- Г-н Нейков, след три тура дискусиите за пенсионната реформа постигнаха съгласие единствено да се промени коефициентът за смятане на пенсията, така че да се вземат личният и осигурителният доход месечно, а не годишно. За кои хора би било благоприятно това и за кои не?

- Да, договорихме се колко дявола ще има на върха на една игла. Това е абсолютно технически въпрос, който няма сериозно влияние върху пенсиите освен по-голямо прецизиране при определяне на индивидуалния коефициент на човека. Това е добро, защото е по-прецизно, но е изключително фина настройка, която за голяма част от хората ще коригира коефициента след третия десетичен знак след запетаята. И по логиката на големите числа може би при половината хора ще има много малък плюс, а при другите - много малък минус. Това въобще не е проблемът на осигурителната система. Правилно е като управленски подход да тръгнем от въпросите, не които са най-важни, а по които можем да постигнем по-лесно съгласие, да се изгради доверие между участниците в преговорите. Тактически е правилно, но стратегически не се решава нищо от проблемите, пред които сме изправени.

- Става ли ви ясно участниците в дискусиите къде искат да стигнат с тези решения и каква е целта на реформата?

- Дискусията започва да прилича на диалог между глухи. Липсва целта - какво всъщност искаме да постигнем. А не може да има друга цел в един пенсионен модел освен тази хората да получават по-високи пенсии и системата да е финансово устойчива. Ако това е целта, трябва абсолютно всяка мярка, която се предлага, да е подчинена на нея. За целта на промените обаче никой не говори. Искаме да получим подкрепа от обществото за това, което се прави, а не казваме на хората, като го направим, какво ще постигнем.

- Първата предлагана стъпка отново е вдигане на осигуровките, като се разчита на това, че предлаганият ръст е възможно най-нисък - с 4.5% за 12 г.

- Преди няколко години широк кръг от експерти направихме анализ защо всъщност се стигна до това положение, къде е проблемът - дали има дефект в модела, или има грешки при прилагането му. И категоричният извод беше, че всъщност причината да се стигне до тази ситуация е в грешни действия по време на развитието на модела. Една от грешките е, че в продължение на много години, без никакви разчети и предварителни анализи, се вървеше към непрекъснато намаляване на осигуровките. Като през цялото време се развиваше мантрата, че щом са по-ниски осигуровките, ще се плащат повече и по този начин ще има повече приходи. Тази учебникарска догма се оказа, че не работи в България. Една от причините за огромния дефицит днес е именно неразумното намаляване на осигуровките - без разчети, чисто по политически причини. Затова днес трябва да направим обратното - да търсим разумното ниво на осигуровка, която определено е по-висока от днешното ниво. Само че сме изправени пред опасността да направим същата грешка, каквато направихме с намаляването на осигуровките - отново няма никакви разчети как да бъде правено, до какво може да доведе - ще има ли влияние върху финансовата стабилност, върху пазара на труда. Дали се движим в едната, или в другата посока, действаме по един и същ начин. За нито едно от предложенията, които се правят ту от Министерството на финансите, ту от социалното, ту от депутатите, не стои предварителен анализ на въздействието. А законът за нормативните актове изисква да направиш такъв. Казва ни се: "Какво толкова бе, дайте малко да увеличим осигуровките. 2 лв., 5 лв. повече, бълха ви ухапала". А какъв ще е ефектът? За няколко години ще съберем 1 милиард лева. Ама той стига ли? Не стига. Като не стига, защо го правиш?

Трябва да се направи друго. Да кажем примерно, че след 15 години искаме да имаме финансово стабилен НОИ. Искаме да няма 2 млрд. дефицит, тези пари от данъците да не отиват за пенсии, а за образование. И на базата на тази цел предлагаш цял пакет от мерки какво трябва да бъде направено, така че на 15-ата година да сме на нула. Това не се прави. Или другото, което се прави - казва се: "Абе, колко са балерините в България, дай ще им дадем ранно пенсиониране". И отваряме кутията на Пандора, защото ранното пенсиониране продължава да има имиджа у нас на привилегия, на бонус. Никой не иска да обясни на хората, че това е удар в гърба им, че това ги обрича на стари години на бедност. Това е големият проблем, а не третият знак след десетичната.

- Когато сте правили реформата през 2000 г., е имало разчети, че в един момент НОИ трябва да има запас от поне едно тримесечно плащане.

