В голям капан се оказаха жителите на много от родопските селища. След снежната блокада шосета и жп линии бяха затворени и от свлачища. Първо започнаха да падат камъни по едно от обичайните през последните месеци места - на пътя Девин-Кричим. После, тъкмо когато разчистиха и укрепиха скатовете по това трасе, последва друго огромно срутище на важно шосе в региона. Блокиран за няколко денонощия се оказа главният път към Смолян и курорта "Пампорово" в отсечката Бачково-Наречен.

След неделната битка със скалите, на която присъства и регионалният министър Лиляна Павлова, в понеделник пътният шеф Лазар Лазаров продължи разчистването с екип от алпинисти и техника от 5 багера, 10 камиона и две фадроми на пътноподдържащите фирми. Акцията е срещу 10 хиляди тона скална маса. Парадоксът е, че обходният маршрут за движение по направлението Смолян-Пловдив е през вече споменатата рискова отсечка - Кричим-Девин. Остава като вариант и пътят през Кърджали към Пловдив, който обаче удължава пътуването с часове.

Също свлачища прекъснаха главния водопровод и оставиха без вода хиляди жители на Кърджали, Момчилград и още 40 села, които се снабдяват от язовир "Боровица". Основната авария стана, след като се свлече скат под цяло село. Повредата е на място, където преди половин година също се активизира свлачище след проливните дъждове. Близо 100 метра от пътя към родопското село Безводно пропаднаха в язовир и местният кмет дори се замисли да купува лодка за превоз на жителите.

Подкопани от придошли води основи на мост затвориха жп линията до Петрич. А инцидентите с влакове заради нападалите по релсите скали станаха почти всекидневие - за щастие засега без пострадали.

Това са само няколко примера от последните дни. Свлачищата тръгнаха в цялата страна още през миналата година покрай силните валежи и поредицата наводнения. Активизираха се стари, но



земята тръгна и в нови райони,



където досега не бяха регистрирани подобни процеси.

Заради очакваното бързо топене на снега предупреждение за опасност от нови свлачища дойде още миналата седмица от парламентарната трибуна. А в понеделник Лиляна Павлова заяви, че проблемът се трупа поне от 15-20 г., а не е имало нужната превенция. Малко закъсняло откритие, дошло дни след като липсата на превенция и на инвестиции бе обявена за основна причина и за проблемите с електроснабдяването.

По данни на МРРБ в периода 2009-2014 г. са възникнали нови 314 свлачища. От 2013 г. се наблюдава тенденция не само за увеличаване на броя им, но се разширява и засегнатата територия от тях. Разбира се, остава неизменим традиционният сезонен характер на свличането на земни маси - най-често през пролетния сезон след топенето на снега и след интензивни валежи.

Министерството води регистър на свлачищата, а обследванията се правят от съответното геозащитно дружество в зависимост от мястото му. В момента те са три - "Геозащита" - Варна, Плевен и Перник. Регистрираните към края на 2014 г. на територията на страната свлачища са общо 1851, от тях 471 са отчетени като периодично активни. През 2014 г. са регистрирани 65 нововъзникнали свлачища, сочи справка на регионалното ведомство за в. "Сега".

От началото на 2015 г. досега геозащитните дружества са регистрирали 26 нововъзникнали свлачища. Установено е и активизирането на 8 вече регистрирани свлачища. Така общия им брой в цялата страна вече е 1924. С уговорката, че процесите са динамични и



информацията може да се променя всекидневно



Темата за свлачищата беше поставена като критична и тревожна от министър Лиляна Павлова и на заседание на правителството на 18 февруари. Според нея за укрепване са нужни 13 млн. лева. Премиерът Бойко Борисов, къде на шега, къде на сериозно, даже помоли патриарх Неофит за Великден да търси помощ и на Божи гроб. Той също беше на едно от големите срутища, активирани след Нова година - точно това по пътя Девин-Кричим. Поредното срутване на скална маса тогава отне около седмица за разчистване. Междувременно Павлова и браншовите организации решиха да създадат нов съвет към регионалното министерство, който да работи по проблемите със свлачищата и по мерките срещу възникването им.

Междувременно парите за временно укрепване на пътя към Пампорово и Девин-Кричим вече се изчисляват на около 20 милиона. Според регионалния министър критични са около 40 км и само за тях ще са нужни 300 милиона лева.

