Най-тежкото вече е зад гърба им, поне засега. "Днес беше първата ми нощ без обстрели за последните седмици. Но беше прекалено тихо и не можах да заспя", споделя украинският сержант Евгени Русадов. Нощта преди това бе последният момент от пребиваването му в източноукраинския град Дебалцево, където постоянно се е криел от снарядите. "Ние просто се надявахме да оцелеем през нощта и на следващия ден", спомня си Русадов, успял да се спаси в съседния град Артьомовск, който е под контрола на военните от Киев. Сержантът и неговите войници знаели, че могат да оцелеят в обсадата само с помощта на късмета и да се надяват на собствените си сили. Те отдавна



са се отказали да се надяват на помощ отвън.



"Съседният военен пост ни съобщи още във вторник (17 февруари), че ще бъдем изтеглени от Дебалцево", разказва той. "Тогава ни казаха, че няма да имаме прикритие от страна на украинската артилерия", допълва Евгени Русадов. От всички украински войници, които успяха да се спасят на следващия ден от Дебалцево, Русадов и неговите бойни другари трябвало да изминат най-дългия участък от пътя. Техните позиции били южно от града, в близост до селата Олчоватка, Камишатка и мината за въглища Полтавская. "С нас взехме всичките ни ранени бойци. Убитите ни другари обаче трябваше да изоставим. А техният брой бе голям през последните дни", казва Русадов.

При бързото си отстъпление войниците взимат само най-нужните неща, дори са принудени да изоставят част от своето въоръжение. Към пет и половина сутринта в сряда те сформирали една колона от камиони, танкове и бронетранспортьори. След това започнали да се придвижват през околните полета, но само след пет километра попаднали под мощен обстрел и се разпръснали. "Настъпи страшна паника, всеки сам се спасяваше, много войници побягнаха пеша. Лично видях как руски танкове прегазиха наши войници", спомня си Русадов. Бягството през района, който се контролира от проруските сепаратисти, продължило няколко часа - макар че става дума за около 30 километра. Мъжете били постоянно обстрелвани, докладва сержантът. Чак към обяд те стигнали със своята бронирана машина първия украински пропускателен пункт.

Едва на следващия ден Евгени Русадов вече бил в Артьомовск, където за пръв път от седмици успял да се измие и да се избръсне. Но спомените от тези преживявания не го оставят на мира. Погледът му е празен, мъжът гледа в нищото. Все повече в него се надига гневът към собственото му военно командване. "Разбрахме от телевизията, че ставало дума за планирано и организиране изтегляне. Това значи, че аз съм бил някъде другаде", допълва сержантът. Две седмици преди това неговата част е била отрязана от доставките на продоволствие и боеприпаси. Вместо от армията си те получавали храна от местни жители. През цялото това време бунтовниците продължили да ги обстрелват. "Ние удържахме своите позиции до последния момент, след което бяхме просто изоставени", казва Русадов и дори не крие тежкото си отчаяние. Той е на 44 години и е родом от Киев, като е бил мобилизиран в армията миналото лято. Сега вече е убеден:



"Това не е нашата война"



През последните няколко дни в Артьомовск постоянно пристигали изтощени и травматизирани войници като Евгени Русадов, които са се спасили от Дебалцево. Вечер тези мъже се опитват да удавят своите спомени в алкохола. Това обаче е много опасно, както показва случка в местен ресторант, когато в късните часове неочаквано се чува изстрел от автомат. След това един едър войник със сълзи на очите се подпира на бара. Той разкрива, че същият ден е изгубил свой приятел по време на сраженията. Омразата към руската армия се усеща тук навсякъде. Тя подпомага с модерни оръжия и техника опълченците, казват украинските войници. Гневът срещу собственото военно командване обаче се усеща ясно не само у сержант Русадов, но и при другите украински войници в бара. Около 2500 от тях успяха да се измъкнат от обкръжението в Дебалцево. Колко други все още остават блокирани на различни места в района не е ясно. Според официални заявления на армията на Киев по-голямата част от военните са се изтеглили оттам. Но бойци от различни военни части и медицинските екипи в Артьомовск твърдят, че стотици войници все още са обкръжени, тъй като откъм Дебалцево все още се чуват взривове и стрелба.

Украинската армия твърди, че при изтеглянето са загинали 13 войници, 157 са били ранени. 90 са попаднали в плен, а 82 други се водят изчезнали. От медицинските части обаче не искат да потвърдят това в неофициален разговор. Оттам съобщават за поне 44 убити военни при отстъплението. Всички разпитани по този повод войници в Артьомовск изразиха силно съмнение в официалната статистика. Доверието в официалните представители на Киев пострада много, особено след твърденията на украинското ръководство, че войските в Дебалцево не са били обкръжени от никого. При положение че за всички тук бе ясно, че бунтовниците от дни контролираха пътищата, които водят към града, преди окончателни погром.

"Нашият президент каза, че не сме били обкръжени. Как може след това да му вярвам?", пита Александър Островски. 31-годишният войник от Западна Украйна изкара седмици в селцето Олчоватка, южно от Дебалцево, където снабдяването им било проблемно от дълго време. Той се измъкнал заедно с 30 други войници, които се качили върху танк, който също се промъкнал през полята. Косата му още е щръкнала и прашна, очите - възбудени. Единият пръст на ръката му е силно измръзнал, тъй като в продължение на много часове се е държал за студения метален корпус на танка, за да не падне от него. "През цялото време се молех", казва Островски. Бойците трябвало да



изоставят по-голямата част от своята бойна техника



в Дебалцево. В много от първите репортажи от града се виждат кадри именно на унищожени военни камиони и танкове. "Не можехме да изтеглим оръдията си и затова ги повредихме, за да не може врагът да ги използва срещу нас", призна Андрей, който е капитан от артилерията. Неговите войници успели да се спасят с помощта на камион. "През целия път бяхме обстрелвани от противотанкови гаубици и ракети "Град", съобщи Андрей. В Артьомовск той се качи във автобус заедно със своите бойни другари, който ги откара към родните им домове. "Почивка от войната", това искат всички украински войници тук. Преди това обаче много от тях украсяват своите военни камиони, като сменят изпочупените прозорци и слагат украинска знамена на тях. Те празнуват, че са се измъкнали живи от Дебалцево.

Съмненията за смисъла на цялата тази мисия обаче остават. "Питам се за какво се сражавахме", казва войникът Сергей Лук. "Трябваше още преди две седмици да се изтеглим от Дебалцево", казва той. Войниците тук отдавна вече не вярват в примирия. Те са убедени, че сепаратистите няма да се задоволят само със завземането на Дебалцево. "Кой знае коя е следващата им цел? Мариупол? Или дори Киев?", допълва Лук.