Делото срещу Оскар Грьонинг вероятно ще бъде последният голям процес срещу офицер от СС. Преди броени седмици, докато с траурни церемонии се отбелязваше седемдесетгодишнината от освобождението на концентрационния лагер "Аушвиц - Биркенау", се оказа, че тази година присъстващи са едва около 300 оцелели от лагерите. Преди десет години те са били 1500. Повечето от тях вероятно не са виждали Грьонинг - неговото задължение в Аушвиц е било да води счетоводството на парите, иззети от докараните в лагера.

93-годишният немец е обвинен в съучастие в 300 000 убийства, извършени между май и юни 1944 г., когато 425 000 евреи от Унгария са били доведени там и голяма част от тях са били незабавно унищожени в газовите камери, гласи краткото информационно съобщение на в."Гардиън" по повода. "Той е съдействал на нацисткия режим да сполучи икономически и е подкрепял систематичните убийства", пише в обвинението на прокуратурата в Хановер. Адвокатът Ханс Холтерман отказва да коментира обвиненията. Оскар Грьонинг



говори публично от години



за участието си във войната, но твърди, че самият той не е извършвал престъпления.

Общо тридесет други бивши служители в лагера все още подлежат на съдебно преследване за съучастие в убийство. През 2013 г. агенцията за разследване на нацистките военни престъпления обяви, че става въпрос за работещи именно в "Аушвиц-Биркенау" и че ново разследване ще се съсредоточи върху нацистите от други лагери, писа сп. "Шпигел". Едва 50 от общо 6500-те пазачи на Аушвиц са осъдени, пише "Гардиън", позовавайки се на историка Андреас Айхмюлер.

Междувременно вчера в. "Таймс ъф Израел" съобщи, че немски прокурори повдигат обвинения на друг 94-годишен мъж за съучастие в 3681 убийства, задето е служил в Аушвиц. Говорителят на прокуратурата в Шверин Стефан Урбанек обясни, че обвиняемият е бил сержант от СС, който е работил като медицинско лице в болница в Аушвиц. Името му не е обявено в съответствие със законите за личната информация в Германия.

Мотивите за повдигане на обвинения седемдесет години след приключването на Нюрнбергските процеси се коренят в съдебното решение по делото срещу Иван Дамянюк през 2011 г. Тогава Германия го осъжда като съучастник в убийство заради това, че е бил пазач в лагера "Собибор". Прецедентът дава възможност за започване на дела и срещу други служители в лагерите, макар и те да не са участвали пряко в убийствата.

Разследващите са успели да идентифицират общо 49 души, 9 от които са починали междувременно, 2-ма не са били открити, а 7 други живеят в чужбина - Австралия, Бразилия, Хърватия, САЩ, Полша и Израел. Случаят на Грьонинг е четвъртият, разследван от прокуратурата в Хановер. Два други са били прекратени, тъй като заподозрените са се оказали негодни за съдебно дело, третият е починал.

След края на войната Грьонинг си създава



привидно нормален живот



През 1944 г. е напуснал Аушвиц, за да влезе в бойни действия, британската армия го пленява и прекарва около година в трудов лагер във Великобритания. След това се връща в родината си, създава семейство и не обсъжда това, на което е станал свидетел в лагера. Дори със съпругата си. Докато 40 години след края на войната на събиране на местния филателистки клуб не се заприказва със свой другар по хоби.

В небрежен разговор мъжът заявява, че е "ужасно", че отричането на Холокоста е криминализирано, защото масовото изтребване така и не се е случило, разказва Грьонинг пред журналиста от Би Би Си Лорънс Рийс за документалната поредица "Аушвиц: Нацистите и "Финалното решение". Докато мъжът развива конспирационни теории, Грьонинг мълчи. Отговаря само: "Знам малко повече за това, трябва да си поговорим някой път." Мъжът му препоръчва книга по въпроса - "Лъжата Аушвиц", написана от Тис Кристоферсен. Грьонинг прочита материала и го връща на автора с написани по него забележки, една от които гласи: "Видях всичко - газовите камери, крематориумите, процеса на селекция. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там." Неонацистко списание публикува коментара му и го залива вълна от телефонни обаждания и писма от непознати, които го убеждават, че това, което е видял с очите си, не е вярно. Тогава Грьонинг решава да говори открито. Поредицата от шест епизода на Би Би Си е само един от примерите.

В пространно интервю за Матиас Гейер от сп. "Шпигел" Грьонинг разказва за всичко -



защо се е присъединил към СС,



какво е видял в лагера и дали се чувства виновен. "Няма значение колко време отнема, говоренето помага", казва Грьонинг, "счетоводителят на ужаса", както го нарича Матиас Гейер. Грьонинг доброволства за СС през 1940 г., заради "спонтанния ентусиазъм и желанието да не си последният в играта, когато практически всичко вече беше свършило." През 1942 г. му възлагат "специална задача", за която твърдят, че е жизненоважна за победата на Германия.

"Взеха мен, Оскар Грьонинг, да работя в лагера, където нещата, които всички приветстваха, се случваха действително. В един момент, докато си там, ти остава само чувството, че си част от това необходимо нещо. Ужасно, да, но необходимо", разказва нацистът. Грьонинг брои пари, храни се и спи добре. Вярва на Хитлер и на Гьобелс, вярва, че Германия трябва да унищожи евреите и че е загубила Първата световна война заради тях. По-късно му нареждат да започне да пази и багажа на пристигащите в лагера. "Ужасяващото не беше очевидно. Знаеш, че убийствата продължават, знаеш, че хората умират. Но ужасът ме завладя, когато чух писъците."

След известно време Грьонинг пожелава да служи на друго място, ръководството му отказва и той продължава да живее подреден, удобен офицерски живот на метри от газовите камери, а през ръцете му минават парите на убитите в тях. Продължава да изпраща молби да бъде преместен на друга служба и две години по-късно, през септември 1944 г. те са удовлетворени.

След бурята от коментари, предизвиканата от публикацията в неонацисткото списание, Грьонинг започва да пише. Пише историята на това, което е видял, и я раздава на семейството си, на близките си, на приятелите си. Никой обаче не му задава въпроси и никой не иска обяснения. "Хората се страхуват, така мисля", казва той. Той говори девет часа пред камерите на Би Би Си за заснемането на документалния филм.

Въпреки това



не се смята за виновен



"Вината има общо с действията и понеже не бях активен извършител, не смятам, че съм виновен." На въпроса дали е съучастник, Грьонинг отговаря: "Не зная. Избягвам този въпрос, той ми създава проблеми. Съучастничеството би било почти повече, отколкото мога да понеса. Бих описал ролята си като "малко болтче в машината". Ако това може да се опише като вина, тогава съм виновен, но не доброволно. Правно погледнато, съм невинен."

"Нека го кажа по друг начин: чувствам се виновен спрямо евреите, виновен, че бях част от групата, която извърши тези престъпления дори без да съм бил един от извършителите. Моля за прошка евреите. И моля за прошка Бог." Делото срещу него ще започне през април.