Повест за два града, А Tale of Two Cities, на Дикенс е роман за събития в Лондон и Париж; аз ще надраскам щрихи от Лондон, Йерусалим и София.
Пресичах на зебра, една кола спря, слезе непознат млад мъж и се усмихна приятелски: Да ви откарам ли? - Благодаря, живея отсреща. - Дайте поне да ви нося торбите - грабна ми той покупките от Billa. - На каква тема ще е следващото писмо?
Като се прибрах вкъщи, телефонът иззвъня. Беше Богомил Герасимов, приятел от млади години. - Джимо, защо пишеш такива работи? Възмутен съм от тебе. - И аз съм възмутен от себе си, станахме двама - отвърнах. - Повече от двама сме; чета аз, чета. Обаждам ти се да ти кажа, че ще излезе ново, разширено и допълнено издание на книгата ми "Дипломация в зоната на кактуса". Ще можеш ли да дойдеш на представянето? Жив ли си, здрав ли си? - Непрекъснато съм жив, понякога здрав - отговорих. - Обратното е трудно - съгласи се Богомил. Какво ти е? Ревматизъм ли казваш. - Не ревматизъм, а алкохолизъм и дъртизъм, одъртях. А пък ти казваш "Дипломация в зоната на кактуса". В Billa няма текила? Нали в Мексико я правят от кактуси. Сега ще трябва да ходя в "Берьозка" за "Белуга". Макар че е по-скъпа от най-скъпото уиски. И иска хайвер, черен или червен, ама не от Lumpfish, а истински. А пък текилата - сипваш си солчица в трапчинката между палеца и показалеца на лявата ръка и близваш. Народна работа. - Не си пилей парите, Джимо. - Не ги пилея. Давам за благотворителност, то не е пилеене. Но давам скришом, лявата ръка да не знае какво дава дясната. Не като светските фукли и фукльовци от българския бомонд. E'а ти бомонда. Сега на фуклявенето му викат пиар. Сталин викал: има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. Аз викам: имаш пари, имаш проблем. Ще търсят кой е изнасял пари от България на таен влог в Швейцария. Някои млади я карат на кока с пуканки и се дрогират. Аз съм демоде - моите дроги са твърд алкохол и силен тютюн. Много пия, но и много пуша, двете се взаимно неутрализират, така че съм непрекъснато жив, а понякога и здрав. - С теб не може да се спори. - Аз мога. - Ти можа да напишеш на черната дъска седем падежа на руски.
Старият ми приятел Богомил Герасимов беше дипломат. Възмутително добър. Преди да е посланик в Мексико, беше аташе в Джакарта, после в Лондон, където ме разведе навсякъде, дори на "Бейкър стрийт", в къщата музей на Шерлок Холмс и доктор Уотсън, макар Богомил и аз да знаехме, че те не са живели никога на "Бейкър стрийт", понеже са литературни персонажи в романите на Конан Дойл, но англичаните са способни да ти продадат всичко, дори литературните си легенди. Със своя VW Богомил ме закара в Стратфорд на Ейвън, където е къщата на легендата Шекспир. Също в Оксфорд и в Кеймбридж. После кацнах в Париж и на летището видях светещо табло с Наполеон и текст: "Наполеон ни нарече дюкянджийска нация. Той бил прав. Елате във Великобритания и пазарувайте tax-free".
Богомил отишъл в Абърдийн на фестивал на шотландския хумор и на сцената казали един шотландски виц, Богомил - един габровски, после пак един шотландски, един габровски... и шотландците, знаещи, че Glenlivet е несравнимо уиски, узнали, че габровският хумор е сравним и се родее с техния. В годините на студената война Абърдийн и Габрово станаха побратимени градове. Колеги дипломати на Богомил бяха колкото една рота шотландци стиснати на похвали за успеха на Богомил. Елин Пелин казал: "Ако България роди гений, той ще е геният на завистта".
Аз превеждах разни комюникета, пресрилизи, прескуранти. И сега мога да превеждам на човешки език от брюкселски и вашингтонски новоговор - newspeek по Оруел. От превода ми вие ще видите, че колелото на историята се завъртяло и сме там, където сме били.
