Актуалните взаимоотношенията власт-опозиция отварят нов момент в българската политика. Все сме свикнали управляващи и неуправляващи да се карат, но този път е различно - най-голямата опозиционна партия не се кара с никой; с най-голямата управляваща също не се кара никой. Втората управляваща формация обаче се кара люто с втората опозиционна сила и май с това се изчерпва сблъсъкът между тия, които въртят държавното кормило, и ония, които натискат спирачката.

Вече се досетихте, става дума за отношенията между Реформаторския блок (РБ) и ДПС. Футболните агитки имат един рефрен: "Вечно да си втори, вечно да си втори, ах, колко жалко е (...) вечно да си втори". Нашите "вечно втори" не предполагат друго, освен да сътворят второстепенен сюжет. Такава е и конфронтацията им - не поражда нещо значимо, актьорите са в поддържащи роли, но пък разнообразява общата политическа пиеса. Сблъсъкът между тях е като фестивал на стара градска песен в кварталния парк - носи лека забава и потропване в такт, но само ако случайно минеш оттам и те заинтригуват с пуканки.

Тази разпра, предимно словесна, започна още преди съставянето на кабинета. Бойко Борисов каза, че от РБ настояли за включването на Патриотичния фронт (ПФ) в управлението, след което ДПС "наточи" език към "този антиевропейски формат". "Само така няма да сме зависими от ДПС", отвърна РБ. "ДПС е проклятието на България, защото държи един етнос в буквално феодални условия", каза Петър Москов малко преди стане министър. "Дори на колене да ни молят, няма да подкрепим този антиевропейски сговор (...) Зад свалената морално-политическа маска, визирам Реформаторския блок, ние виждаме една широко разтворена паст за много власт", не остана назад лидерът на ДПС Местан. После многократно го повтори - РБ имат 7 министерства при 23-има народни представители,



това било преяждане с власт, а не онова,



което имаше ДПС навремето. Дойде януари и Радан Кънев тръгна на обиколка в страната. Навсякъде, където спреше, разправяше как кадри на ДПС се окопават из ешелоните на властта и саботират управлението. Следователно - трябва да бъдат махнати. "Борисов изпълнява политическия императив на РБ ДПС да бъде извадено не само от управлението, а и от обществено-политическия живот на страната", втвърди се още повече Местан. Интригата влезе тези дни и в парламента, където движението информира за стотици свои уволнени активисти, а Радан Кънев отвърна: "За 14 години в опозиция, десет от които ДПС беше на власт, кьорав седесар на служба не е останал."

Междувременно се разгоря сюжетът и около неуспешно събраната подписка за вот на недоверие срещу кабинета по повод "малцинственото" изявление на Петър Москов. Провали се и призивът Борисов да освободи здравния си министър (едва ли Местан е вярвал, че ще стане). Тези дни противоборството стана изключително цветно по повод идеята за връщане на старите турски имена чрез регистрите. "О, неразумни ага, поради що се срамиш да се наречеш агент на ДС", обърна се депутатът от РБ Гроздан Караджов към Местан. Всичко това горе-долу изчерпва конфликта. Има обаче един тънък момент - говорейки за сблъсъка, дебело трябва да се подчертае, че под РБ следва да се разбира ДСБ. Реално другите от РБ не атакуват движението.

ДПС се намира в интересен период. На 19 януари Лютви Местан навърши две години като лидер на формацията, последните 6 месеца от които прекара в неочаквана изолация. След 2001 г. движението рядко е било в опозиция. Но дори когато беше (в първия мандат на ГЕРБ), имаше здрави "капии" във властта (негласната коалиция Пеевски-ГЕРБ три години). Връзките с БСП не бяха скъсвани, двете партии изграждаха опозиционен блок. Сега не е съвсем така. ДПС пак има лостове за управленско влияние, но очевидно се чувства по-некомфортно. БСП пък се дистанцира не само покрай вота срещу Москов. Политическото поведение на Местан до съставянето на кабинета подсказваше, че



той се надява на крехка коалиция, зависима



от него. Или на голяма, но която всеки момент може да се разпадне. Коалицията обаче не е такава, а като "резервен пети" не загрява ДПС, а няколкото депутати, които влязоха чрез ББЦ. Всичко това прави Местан изключително нервен. И съкращенията в администрацията, и вотът на недоверие, и предложенията за имената бяха обвити с етническа реторика - провокиране на страх у българските турци е последният, същевременно и най-сигурен инструмент "нещо да произлезе" от активностите му въобще. Той прибягна до него.

Но забележете кого точно атакува Местан - не премиера Борисов, не най-голямата управляваща партия, а РБ. Дори националистите чак толкова не громи. Ясно е, че РБ го провокира, но не е трудно да разгадаем истинския замисъл - ГЕРБ и Борисов не бива да се пипат, стратегически с тях трябва да се строят мостове. Затова в "наратива" на Местан премиерът не е злодей, а човек в трудно положение, който прави нещо, ама под диктовката на друг, принуден от обстоятелствата ("Призоваваме Борисов да се разграничи", "да преосмисли"...). Борисов дори бе щедро похвален, че "преразгледал" отношението си към възродителния процес. И друго каза Местан - премиерът давал знаци, че ще се кандидатира за президент, а ДПС, разбира се, не знае дали ще го подкрепи (пазар се задава). Трябва да се каже, че Борисов прекрасно играе тази игра - стане ли напечено, коалиционните партньори са лошото ченге, той е доброто. Местан и Кънев се ежат, ама той пуска статус във "Фейсбук" за възродителния процес... И наистина се държи така, сякаш става дума за бъдещо пазарене. С една дума -



ДПС целенасочено не атакува Борисов



Още по-целенасочено атакува РБ - в политиката трябва да имаш враг; може да не го хапеш, но следва да го лаеш.

Тактиката с врага важи в пълна сила и за РБ (ДСБ). "Нали не искате Джоунс да се върне?", казват прасетата във "Фермата на животните". Тази фраза на Оруел е политическа емблема - показва механизма за всяване на страх и намиране на оправдания за поведение. "Eто го Джоунс, той е виновен за всичко", казва РБ на широката публика, сочейки ДПС. "Нали не искате Джоунс да се върне?", казва и на тясната, намирайки оправдание за "непопулярната" коалиция с ГЕРБ. Трябва да признаем, че РБ (ДСБ) също играе добре тази игра - ДПС е универсално зло, който го бори, винаги печели; трудно може обществото да забележи някакви реформи от страна на "реформаторите", с което да оправдаят коалицията - но, ето, те гонят ДПС, някой пък може да сметне "гонката" за реформа. Добре е да се говори много и шумно, а громенето на ДПС винаги носи ползи - това е правило в българската политика, което Борисов изостави (подсказахме горе причините), а ПФ и АБВ, странно защо, не употребяват. РБ обаче смело се възползва от него.

Знам какво произлиза от всичко това. И ДПС, и РБ сплотяват твърдите електорати. Нетвърдите едва ли забелязват случващото се. Но на изборите решаващи са твърдите. Всички обичат Джоунс.