Без тях изчисленията сочат, че в населените места за периода 2015-2020 г. за мерки по борба със свлачищата са нужни 871.268 милиона лева. Парите са записани в Националната програма за превенция и ограничаване на свлачищата в страната и за ерозията и абразията на дунавското и черноморското крайбрежие. От тези средства половината - 479.720 милиона лева, са необходими за неотложно укрепване.



А ето на какво разчитаме!



През тази година по бюджета на МРРБ са предвидени 1.280 милиона лева за геозащитна дейност. От тях 750 хиляди лева са за мониторинг, регистриране на свлачища, специализирана техническа помощ на общини, области, специализирани и контролни органи и други държавни институции при възникване на аварийни ситуации. По оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. финансовите средства за свлачища са в размер на 19.704 милиона евро.

Регионалното министерство очаква и финансови източници като фонд "Солидарност" и междуведомствената комисия по бедствията към Министерския съвет. До 26 март ще се събира и окомплектова информация и документи за кандидатстване по линия на европейския фонд във връзка с щетите от последните наводнения, съобщи преди време Лиляна Павлова.

По думите на зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков свлачища застрашават над половин милион българи, но държавата няма нужните средства за укрепването им. Видно е и от числата - нужди от над 800 милиона лева, бихме могли да разчитаме максимум на 50 милиона лева през следващите години. Според Нанков над 520 хиляди българи живеят в райони с активни свлачищни процеси или с предпоставки да се активизират, което прави тези хора пряко застрашени от бедствие. Той самият призна, че ресурсът и по линия на националното и на европейското финансиране е твърде ограничен, за да се постигне глобално решаване на проблема. По-спешни от най-спешните са над 200 места по предварителните данни, които регионалното министерство обобщава от кметовете и областните управи.



Какво се предприема в дългосрочен план?



Няколко групи мерки и действия следват при активизиране или възникване на ново свлачище. Първата е превантивни геозащитни мерки - мониторинг, инженерно-геоложки обследвания, стационарни хидрогеоложки измервания, измервания на деформациите в дълбочина, измервания по морското дъно, контрол и осигуряване на експлоатация на изградени водопонизителни дренажни съоръжения. Следват изграждане и възстановяване на контролно-измервателни системи в свлачищните райони за мониторинг на процесите.

Не на последно място се прилагат и геозащитни мерки за ограничаване на свлачищата: проекто-проучвателни работи, изграждане на укрепителни съоръжения, отводнителни системи за понижаване нивото на подземните води или за отвеждане на повърхностни води, работи се и по осигуряване устойчивостта на склона.

Заради топенето на снеговете предстоящата пролет е един от критичните сезони за активизирането на свлачищата, напомнят експерти от Института по геология на БАН. Последните силни дъждове и снегове, макар и през зимата, са били пусковият фактор за отключването на активността на земните маси. Но и човешкият фактор има все по-голямо участие. Много от свличанията по черноморското крайбрежие например се дължат на липсата на изградена канализационна мрежа или на нерегламентирано строителство. Много укрепителни съоръжения, които не се поддържат, в даден момент започват да играят обратната роля.



Родопите са от най-уязвимите райони



Най-невралгичните райони за свлачищни процеси са по западната част на дунавското крайбрежие, Северното Черноморие в района от Варна до Каварна, Източните Родопи и някои котловини в Западна България. Обичайно бреговете край морето и реките са най-податливи.

Според експертите по геодезия възникването и активизирането на свлачищата на територията на страната е обусловено от сложния геоложки строеж, интензивната тектоника и непрекъснато действащи природни фактори, като абразия, ерозия, сеизмични процеси, интензивни валежи, климатични промени. Към тях се добавят и т.нар. техногенни фактори, които обикновено действат едновременно и тяхното разграничаване е трудно.

При възникване на свлачищни процеси специалистите от геозащитните дружества предписват аварийните мерки и дейности, които трябва да се предприемат незабавно за ограничаване на процеса и недопускане на човешки жертви и бедствени ситуации. Сред тези спешни мерки са спиране на водоподаването, изключване на електроенергията, евакуация на населението, преместване на земни маси и др. Засега все още до такива крайни мерки се стигаше сравнително рядко. Но е очевидно, че без сериозни ресурси заплахата ще продължи само да нараства.