Съдебната система е пълна с гнили ябълки. Това е ширещото се мнение, а постоянните скандали, които произвежда третата власт, няма как да го променят. Има ли начин обаче третата власт да се очисти сама от гнилостите, или и до днес важи разбирането, че реформата в системата е като да местиш гробище - помощ от вътре не може да се очаква. Все повече съдии нарушават омертата и се престрашават да говорят за порочните практики в гилдията. Така че има шанс за помощ отвътре.
Изчистването обаче не трябва да е чистка. То трябва да се случи по законовите правила - с доказателства за нарушения и престъпления, а не с постановки и провокации. С обективно оценяване на професионалните и моралните качества при атестирането на магистратите, а не на базата на лични пристрастия и лобистка война. При това трябва да е максимално публично. Досега например Софийският апелативен съд имаше практика да гледа делата срещу магистрати при закрити врати. Тази криворазбрана солидарност обаче би трябвало да престане след тълкувателно решение на ВКС, което ограничи възможностите за засекретяване на делата.
Един от сигурните начини да се "измери" противодействието срещу гнилите ябълки са процесите срещу съдии, прокурори и следователи. Не с шумно огласени полицейско-прокурорски акции, а с присъдите.
Покрай последния доклад на Европейската комисия за България и покрай избора на председател на Върховния касационен съд (ВКС) отново беше отворена темата за делата срещу магистрати. В последните години до Върховния касационен съд са стигнали 9 дела срещу съдии, прокурори и следователи. Част от тях са решени с влезли в сила присъди. По други тепърва се чакат окончателни присъди. Когато биват признати за виновни по дела за корупция, магистратите получават условни наказания. Без значение какъв е размерът на подкупа. Ето каква е картината на процесите срещу магистрати, нарисувана от върховния съд.
Най-пресните казуси там са делата срещу съдията Анелия Цветкова, прокурора Румен Пенев и следователя Боян Боянов.
Решението на висшите магистрати по делото срещу Цветкова, която е бивш председател на Административния съд във Варна, се очаква всеки момент. Досега две инстанции я признаха за виновна по обвинение за подкуп. Присъдата й е 3 години условно, глоба от 10 000 лв. и лишаване от право да заема длъжности в органите на съдебната власт за 3 години. И Цветкова, и прокуратурата са недоволни от присъдата.
Наказанието й е по обвинение за получаване на подкуп от 10 хил. лв. и за злоупотреба със служебно положение. Срещу нея имаше и второ обвинение - за поискани 60 000 и получени 30 000 лв. подкуп, за да пренасрочи и реши в полза на същия човек друго дело. Долните инстанции приеха, че това обвинение е недоказано. Цветкова бе задържана през юли 2008 г. при специализирана операция на служители на ДАНС и на Софийската градска прокуратура във варненски ресторант. Според твърдението на обвинението в чантата й е имало 10 хил. лв., като парите били от бившия й любовник бизнесмена Стефан Стефанов. Именно Стефанов подал сигнала срещу нея. Тя пък твърдеше, че й отмъщавал от ревност.
Днес ВКС ще заседава по делото срещу бившия следовател Боян Боянов. Той също е обвинен за подкуп. За това престъпление през 2007 г. той бе осъден от Софийския градски съд на година условно, а през 2010 г. присъдата му влезе в сила, разказва "Труд". Сега градският прокурор на София е поискал Върховният касационен съд да възобнови процеса заради нови доказателства. Точно това искане ще бъде разгледано от ВКС днес. Боянов беше осъден, че е взел 500 лв. от майката на непълнолетно момче, което било разследвано за кражба на автокасетофон. Срещу сумата разследването трябвало да бъде прекратено.
На 10 март пък ВКС ще разгледа процеса срещу шуменския прокурор Румен Пенев, подсъдим за търговия с влияние. Делото е за втори път във върховния съд, след като Софийският апелативен съд за втори път даде условна присъда на Пенев за това, че е поискал подкуп от 25 000 лева от адвокат, за да упражни влияние върху колега прокурор, който пък да не повдига обвинение и да прекрати разследване срещу адвоката.
В края на септември 2012 г. Софийският градски съд даде на Пенев ефективна присъда от 3 години и половина, но на втора инстанция апелативните магистрати направиха наказанието условно. Делото им беше върнато от върховния съд с мотив, че са преувеличени опасенията на апелативните съдии, че с ефективно наказание Пенев ще се превърне в жертва на ниската ефективност от справянето с корупцията. Въпреки това обаче в началото на 2014 г. апелативният съд пак определи условно наказание от 3 години за Пенев. Мотивите за това решение са неизвестни, защото делата срещу магистрати в Софийския апелативен съд са секретни и не се публикуват, включително и по това срещу Пенев, макар то да бе публично на първа инстанция.
Преди година ВКС остави в сила 3-годишната условна присъда на бившия върховен прокурор Ангел Дончев. Той беше признат за виновен, че на 9 декември 2007 г. е изнудвал колега районен прокурор за 20 хил. евро. като го е заплашвал с противозаконни действия с тежки последици за него и негови близки - че срещу него ще бъде образувано досъдебно производство и че в къщата му незаконно ще влязат служители на МВР, които ще унищожат и повредят имуществото му и ще упражнят физическо насилие над него и съпругата му, както и че ще бъде образувано дело срещу съпругата му.
Наскоро върховните съдии върнаха на поправителен на втора инстанция делото срещу Славчо Петков - окръжен съдия от Велико Търново. ВКС прие, че за да оправдае Петков, Софийският апелативен съд е преписал обясненията му, включително и с допуснатите технически грешки. Славчо Петков беше задържан през 2010 г. след получаване на 6 хил. лв. Според обвинението преди това Петков е получил по 5 хил. лв. на две срещи. Основният свидетел твърди, че съдията му поискал парите, за да реши проблемите с дело за кражба на 10 тона нафта край Свищов. На първа инстанция Петков бе признат за виновен и осъден на 5 години затвор и 7 хил. лв. глоба.
По делото срещу съдията от Кюстендил Юрий Маринов обаче ВКС потвърждава решението на долната инстанция - 3 години условно, 10 хил. лв. глоба и 3 години без право да упражнява професия в съдебната система. Той е признат за виновен за подкуп от 10 хил. лв.
През декември 2012 г. беше потвърдена и едногодишната условна присъда на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев за престъпления срещу правосъдието.
Най-големият провал на обвиненията срещу магистрати е окончателната оправдателна присъда от началото на месеца по корупционното дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Заради нея шефът на столичното следствие Петьо Петров, посочен от върховните съдии като инсценирал емблематична полицейска провокация, подаде оставка и беше освободен от ръководния пост. Цонев, Сантиров и Попов бяха обвинени по времето на ГЕРБ, че са предлагали подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров, за да прекрати разследване от 2009 г. срещу Цонев. Казусът стана особено популярен, след като на 1 април 2010 г. ексвоенният министър бе арестуван от зам.градския прокурор Роман Василев (подал оставка през юни 2014 г.) с думите: "Тъй като сте абсолютен престъпник, долу на земята!". Върховният касационен съд (ВКС) е третата инстанция, която окончателно оправдава тримата, отхвърля доводите на прокуратурата и приема, че разследването се отклонява от принципите за законност и справедливост.