На границата между Турция, Гърция и България се разиграва страшна игра на котки и мишки между властите и устремените към Европа имигранти. Много от тях съобщават, че биват връщани (в някои случаи много жестоко) против правилата на международното право.

Няколко минути след като се озоваваме на турска територия, се сблъскваме със сирийските семейства, които са се насочили към пропускателния пункт с българската граница. Турските граничари обаче не ги пускат в Европейския съюз заради липсата на шенгенска виза. "Ама откъде да взема шенгенска виза? В Сирия сега е война", пита Хасан, с когото се видяхме миналия ноември на пътя към граничния пост в Хамзабейли.

За този 19-годишен кюрд, който е избягал от нестихващите битки в Алепо, това е осми опит да се добере до Европа. Другите му начинания доведоха до принудително въдворяване обратно през европейската граница. Което между другото противоречи на закона, тъй като според Женевската конвенция от 1951 г. всеки кандидат за статут на бежанец, даже ако е попаднал в ЕС без необходимите документи, трябва да получи възможност да обясни за опасността, която го дебне, и да може да подаде молба за предоставяне на убежище. При първия опит за бягство Хасан и семейството му не са получили такава възможност, макар че са успели да стигнат до територията на България. "Ние вървяхме над два часа и половина през гората. Българските граничари ни хванаха през нощта. На сутринта ни казаха, че трябва да се върнем оттам, откъдето сме дошли. Нямахме избор", разказа той. За три месеца Хасан и неговите близки са изхарчили над 2000 евро в опитите си да проникнат в Европа, но всеки път са били връщани обратно. Съвсем малък брой от имигрантите, които са се сблъскали с подобно отношение, се решават да заведат дело в Европейския съд по правата на човека или в съд в страната, в която се опитват да попаднат. Според Радостина Павлова от софийския Център за юридическа помощ това е свързано с факта, че "те се боят да бъдат фотографирани и да се обръщат за помощ към съда".



"Пирамида" на границата



Тези, които все пак са успели да подадат подобни молби в България, се решават да разкажат за своите тежки приключения. В селцето Пъстрогор, което се намира на половин час с кола от турската граница, се намира местният център за бежанци. Ето какво разказа намиращата се там 50-годишна бежанка от Еритрея, която е била преследвана от властите в страната си. "Когато се оказах в Гърция, полицаите ни изгониха в България, макар че влязохме на гръцка територия от Турция. Първо ни държаха два часа в мръсна килия, а после ни откараха с автомобил до границата и трябваше да вървим няколко часа", споделя тя. Представителят на Върховния комисариат ООН за бежанците (ВКБООН) в София Борис Чеширков нарече това "пирамида" на пресичащите се турска, гръцка и български граници край река Еврос (Марица). В България, от пирамидата до самото Черно море, имигрантите се опитват да се промъкнат през "зелената граница", където няма КПП-та. ВКБООН, Хелзинкският комитет, Червеният кръст и правозащитната организация "Хюман райтс уоч" много внимателно следят за работата на граничарите в тези зони. Каквото и да се говори, те на практика продължават да действат със стари методи, тоест "не дават на бежанците да попадат в България, спират ги и ги карат да се върнат обратно", отбелязва Чеширков.



Договорката между турци и българи



Обстановката сериозно се изостри, след като започна реализацията на плана за справяне с имигрантската вълна през ноември 2013 г. Той бе приет спешно, след като в България през същата година пристигнаха 11 618 имигранти, тоест десет пъти повече от обичайното. Центровете за бежанци се оказаха препълнени, а условията в тях забележимо се влошиха, което е особено болезнено за най-бедната страна в ЕС. На турската граница бяха спешно изпратени от 1500 до 2000 полицаи при съдействието на "Фронтекс", граничната служба на Евросъюза. Както може да се досети човек, бежанският поток рязко намаля след тези мерки. Според правозащитните организации това означава, че оттогава бежанците просто биват връщани принудително обратно през границата. В публикувания през април 2014 г. доклад на "Хюман райтс уоч" се говори за 44 случая на принудително въдворяване зад граница. По-късно правозащитниците съобщиха за нови аналогични случаи през септември същата година. Директорът на регионалното управление на Гранични войски Стоян Стоянов категорично не е съгласен с подобни твърдения. Той ни увери, че се провежда разследване във всички случаи. "Задачата на намиращите се там наши офицери се състои в това да информират турската армия в тези случаи, когато виждат имигранти, които идват от турска страна. Тези, които имат нужда от международна защита, винаги могат да отидат на даден пропускателен пункт", заяви той, докато стои до новата 33-километрова стена от бодлива тел, която се появи на границата с Турция през юли 2014 г.