1. Онзи ден говорителят на Путин каза, че разговорите по германско-френската инициатива са били "съдържателни, важни и конструктивни". Превеждам на човешки език: "Съдържателни" значи, че наистина са разговаряли за Украйна и за други важни неща. "Важни" означава маловажни, понеже US не са участвали в разговорите, а Путин не бръсне САЩ, камо ли западноевропейците без САЩ. САЩ прокламираха "пълно единство" с европейците, ха-ха. Вашингтонската мафия възложи на руската мафия да убие Путин и ако не го убие, вашингтонската ще конфискува парите, които руската изнесе от СССР. Win-win situation за вашингтонската. "Конструктивни" значи "те не се разбраха". По-тежкият случай е, когато кажат, че разговорите са били "откровени". Откровени на newspeek значи дърлиха се и се скараха.
2. Преди тези разговори български парламентаристи поискаха закон за лобирането. Превеждам този ню спийк: Закон за лобирането значи "дайте да узаконим корупцията". Корупция значи рушвети. Ама в напредналите демокрации имало закон за лобизма, а пък ние сега сме били "демокрация". Смешки. Преди това бяхме "Народна демокрация", български партийно-правителствени делегации ходеха в Кремъл, в комюникетата се говореше за "пълно единство", сиреч каквото ни кажат от Кремъл, това правим. С Тито, Енвер Ходжа и Чаушеску Кремъл нямаше "пълно единство", разговорите с тях бяха "конструктивни", дори "откровени". С Чехословакия, Унгария и Полша - също.
3. Сега кръгът се затвори - "пълно единство" с Вашингтон и НАТО проявяват българските управници службогонци, службашите офицери, обслужващите "политолози". Политолог ще рече разбиращ от политика. Евнусите в харемите разбирали от секс, знаели коя жена кога да обслужи султана. Светът бил манихейски - или, или. "Който не е с нас, е против нас" по Ленин. Наслушах се на политолози ленинци като Иван Кръстев и Огнян Минчев.
Не съм монархист, но последната проява на политически разум беше на цар Борис III, който, отказвайки да изпрати български войници на източния фронт, не прояви "пълно единство" с Хитлер. Знаеше си "Винаги с Германия, никога против Русия". Сега, в "пълно единство" с Вашингтон, пращаме войници в небългарски войни от Ирак до Афганистан. Борис III казал: "Министрите ми англофили, офицерите ми германофили, народът ми русофили, само аз останах българофил".
В "пълно единство" с Кремъл България прати контингент, когато пет страни от Варшавския договор нахлуха в Чехословакия. Аз преди това видях колко солено излиза "пълното единство" и празнословието "българска национална сигурност". В българското въздушно пространство навлязъл израелски еърлайнер, от нашия генерален щаб заповядали да излетят два МиГ-15, да принудят еърлайнера да се приземи, ако откаже, да го свалят. Аз не знам дали четиримоторен "Кони", Lockheed Constellation, е можел да кацне на българско летище. Бях в Симитли, където онзи ден тръгнаха свлачища. Вдигнаха ни - тревога! Ще прочесваме брега на Струма. Не казах на моите войници да взимат вода за картечниците; те бяха "Максим-Соколов", с водно охлаждане. Що да носим вода, в Струма има вода. А и не ни дадоха кутиите с патронните ленти, така че не можехме да стреляме. Това е то междущабната координация, колко е "хубаво", че ще имаме натовски координационни центрове. Но в далечните 50 г. на XX век нямаше. Щяха съдят старши сержанта; по устав трябва да се носи вода за картечниците. Да не забравя да уточня - старши сержантът бях аз. Храбрият войник Швейк, сиреч Джимо. Не ме съдиха, размина ми се с карцер. На България не й се размина. През 1959 г. Израел, САЩ и Великобритания осъдиха България в Международния съд и България плати обезщетение $8292 за всеки загинал техен пасажер в еърлайнера.
После старши сержант Джимо стана старши лейтенант Димитри Иванов, ВОЗ-243, военен преводач от запаса. Сега фуражките казват "от резерва", с което допринасят за сплотеността на НАТО и за чистотата на българския език.
DI copyright
Сега фуражките казват "от резерва",
Чудесно, само с уточнението, че нали един баш командир или началник се пъна и гъна миналата седмица да обяснява, че си имало и запас, и резерв. Но така и не стана ясно какво искаше да каже.
Много бе 
- не бил оптимист, защото развръзката на въпроса в Украйна лети като куршум право срещу всички нас, пишман-натовците от южния му фланг! А и срещу целия свят, в полза само на пиндосландия!
