"Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда", "Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона". Това са само част от изразите, които закрепват от много години насам т.нар. презумпция за невиновност, наричана често и масово презумпция за невинност. В първия от горните случаи думите са част от българската конституция. А във втория - от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, по която България е страна от 1992 г. Всъщност тази презумпция е в основата на правото на целия цивилизован свят и го отличава от всичко останало.

Само преди дни на Европейския съд за правата на човека се наложи да напомня това правило на България. При това за втори път само в рамките на година и половина. Става дума за дело, образувано заради изявления на Цветан Цветанов от времето, в което той беше вътрешен министър



и кръщаваше почти всеки ден операции с екзотични имена -



по собствени признания по време на сутрешните оперативки.

Именно една от тези операции доведе до ново, поредно осъждане на България в Страсбург.

"Европейският съд за правата на човека постанови осъдително решение срещу България заради непремерени изявления на един и същ бивш министър на вътрешните работи по делото Toni Kostadinov c. Bulgarie. След делото "Гуцанови срещу България" (Affaire Gutsanovi c. Bulgarie) това е втори случай, при който по вина на един и същ министър съдът установява нарушение на презумпцията за невинност поради непремерени изявления на висш политик и държавник", съобщи само преди дни сайтът http://www.pravanachoveka.com.

Става дума за случай с Тони Костадинов, бивш служител на националната полиция и по-точно ръководител на полицията в Бяла Слатина. На 19 декември 2009 г. той е задържан шумно под стража заедно с още девет лица с твърдението, че има подозрение за негова принадлежност към организирана престъпна група. Още на следващия ден след ареста му тогавашните началник на Областната дирекция на МВР и министър на вътрешните работи на пресконференция съобщават на медиите името на жалбоподателя като един от задържаните участници в организирана група за извършване на взломни кражби.

Съдът отбелязва, че пресконференцията на Цветанов се е провела още на следващия ден след задържането на жалбоподателя и



преди той да бъде изправен пред съд, за да му бъде определена дори



мярката за неотклонение. Магистратите считат, че с оглед висшия пост, който е заемал, вътрешният министър е бил длъжен да предприеме необходимите мерки, за да не внушава на широката общественост, че жалбоподателят активно си е сътрудничил с престъпната група, извършвала банкови обири и такива от различни търговски обекти.

В решението си сега съдът по правата на човека напомня, че презумпцията за невинност може да бъде накърнена не само от съдия, но и от други публични органи: председател на парламент (Butkevicius c. Lituanie), прокурор (решението Daktarasc. Lituanie,), от министър на вътрешните работи или от полицейски служители (Allenet de Ribemont c. France).

Или, иначе казано, едно е хората да си говорят това-онова по улицата или в кафенето,



друго е да се изпъчи съответният прокурор,



парламентарен шеф или МВР ръководител и да почне да раздава присъди предварително.

На кой не му се иска да посочи някой откровен корумпиран чиновник, убиец, мафиот. Но правосъдието си е правосъдие в една цивилизация. Всъщност именно принципът, а не задължително конкретният случай, е важен.

Защото правителството се е пробвало да оспори допустимостта на жалбата на Костадинов дори на няколко основания. Съдът обаче е отхвърлил и двете възражения, позовавайки се на аргументите си по делото Gutsanovi c. Bulgarie, като отбелязва, че не намира основание да се отклони от тях поради сходството на ситуацията.

И как иначе, след като само преди година и половина



България бе осъдена да изплати на семейството на бившия соцдепутат



Борислав Гуцанов 40 000 евро като неимуществени вреди. И още 4000 евро като разходи и разноски. Все от държавния бюджет. Присъдата на Страсбург тогава бе заради една от най-прехвалените от бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов операции, на която той беше сложил етикета "Медузите".

Тя се случи рано сутринта на 31 март 2010 г., когато тежковъоръжени маскирани полицаи влетяха в дома на Гуцанов във Варна, разбивайки входната врата и без изобщо да отчитат, че вътре има малки деца. Още в същия ден МВР лансира версията, че са разбили и арестували организирана престъпна група. Самият тогавашен вътрешен министър недвусмислено обяви за доказана вина на арестуваните, включително и на Гуцанов. Последният заведе дело в Страсбург заради действията на МВР и сравнително бързо - през октомври 2013 г., получи решение, с което



въпросната операция бе направена на пух и прах



В него се твърди, че тя не е била планирана и изпълнена по начин, който да гарантира, че използваните средства са абсолютно необходими за постигане на крайните цели. Че няма разрешение за претърсване, че семейството е подложено на психологическо изпитание и на унизително отношение чрез страх, мъчителна тревога и безпомощност.

