Истина ли е, че мога да бъда осъден и без да разбера по гражданско дело. Имам спорове и дела от години, но наскоро разбрах, че имало такава възможност?



М.Ч., София



"Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяването му. На първо място на ответниците е бил връчен препис от исковата молба, доказателствата към нея и разпореждането на съд. Със съобщението и с разпореждането са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, включително и възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу тях. Въпреки указанията ответниците не са депозирали писмен отговор. На второ място, в призовката за съдебното заседание ответниците са предупредени за последиците от неявяване в това съдебно заседание, сред които и постановяване на неприсъствено решение. На проведеното съдебно заседание те не са се явили, не са направили и искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие". Това е част от истинско съдебно решение, постановено от съд в България. С него на практика ответникът по делото ще разбере за решението едва когато се пристъпи към евентуалното му принудително изпълнение. Трябва да се отбележи, че с въпросното съдебно решение е признато право на собственост на едно лице върху голям имот, за който е претендирал и ответникът. Последният дори живее в него. Той ще разбере за постановеното съдебно решение едва когато съдебен изпълнител тръгне да въвежда ищецът.

Всъщност тази възможност - ищец или ответник да не разбере, че има съдебно решение, изобщо не е за подценяване. Затова и е задължително хората да се интересуват и да си следят всички работи, включително и съдебните. Защото има хора, които отсъстват често или пък дори трайно живеят зад граница. Има хора, които трайно живеят на други места, а не на адресите си. Или пък се отнасят немарливо към връчени им призовки или други съдебни книжа.

А не трябва, защото до такова неприсъствено решение може да се стигне и по дела за издръжка, и при имотни претенции, и за непозволено увреждане и за какво ли още не.

Всъщност тази възможност бе вкарана с изцяло новия ГПК, приет преди 6 години. Става дума за вариант, при който дадено лице да не разбере, че спрямо него има съдебно решение - без значение от това дали е ищец, или ответник. Идеята на това нововъведение бе по този начин страните, които се съдят, да се дисциплинират повече - ответниците да не се крият от съд и призовкари, а пък ищците, които са задвижили съдебната процедура, да са наясно, че трябва да се явяват постоянно и навреме. И да се интересуват от делата си.

Според разпоредбата на чл.238 от ГПК до такова неприсъствено решение се стига, ако примерно "ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото". При тази ситуация "ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника". Същото право е дадено и на ответника, ако пък ищецът не се яви на първото заседание и не е взел становище по отговора на исковата молба. Неприсъствено решение може да има само ако едната страна бяга от процеса, а другата е изправна и се явява. Така, ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба, ако ответникът не е подал в срок отговор и накрая ако и двете страни не се явят в първото заседание по делото, делото изобщо не се гледа и направо се прекратява.

Неприсъствено решение може да има само ако предварително на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Отделно от това и в зависимост коя страна не се явява то искът или трябва да е "вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства" (когато неприсъственото решение е срещу ответника), или пък да е "вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства" (ако не се явява ищецът).

Все пак ГПК предвижда възможност за защита срещу такива решения. Така в едномесечен срок от връчването на такова решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от горестоящия съд неговата отмяна. За целта обаче страната трябва да докаже, че е била лишена от възможност да участва в делото поради една от няколко изрично изброени причини. Първата сред тях е да има ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание. Втората е да се докаже невъзможност да се узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства. Друга причина може да е съответният човек да не е имал възможност да се яви лично или чрез довереник, и то пак поради "особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее". Освен това се дава право на осъдения с неприсъствено решение да предяви с иск същото право или да го оспори. Това става в тримесечен срок, и то само ако се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на тази страна при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.