- Това трябваше да се случи през 2013 г. - да имаме тримесечен резерв в НОИ. Това не се случи заради постоянното бъркане в системата - от една страна, расте броят на хората с ранно пенсиониране, от друга страна, намалявахме осигуровките, от трета страна, съвсем изпуснахме проблема с инвалидните пенсии, от четвърта - отказахме се от политиката по доходите, която беше предвидена. В крайна сметка резултатът е ниски пенсии и огромен дефицит.

- Финансовият министър и пенсионните дружества спорят сега дали тези 12%, които държавата превежда на НОИ за всеки осигурен, са осигурителна вноска, или покриване на дефицит...

- Изправени сме пред нов сезон на сериала как дяволът чете Евангелието. Това е класическа осигуровка, тъй като тези 12% се плащат само за хората, на които и работодателят плаща 17.8%. Никакъв трансфер не е, решението беше такова - държавата да стане допълнителен осигурител. Не смятам, че трябва тези 12% да се смятат във формулата и да се иска по-ниска редукция на пенсията от НОИ от тези 28%. Но математически няма как да се получи дружествата да осигурят тези 28%. Защото те трябва да осигурят този размер на втората пенсия, при положение че общата вноска за пенсия е почти 30% заедно с тази на държавата, а през годините дружествата имат средно вноска от, да речем, 3.5%, защото тя сега е 5%, но преди е била 2% и т.н.

- Каква е целта на предложението с тъй наречения избор?

- В нито едно от предложенията от министъра на финансите няма разчети и цифри, има само морални категории. Аз ти давам право на избор, но не ти казвам резултата. Ами кажи ми - ако избереш единия вариант, такава ще ти е пенсията, ако избереш другия вариант - друга. Има нещо, което не се обявява, а се иска хората да приемат на вяра, че това, което се предлага, е истина от последна инстанция. В законопроекта на финансовия министър за предложението за прехвърляне на парите от фондовете в Сребърния фонд има 20 реда текст за изменения на КСО и към тях има 20 реда мотиви, които само преразказват измененията, без да се цитират членовете от закона. Няма нищо, което да каже на хората как ще се отрази това, и никой не знае какъв ще е ефектът върху бъдещия размер на пенсиите. Всъщност това предложение на финансовия министър е класически пример как не трябва да се прави реформа. Няма предварителна оценка. Сега имаме последваща оценка на всички промени от последните години - тя е 2 млрд. лв. дупка в НОИ. Сега пак това ли искаме да правим? След 10 години да разберем, че пак сме допуснали грешка. Казвал съм го много пъти - в социалната политика има жесток закон - колкото време правиш една грешка, после ще са ти необходими поне толкова години да я поправиш.

- По-плавното нарастване на възрастта и стажа до какво ще доведе?

- Тук също никой не казва защо се прави това предложение. Защо с един-два месеца на година. Най-малко болезнен ръст. Не казваме на хората, че с това, което предлагаме като увеличение, след 10 години примерно ще вземат по-големи пенсии. Трябва да се каже - ако искаме средната пенсия да стане 800 лв. след 10 г. например, трябва да има ето такъв темп на нарастване на възрастта. И тогава хората да си кажат: "Кое е по-ценно за мен - висока пенсия или ниска възраст". А ние сега ще ви увеличаваме възрастта на година с по един месец, утре може да е с по една седмица на година, може и по един ден на година, за да не ви боли. Но човекът се пита защо тогава да го прави, като не вижда целта.

- Защо не се тръгва от тези въпроси, за които всички говорят, че трябва да се решат - инвалидни пенсии, ранно пенсиониране на военни и полицаи?

- Има един стар виц. Един човек седял на полето и копаел една дупка. Питат го защо копае тая дупка. "Ами защото тука има една пръст, дето трябва да я прибера в тая дупка. А пръстта, дето я копаеш? А, за нея ще мисля друг път." Ние сме в тая ситуация - знаем какви са проблемите, но не мислим за тях. Разбрахме се за третия знак след десетичната запетая, но нито приближаваме позиции за инвалидните пенсии, заобикаляме проблема с ранното пенсиониране. Готови сме да вдигаме възрастта толкова бавно, че на практика няма да има никакъв ефект нито върху размера на пенсиите, нито върху финансовата стабилност на НОИ. Всъщност демонстрираме реформа, но на практика тя не се случва. Само се въртим около проблема.