Веднага след решението на съда в Страсбург главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че ще започне проверка на действията на държавното обвинение и на МВР по въпросната акция "Медузите". Още повече че през лятото на миналата година разследването срещу Борислав Гуцанов бе прекратено от прокуратурата във Варна. Цацаров призна, че държавното обвинение не е трябвало изобщо да започва досъдебно производство срещу Гуцанов. Нещо повече. Цацаров обяви в прав текст, че



производството е "започнало по срамен начин и е завършило по срамен начин"



Още обаче не е известно да са предприети някакви действия срещу наредилите и изпълнили "Медузите".

Още тогава отбелязахме, че е сигурно как няма да е само по тази операция, след като следващото ръководство на МВР обяви, че от 1501 специални операции в периода 2009-2013 г. било установено как при 701 от случаите силите и средствата са използвани неправомерно, 526 от операциите пък били проведени, без да е посочено фактическото основание за използването, т.е. няма мотиви, които да показват, че те се използват според закона и действащите нормативни актове, твърдеше наследилият Цветанов Цветлин Йовчев.

И още отсега трябва да е ясно, че



със сигурност ще има и още решения в Страсбург



Защото и още много заведоха дела там. И както Европейският съд го е подкарал на конвейер и вече само цитира предишните си решения, то напълно невинният български данъкоплатец ще има да плаща още десетки хиляди евро.

Така например станаха известни оплаквания в Страсбург на братята Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците, които бяха също шумно арестувани, а после делото им бе напълно прекратено. И сега те настоявали за милиони обезщетения.

Шумно рекламираните операции по времето на министър Цветанов бяха всекидневие



и постоянно се пускаха дори снимки, видео, звук



Те почти винаги имаха екзотични имена като "Недосегаемите", "Дупетата", "Цигараджиите", "Огнярите", "Захарно петле", "Всичко коз", "Шейховете", "Факирите". Имаше и "Силоваци", "Лихвари", "Перачи", "Лапачи", "Гастрольори", "Фалшификатори", "Хиени". Или пък "Шок", "Великденско чистене", "Кама Сутра", "Палките" и какво ли още не. Ако се вземе шумът, който се вдигна по тях, ако всички се изредят, както и бройката на арестуваните по тях, то отдавна трябва да са вкарани в затвора поне едно 10 000 човека. Дали е така обаче всеки и сам може да прецени. Но пък осъдена България в Страсбург има.

Имаше и такива операции, които не носеха кодови имена, но и по тях България със сигурност много ще страда и плаща. Като например срещу лекарите в Горна Оряховица, които бяха арестувани и обругани. При тях дори се стигна до скандално четене на СРС от парламентарната трибуна от страна на Цветанов. Той чете записи на подслушани разговори на същите лекари по друг случай с новородено в опит да шокира обществото. И те бяха обвинени едва ли не в "предумишлено умъртвяване" на бебе. След деветорна експертиза се оказа, че тогава медицинската общност правилно е протестирала бурно срещу полицейщината и действията на властите спрямо четиримата горнооряховски медици. Защото те бяха показно



арестувани, обискирани, унижавани,



държани дни наред в ареста. И всеки може да познае и сам какво ще стане при тяхно дело в Страсбург.

И тук идва естественият въпрос кой трябва да носи отговорност. Проблемът не е толкова в това дали е трябвало да има такива операции, дали съответните лица са били виновни, дали е имало достатъчно доказателства, дали не е ставало дума за мачкането на едни в полза или по поръчка на други. Макар и че това е много важно. Става дума обаче основно за това кой ще отговаря за насадената показност и полицейщина, за използването на прекомерна сила, за арогантността при арестите и показването. И кой всъщност трябва да плаща.

Защото не е честно това да е от бюджета. Човек ще си каже, че някой е извършил геройство и някакви го осъждат. Дали е така? Категорично не.

Има и още една посока, която не е без значение - че тези решения трябва да са обеца на ухото на всеки, който се мисли за вечен и започне да действа по същия начин.