|
| Калоян Стайков |
С идването на новата година, а и на новото правителство се прокрадна и надеждата, че най-накрая някой ще направи нещо за електроенергийния сектор - ако не го оздрави, то поне ще го стабилизира. Новото правителство обаче, както и предходните, побърза да си намери изкупителна жертва - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", вместо да се захване с дълго отлаганите реформи, които могат да донесат глътка въздух за енергетиката.
На първо място трябва да се направи разлика между електроразпределително дружество (ЕРП) и краен снабдител (КС). ЕРП е собственик на мрежата и управлява потока на електроенергия със средно и ниско напрежение. КС е собственик на офиси и техника и доставя електроенергия до крайните потребители. Крайните снабдители са тези, които издават фактурите на клиентите. Тези дружества получават отделен лиценз и това, че на електроснабдителното дружество на една от компаниите може да му бъде отнет лицензът, не означава, че разпределителното дружество на същата компания също би загубило своя лиценз. Но за някои от управляващите, народните представители и чиновниците това са ненужни подробности - по същия начин, по който миналата година ЕРП-тата бяха обвинени, че не плащат на НЕК и застрашават стабилността в сектора, а подробностите бяха удобно игнорирани. Нищо, че те не плащаха, защото
НЕК не им възстановяваше дължимите средства
- т.е. стабилността си е била разклатена и преди това. Нищо, че ставаше въпрос за крайните снабдители, а не за разпределителните дружества.
Друг интересен момент е, че проектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗЕ) беше приет на първо четене в средата на януари. Това беше важно събитие, защото едни от основните промени са насочени към подобряване работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Слабостите в работата на комисията са отдавна известни - още в края на май 2013 г. Световната банка и Европейската комисия ясно ги очертаха. Основните проблеми произтичат от:
- Координация между управляващите и комисията - ценовите решения бяха обявявани предварително от представители на изпълнителната власт;
- Силна зависимост от управляващите - през 2013 г. в ДКЕВР се смениха шестима председатели;
- Непредвидими и необосновани регулаторни решения.
Нека не се фокусираме върху факта, че приемането на законодателни промени, които да адресират тези, а и други проблеми, отне повече от година и половина. По-интересното е, че на фона на тези, а и на други слабости, човек би си помислил, че промените в ЗЕ целят да осигурят независимост на ДКЕВР от правителствено влияние, т.е. да гарантират, че комисията е "независим специализиран държавен орган" (чл. 10, ал. 2 от ЗЕ). Малко след като промените в ЗЕ бяха приети на първо четене, група народни представители, обърнете внимание, поискаха лицензите и на трите дружества поради неспазване на правилата за отчитане на потребената електроенергия. Добре, но е изключително правомощие на ДКЕВР да "издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии" (чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗЕ). Излиза, че намаляването на зависимостта на ДКЕВР от изпълнителната власт е за сметка на увеличаването на зависимостта на комисията от народните представители, които явно не разбират значението на фразата "независим специализиран държавен орган".
Изглежда, нито новата година, нито новото правителство носят нов късмет по отношение на регулатора, тъй като
законите се променят, но манталитетът остава същият
Регулаторът продължава да се използва за извличане на политически дивиденти вместо за осигуряване на стабилност, предвидимост и баланс между участниците в електроенергийната система. В световната практика няма закон, който да гарантира добрата работа на един държавен орган. Това става първо с отношението на останалите институции към него, а впоследствие - с професионалната му работа. В България никога няма да има наистина независим и специализиран регулатор, докато всякакви държавни служители и депутати си мислят, че могат да настояват за едно или друго решение. Настояването за отнемане на лицензиите е само крачка зад настояване за ограничаване на ръста на цените или дори за намаляването им, каквото видяхме през 2013 г. Ако държавните служители смятат, че членовете на ДКЕВР не си вършат работата, те могат да бъдат освободени по същия начин, по който беше освободен Ангел Семерджиев в началото на 2013 г., но не и да дават наставления. Очевидно управляващите партии не са си научили урока и ако продължават така, може да очакваме да продължат да се въртят в кръг, докато не се стигне отново до търсене на международни оценки и съвети (както това се случи през 2013 г.), увещаване, че нещата ще се подобрят и още една празна обиколка до изходна позиция.
Друга сфера, в която образованието на държавните служители и политици не е мръднало, е
връзката между собствеността и качеството на дадена услуга
От различни източници се чува, че не е толкова страшно да се отнеме лицензът на дружествата, защото ще се назначи служебно управление. За държавния служител не е страшно, страшно е за потребителите. Ако беше толкова просто, нищо не пречи всички активи в страната да са на един собственик, например държавата, и да се назначават различни управители. За забравилите и за тези, които не искат да си спомнят, именно тази схема на управление доведе до необходимостта от приватизация, защото държавните дружества се управляваха и продължават да се управляват лошо. Ако беше толкова просто, предприятия като БДЖ, ВМЗ-Сопот и куп други нямаше да имат финансови затруднения, а предлаганите от тях стоки и услуги щяха да са предпочитани от потребителите. Но не са.
Така след още един завършен кръг около Слънцето отношението към ДКЕВР, към пазарните участници в електроенергетиката и като цяло към законодателните и управленските процеси отново е в изходна позиция. Не е случайно разделението на властите, още по-малко случайно е създаването на независими регулатори. За съжаление съзнанието на хората се променя бавно и трудно и, изглежда, твърде много политици и чиновници все още не могат да се отърсят от тертипа на държавно управление до края на XX век.
