Темата "Украйна" вече усилено се експлоатира от партии на родна почва. "Атака" втвърдява антивоенната реторика, организира протести. |
Трудно може да се предскаже развитието на процеси на километри от нас, също и зад южната ни граница. Но разплитане или заплитане на възлите, нагнатяване или охлаждане на напрежението, ще влияят. При това комбинирано - "В ЕС трябва да си променят позицията по отношение на влизането ни в Шенген. Защото за нас това е сигурност, а за тях това е "сигурност на европейска територия". Погледнете какво става в Украйна. Знаете, че там има хора, които са с български корени, но нямат българско гражданство. Ако там нещата станат зле, те също ще искат убежище", заяви преди дни вицепремиерът Меглена Кунева. Тя спомена за
нови дипломатически усилия от България
за приемането ни в Шенгенското пространство, а по този повод премиерът Борисов се "сдобри" със стария си враг Сергей Станишев. Двамата обещаха да взаимодействат с Румъния. И пред германския външен министър Щайнмайер ГЕРБ и БСП демонстрираха висше единомислие по темата "Шенген", представена като приоритет на приоритетите. Но Щайнмайер не каза нищо публично по темата. А беше важно за неговите домакини, при положение че Германия е една от противничките за приемането ни.
От друга страна, България е под постоянен бежански натиск откъм турската граница, центровете за настаняване са пълни. И ето как кризите в Украйна и на югоизток тласнаха България към нова инициатива спрямо Шенген, а Борисов и Станишев някак заговориха на общ език. Последното, разбира се, е твърде маловажно при мащаба на процесите край България.
Темата "Украйна" вече усилено се експлоатира от партии на родна почва. "Атака" втвърдява антивоенната реторика, БСП направи митинг по този повод. Любопитен момент - на 16 ноември 2013 г. БСП докара десетки хиляди българи от провинцията, за да подкрепят на Орлов мост правителството на Пламен Орешарски. Станишев и Лютви Местан се целунаха. Сега, при далеч по-важна тема, каквато е мирът, БСП не направи това усилие, не доведе и един човек от страната. Проявата събра 300-400 души. Защо ръководството на социалистите постъпи така, е въпрос, който все още никой не е задал, а отговорът би бил любопитен.
Така или иначе конфликтът в Украйна не изглежда да бъде решен скоро, антивоенната реторика ще донесе гласове на изразителите й. Отсега се вижда, че "Атака" се мъчи да го направи, БСП също (плахо и объркано), вероятно полза ще има и новата партия на журналиста Велизар Енчев. Координационният център на НАТО и разполагането на танкове породиха недоволство, но танковете дори още не са дошли...В този смисъл се очаква
ескалиране на антизападни настроения,
съответно и про такива. Пак любопитен паралел - задават се местни избори, а такива имаше и веднага след бомбардировките в Сърбия през 1999 г. Тогава БСП начело с лидера си Първанов организира мощни шествия срещу НАТО. Извлече полза за местния вот. Но България все още не бе в пакта, договорът за присъединяване предстоеше да бъде подписан от същия Първанов, но той не знаеше, а БСП дори не можеше да мечтае да излъчи председател на Партията на европейските социалисти. В този смисъл зее огромна пропаст между електората на БСП, който е антизападно настроен, и ръководството й. Това скоро може да донесе още по-голям отлив на електорат при нея.
"В момента има 2000 незаети места в базите за настаняване на бежанци. Съвсем не бих препоръчала тези свободни места да бъдат заемани. Това би било знак, че в техните страни се установява мир, че се установяват някакви възможности за нормален живот и те нямат нужда да бягат", заяви Кунева. Мирът е надежда за всички ни, не се знае обаче дали ще го има. Може да се очаква, че България ще приеме като братя бягащи сънародници от Украйна. Но не така стоят нещата с нов миграционен натиск от югоизток. А там обстановката е крайно нестабилна, ще се задълбочава. При мащабен военен конфликт бежанците от югоизток ще се засилят, което ще е изпитание не само за социалната система и сигурността на България, но и ще засили националистическите настроения. На тази нива освен горепосочените партии ще "орат" НФСБ и ВМРО. Дори бежанският натиск да не е тъй значим, темата със сигурност ще се експлоатира. Ето периферен случай отпреди два дни, но показателен. Твърди се, че в неделя край Сопот паднал метеорит, голям колкото пералня. Чул се силен гръм и местните първо помислили, че ги бомбардира ИДИЛ. Защо ли когато сопотчани чуят гръм, първото, за което се сещат е "Ислямска държава" и че Сопот би бил важна цел за ислямистите. Сигурно няма рационално обяснение, но чудесно илюстрира настроенията.
Третият външнополитически фактор се казва СИРИЗА. Трудно скоро бихме видели ефект или дефект от управлението й (Гърция нито ще фалира, нито ще изплати изведнъж дълговете си). Но магията СИРИЗА е факт, налице е въодушевление, че се появиха сили, които се противопоставят на смятания за неприкосновен глобален ред и менторите му. СИРИЗА е лява, но и националистическа, доколкото брани националните интереси. При това е официален, легитимиран ляв национализъм. А управлява в коалиция с десни националисти. На българска почва "левият национализъм" е
ниша, която плаче за обитатели
и домоуправител. Досега национализмът бе или десен (ВМРО), или под сурдинка ляв ("Атака"), или нито едното (НФСБ). Сега най-официално може да бъде ляв. Има един факт, който никой досега у нас не е обговорил - най-националистично настроена у нас е не дясната, а лявата маса избиратели. Силна държава, русофилия, "съхранение на хубавите неща от миналото" - това са трите кита и на българското ляво, и на българския национализъм. Но национализмът досега не бе ляв, защото лявото бе смятано за упадъчно, ретроградно, непрестижно.
СИРИЗА променя нещата. Но БСП трудно може да бъде СИРИЗА, няма как да е и "Атака". Журналистът Енчев правилно усети нещата и каза леко смехотворно за бъдещата си партия - "Българската СИРИЗА ще е изцяло вляво". Извън смеха, може да констатираме, че човек с добри ораторски качества, поглед върху политиката, с широк медиен достъп и принадлежност към старите служби за сигурност има всички шансове да направи успешен политически проект.
Най-добре се живее в скучни времена. За съжаление, днешните не са такива. Дано не се наложи да изпитваме носталгия по скуката.