Зимата в украинския град Дебалцево тази година е жестока - докато проруските опълченци се опитват да разбият обкръжените там хиляди украински войници, жителите му са принудени да търсят укритие, където могат. Част от тях са се скрили в мазета на различни домове, училища и държавни институции, сочат репортажите на украински, руски и западни медии. Да живееш под земята, означава да разчиташ на щедростта на останалите. Така изглежда днес домът на тези нещастни и обезверени хора. Юрий разказа пред американската телевизия Си Ен Ен, че няма измъкване: "Всеки ден нечий дом бива унищожен от снаряди. Днес бе ударена къщата на наш приятел. Не можем да излизаме, защото дори нямаме пари. Освен това родителите ми са възрастни, майка ми е инвалид и трябва да се грижа за нея. Затова се налага да оцеляваме." И те правят, каквото могат, докато пристигат съобщения за гибелта на поне дузина цивилни през поредното денонощие. Отвън е тъмнина, чуват се само оръдейните залпове отгоре. "Полицията ни донесе малко помощ", разказва друга местна жителка. "Дадоха ни и печка на дърва, опитваме се да я монтираме някак. Много дими, но поне е топло", допълва тя.

Подобна е ситуацията в повечето населени места в Донбас, включително и метрополията Донецк. На практика по-голямата част от населението на тези засегнати от войната райони живеят в мазета и бомбоубежища, в



нов съвременен ъндърграунд



Хората почти не излизат на улицата, освен за храна и продукти. Именно тогава някои от тях стават жертва на поредния артилерийски снаряд или минохвъргачка. Ток, течаща вода и парно вече се смятат за лукс, за който едва ли някой е мислил преди една година, когато започнаха протестите и размириците в Киев (известни като Евромайдан) и последвалите ги кървави събития в Източна Украйна.

Дебалцево е ключово място за достъпа до разбунтувалите се Донецка и Луганска област и се намира точно на границата между двете самопровъзгласили се Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР). Градът е само поредният фронт.

В един от бившите бастиони на бунтовниците - Славянск, който сега е под контрола на украинските военни, постоянно пристигат автобуси и автомобили с бежанци от Авдеевка, където също в момента се водят едни от най-ожесточените битки. От ДНР твърдят, че именно от подобни селища украинските военни постоянно обстрелват Донецк. Според тях именно това е една от причините за новата офанзива на въстаниците срещу позициите на украинската армия. Повечето бежанци в Славянск биват изпращани в Киев или Харков, като много други избират да дочакат края на войната в съседните райони като Днепропетровска област. Сред тях най-голям е



броят на самотните пенсионери,



много по-малко са мъжете и жените с деца. Повечето семейни двойки вече отдавна са напуснали Донецка и Луганска област, като по данни на ООН най-малко 1 милион души са бежанците, като от тях 600 000 са избягали в Русия. Загиналите в конфликта вече достигат почти 5400 души, има над 10 000 ранени. "Транспорт от Авдеевка няма вече повече от десет дни. Хората ги е страх да напускат със собствените си коли, защото могат да бъдат обстреляни както от украинските военни, така и от опълченците", разказа пред Би Би Си Наталия, която пристигна от Авдеевка с автобус, организиран от една от многото организации на доброволци. Тя смята заедно с мъжа си и родителите си да се преселят в Русия, където имат роднини. "В нашия град няма електричество, вода и телефоните не работят. В магазините почти няма хранителни стоки. Хляб докарват веднъж седмично и той веднага свършва. Цените постоянно растат", разкри Наталия. Нейната съседка Светлана разкри, че в града по някакво чудо все още работи местният Авдеевски химически завод, където работниците спят на работното си място, тъй като имат по-голям шанс да не бъдат убити по време на артилерийските обстрели.

"По улиците срещам повече кучета, отколкото хора", така описва ситуацията в Иловайск младият Игор. През миналото лято там се стигна до много тежки сражения между украинската армия и проруските бойци. В боевете загинаха стотици хора. Игор също е отчаян, защото войната е съсипала не само малкото му предприятие, но и семейството му. Ситуацията в Донецк не е по-различна. Голяма част от младите и трудоспособни хора напуснаха града, когато започнаха военните действия. По данни на киевския Институт за социологически проучвания в края на миналия октомври населението на Донецк е било малко над 600 000 души, или с 400 000 по-малко в сравнение с началото на м.г. Хората продължават да бягат от града.



Останали са болни и стари хора



По данни на социолозите 70% от жителите на Донецк изпитват остра нужда от хранителни продукти. По площадите на града всеки ден се събират възрастни хора, които чакат хуманитарна помощ от фондации като тези на местния олигарх Ринат Ахметов, който също е напуснал обстрелвания град.

Бъдещето на Донбас става все по-неясно, тъй като и двете враждуващи страни отново подеха войнствената риторика и пак открито говорят за война до победен край. В момента опълченците повтарят своя успех от лятото, когато за по-малко от две седмици разбиха украинските части край Иловайск и на практика можеха да развият настъплението си към съседните области, които засега са под контрола на Киев. Последва спиране на огъня, мирни преговори и споразумението от Минск през септември. Сега отново се повтаря същият сценарий, но този път сраженията стават все по-кръвопролитни и жестоки. Затова и трагедии като във Волноваха, Донецк и Мариупол, където само за миналия месец загинаха почти 100 души при различни обстрели и за които взаимно се обвиняват двете страни, ще се увеличават.

Както тогава, така и сега украинските лидери не престават да повтарят, че на практика се бият с армията на Русия. Пред дни обаче началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна генерал Виктор Муженко хвърли истинска "медийна бомба", като призна, че в бойните действия в източната част на страната не участват регулярни части на руската армия. Седмица преди това украинският президент и главнокомандващ Петро Порошенко заяви в своя реч пред Световния икономически форум в Давос, че в Източна Украйна се намират 9000 руски военни, които подкрепят местните опълченци.

Войната в Донбас на практика се превръща в



поредния "замразен конфликт"



като Приднестровието в Молдова, отцепилите се грузински области Южна Осетия и Абхазия, както и постоянно тлеещият спор за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. Друг пример е Босна и Херцеговина, където 20 години след мирните Дейтънски споразумения бошняци, сърби и хървати си поделят властта, но не спират да враждуват помежду си. Украйна може да последва съдбата на босненците и да се впусне в дълга кръвопролитна война, особено ако САЩ изпълнят заканата си да изпращат оръжие на Киев, а нанесените тежки рани от конфликта със сигурност никога няма да заздравеят.