В българското МВР съобщиха, че за 2014 г. е било предотвратено проникването на 15 000 имигранти на територията на страната. Независимо от плана за сдържане броят на пристигналите в България имигранти рязко се увеличи през септември 2014 г. заради новото изостряне на конфликтите в Близкия изток. Реакцията на българското правителство не закъсня и сега то ще разшири стената от бодлива тел край турската граница до 82 километра.



Критика на гръцките власти



България не е единствената страна от ЕС, където се практикуват подобни методи, които са абсолютно в разрез с международното и европейското право. Гръцките власти реагират на ситуацията с мигрантите точно по същия начин и даже построиха стена в района на р. Еврос (Марица), на няколко десетки километра от българската стена. Те редовно си навличат критиките на правозащитните организации за това, че връщат имигрантите обратно през турската граница.

В нощта на 19 срещу 20 януари 2014 г. 11 имигранти, сред които 8 деца, загинаха при корабокрушение в Егейско море, недалеч от гръцкия о. Фармакос, на няколко километра от турския бряг. Оцелелите обвиняват гръцките граничари, че се опитали да ги върнат в турски териториални води. Под натиска на правозащитни организации и световната преса започна разследване, което бе прекратено от гръцката прокуратура през юли 2014 г. Комисарят по човешките права на Съвета на Европа Нил Муйжниекс се изказа остро тогава във "Фейсбук": "Днес виждам, че сериозни нарушения на правата на човека могат да останат безнаказани. Но това би било страшна грешка. Гръцките власти трябва да положат повече усилия, за да открият отговорните за тази трагедия".

През април сътрудници на "Амнести интернешъл" събраха данни за 68 насилствени изтласквания на територията на Турция в района на р. Еврос и на островите в Егейско море. "В Гърция такива действия не са системни, но се случват често. Мигрантите са отпращани в турски териториални води", обясни ни директорът на гръцкия клон на "Амнести" Георгос Космопулос.

По данни на Върховния комисариат на ООН по бежанците и на "Хюмън райтс уоч" през 2013 г. бежанците в Гърция са нараснали с 223%. А през 2014 г. рязко тръгва нагоре броят на сирийските бежанци - 31 000 души спрямо 8500 души предходната година. Това принуждава гръцките власти да ограничават броя на попадащите в страната хора, дори и като нелегални. По данни на ЕК от началото на войната в Сирия през 2011 г. в 28-те страни - членки на ЕС, са подадени общо 185 000 заявления за предоставяне на убежище от страна на сирийски бежанци, докато Турция по данни от септември м.г. е приела почти 850 000 души, а Ливан - 1.1 млн. души, което е повече от четвърт от населението на тази страни. Не бива да се забравя, че 86% от бежанците в света се намират в развиващи се страни, отбеляза в началото на януари в интервю за "Льо Тан" върховният комисар по бежанците Антониу Гутереш.



Нарушение на международното право



Гърция, България, Испания и всички останали страни от ЕС са длъжни да спазват подписаната от тях Женевска конвенция от 1951 г., която забранява да гонят от територията си хора, които са подали молба за убежище. Точно такъв принцип е заложен и в европейското законодателство, в частност в чл. 18 на Хартата на ЕС за основните права. Това обаче невинаги се спазва. Испанският "Ел Паис" пусна през ноември 2013 г. разговор на двама полицаи от анклавите Сеута и Мелиля в Северно Мароко. Те се договарят да изгонят в Мароко група мигранти, които няколко часа по-рано са успели да прескочат оградата на Мелиля. На фона на нарастващите незаконни прониквания в анклава през м.г. (от 3000 през 2013 г. до 4700 през ноември 2014 г.) управляващата в Испания Народна партия внесе предложение за поправка в закона, която да позволи връщането на мигранти обратно в Мароко. Ако предложението бъде одобрено, Испания ще стане първата страна от ЕС, която ще превърне в законно изгонването на имигранти.