В четвъртък, когато писателят Тери Прачет умря на 66 години, мнозина по света и у нас умряхме от смях, защото прочетохме, че в профила си в "Туитър" сър Тери съобщил, че е умрял. Той дал линк към некролога, който си написал. Тъй де, що се пишеш за писател, ако собствения си некролог не напишеш и оставяш на други да го напишат.
Книгите на Тери Прачет бяха отпечатани на 37 езика в 85 милионен тираж и това не е всичко, както казват рекламаджиите на кинкалерия и политици. Предстоят допечатки на fantasies, има сценарии, интервюта и пр. Прогнозите на помиярските вестници, че Прачет ще осъди за плагиатство Ролинг (авторката на Harry Potter) не се сбъднаха; той не беше от посредствениците, които обвиняват: "Идеята беше моя, откраднаха ми я". Питагор не иска да му плащаме авторско право, че ползваме теоремата му. Прачет се ядоса само когато в немския превод на "Пирамидите" дойчовците вмъкнаха реклама за супа Maggi.
Сър Тери искал да стане журналист и писател. Не е учил нито за едното, нито за другото. Той бил ученик в "текникъл хай-скул", сиреч техникум. "Тогава в задното дворче на нашата къща аз монтирах фотоволтаици, направих си телескоп (сега един астероид се казва Прачет); четях романите на Конан Дойл за несъществувалите Шерлок Холмс и доктор Уотсън и романите на Ейч-Джи-Уелс за несъществуващи светове. Интересувах се от компютри, обичах излетите. Безпокоях се дали ще оцелеят орангутаните, щото четях, че те са "very shy", крият се вдън гора, бягат от теб, но ако ги сгащиш така че няма накъде да бягат, ще те убият. С това образованието ми приключи", каза той в интервю по Би Би Си. После болестта му Алцхаймер напредна. Той започна да си служи със speech recognition software като Стивън Хокин (който написа "Кратка история на времето") и поради друго заболяване ползва speech synthesizer.
Висок дух пред болестта си прояви и Роналд Рейгън. Той каза на лекарите: "Казвате алцхаймерът ми ще напредне и дори близките си няма познавам. Колко забавно, всеки ден ще виждам нови хора; старите кънтри&уестърн и ще ми звучат като нови". Рони впрегна "Империята на злото" в космическа оръжейна надпревара, която тя не можеше да спечели и се разпадна, понеже Москва не може да печата трилиони фалшиви рубли както старата еврейска ФЕД може емитира трилиони долари без покритие. Но САЩ поставиха Русия в положението на сгащен орангутан. Онзи ден Путин призна, че си е върнал Крим и Севастопол с военна интервенция и е щял да убие САЩ, ако бяха му се противопоставили военно. Но въпреки рекордната си популярност в Русия Путин е в безизходица. След като Горбачов и Елцин отстъпваха като уплашени орангутани и подариха Русия на еврейски комсомолчета, които изнесоха на Запад себе си, децата си и парите си, Путин ликвидира само онези, олигарси, които искат да го изместят. Макар и бавно назрява революция против олигарсите, която ще помете и Путин.
Това няма да стане, докато Вашингтон е в безизходицата, в която е след като се опозори на Западните Балкани, в Либия, Ирак, Иран, Сирия, Афганистан, къде ли не. Вашингтонската политика крепи Путин.
Такова мислене е над челата на българчетата форматирани да мислят като североамериканци (САЩ са факел на демокрацията, второ мнение няма и не може да има) и като дойчовци (защо бачкаторът Ханс да издържа безгрижния грък, който си танцува сиртаки?). Не са виновни нискочелите българчета. Те не знаят как немските банкери казваха на гърците: Кредитираме ви, купете си немска подводница, която може да плува под ледовете на арктическата шапка. После, когато гърците откраднаха парите и не ги върнаха, немците казаха "Продайте си островите". Пък Сириза каза: "Платете ни вие репарации за каквото ни направихте през Втората световна война; защо само на евреите им платихте"? Немците и на България дължат пари; консервите на Тевекелиев ги купуваха с отпечатани в Германия левове. Те печатаха толкова хубаво чужди пари, че двама немски шпиони в Англия бяха заловени, понеже плащали с пари по-добре отпечатани от оригиналните британски паундове, които имали някои дребни дефекти.
Прачет не беше политически писател и не искаше да бъде. Джонатан Суифт също не искал да е политически писател, когато през ХVIII век написал "Гъливер в страната на лилипутите". От Прачет, предполагам ще остане много повече от името на астероида Прачет. Пък сега в България - много сняг. Незапомнено много. Ами, незапомнено. Аз помня по-тежки снегове, по-дълбоки преспи. На Варна й се размина тази зима, но едно време ставаше "капан" - сняг до комина в махалата до Военна болница. Пожарникарите викаха през комина на баба ми по майчина линия да не палим огън, щото ако стане пожар, не могат да го угасят, питаха имаме ли хляб, ако нямаме да ни пуснат през комина, но ние си имахме галета за соса скордаля и беше уютно и топличко под снега. Над Югово, най-бедното родопско селце, от което е дядо ми по бащина линия, паднала скала и задръстила пътя от родния ми Асеновград нагоре. Е ще падат, естествено. Няма да падат, когато ентропията заглади планините и планетата стане като мозък без гънки. Но да не изпреварваме времето.
Когато сър Тери разбра, че времето му изтича, той чу Смърт да му казва AT LAST, SIR TERRY, WE MUST WALK TOGETHER. Terry took Death's arm and followed him through the doors and on to the black desert under the endless night. Тери хвана Смърт за ръката и го последва през вратите в черната пустош под безкрайната нощ. Следва туитът с линк към автонекролога.
Нека мохамеданите вярват, че Аллах диктувал на Мохамед Корана, а Мохамед, понеже бил неграмотен, диктувал на писар. Нека ние вярваме, че Йехова като каменоделец издялал скрижали и ги дал на Моисей на планината Синай, която не е планина, понеже е по-ниска от тепето Бунарджика в Пловдив. Путин казва, че вярва в православието. Дубая Буш започваше с Bible study съвещанията в Белия дом. Вярвайте в задгробния живот. Ала не задължавайте другите да вярват. Сър Тери не повярва.
DI copyright
|
|