8427. Толкова са разрешенията, който Софийският районен съд е издал през м.г. на МВР и службите по исканията им за проследяване на мобилната и компютърната комуникация по Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Отказите в София за година са около 10%. Реално засегнатите потребители са в пъти повече от броя на разрешенията, тъй като в едно разрешение може да има няколко телефонни номера или IP адреси.

Т.нар. трафични данни позволяват проследяване и идентифициране на източника на връзката, направлението й, датата, часа и продължителността й, какъв тип е, коя е ползваната клетка. Операторите са длъжни да пазят данните 12 месеца. Трафичните данни се предоставят със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления, за компютърни престъпления и за издирване на хора. Съдебното разрешение обаче се иска само когато няма образувано разследване. Ако има, тогава прокуратурата търси информацията директно от мобилните и интернет оператори.

Всичко това обаче



до две седмици ще е в историята



Дотогава се очаква в "Държавен вестник" да бъде обнародвано решението на Конституционния съд, с което бяха отменени текстовете от ЗЕС, регламентиращи следенето на комуникациите. В края на миналата седмица конституционните съдии обявиха решението си, взето с 8 на 3 гласа. След продължило над 5 часа заседание обаче те оставиха приемането на мотивите си за вчера. И до приключването на броя те още не бяха огласени на сайта на КС. Решението ще отпътува към печатницата на "Държавен вестник", когато бъдат готови и мотивите, и трите особени мнения. Веднага след влизането в сила на решението мобилните оператори и интернет доставчиците трябва веднага да унищожат трафичните данни, които са съхранявали по силата на ЗЕС. Това коментираха пред "Сега" съдии, които се занимават с даването на разрешения. Операторите ще могат да пазят данните само докато си оправят сметките с клиентите за конкретния месец. След влизането на решението на КС в сила съдиите ще оставят без разглеждания исканията на службите за трафични данни. Дали това ще доведе до хаос за прокуратурата и службите, тепърва ще видим.

Съдии разказват, че почти всички от исканията по ЗЕС в момента са за телефонната комуникация и много малко са за интернет трафика. Основният брой искания се прави с аргумента, че това ще помогне за разкриване на тежки престъпления. Но има и за издирване на хора.



Съдът няма обратна връзка



със службите, така че магистратите нямат информация за това колко от разрешенията им са довели до резултат - колко престъпления са били разкрити и колко издирвани са намерени благодарение на разкритата тайна на комуникацията. В предстоящия ремонт на ЗЕС може да се помисли и за това по подобие на задължението в Закона за специалните разузнавателни средства. Неясно е и какво се случва с трафичните данни, които са събрани, но не вършат работа. И тъй като няма информация за постигнатите от службите резултати благодарение на проследяването на трафичните данни, може само да се спекулира с предположенията колко ще се затрудни работата им по издирване на изчезнали или разкриване на тежки и компютърни престъпления.

Текстовете в ЗЕС бяха атакувани преди близо година от омбудсмана Константин Пенчев, след като Съдът на Европейския съюз обяви за нищожна директивата за съхраняване на данни, която позволява на властите достъп до интернет и телефонния трафик на гражданите с цел предотвратяване или разкриване на тежки престъпления. Точно заради нея в края на 2009 г. българските власти промениха ЗЕС и позволиха на службите да следят трафика в интернет и телефонните контакти. Евросъдиите обаче решиха, че "директивата се намесва по особено тежък начин в основните права на личен живот и на защита на личните данни".

Както "Сега" писа, основните аргументи за отмяната на текстовете на ЗЕС според черновата на решението на КС са три. Първият е, че следенето на телефонния и интернет трафика трябва да става само със съдебно решение, тъй като става дума за сериозно посегателство върху човешки права. Вторият мотив - че едногодишният срок за пазене на данните е твърде дълъг. Според конституционните съдии 3-месечен срок е напълно достатъчен за това. Третият довод на КС е, че в закона трябва да има гаранции, че мобилните оператори и интернет доставчиците няма да злоупотребяват с информацията, която трупат. А също и че данните ще бъдат унищожавани своевременно. Трябва да бъде предвиден механизъм и за това потребителите на интернет и телефонни услуги да бъдат уведомявани, че са следени.

Магистратите са категорични, че



парламентът трябва бързо да поправи закона



така, че той да отговори на аргументите на конституционните съдии. Във времевата дупка дотогава ще действат разпоредбите отпреди ЗЕС и службите ще търсят информацията от операторите по реда на доброволното предаване. В Наказателно-процесуалния кодекс е регламентирано задължение за предаване на предмети, книжа, компютърни информационни данни и такива за трафика. Този текст от НПК не е атакуван и действа, само че операторите вече не трябва да пазят данните. Затова и практически НПК няма да е от полза на прокуратурата и службите, когато търсят трафична информация.

Има магистрати, които са на мнение, че българските съдии е трябвало да започнат да оставят без разглеждане исканията за достъп до трафичните данни още след като се произнесе европейският съд. Други обаче контрират, че според съда в Люксембург основният проблем е липсата на изискване за съдебен контрол. Такъв в България има, макар и само за исканията преди образуване на разследване.

Последните обобщени данни на ситуацията с проследяването на трафичните данни е от ноември 2013 г. Тогава парламентарната комисия за контрол над службите и прилагането на СРС-та и ЗЕС излезе с доклад. От него стана ясно, че за година са дадени 15 350 разрешения по ЗЕС. Депутатската проверка установи и че има рязко увеличение на случаите, в които достъп до трафичните данни се иска без разрешение на съда. Каква е пълната картина сега, не е ясно. А възможността за достъп на МВР и службите до електронния трафик може да бъде много по-опасно и от използването на СРС-та.