Гражданите, които задават въпроси на институциите по Закона за достъп до обществена информация, могат да го правят и по мейла, без да са длъжни да ползват електронен подпис. Нормативният акт дори не предвижда нужда търсещият информацията да подписва заявленията си, реши съдия Мариана Михайлова от Пловдивския административен съд. Тя отмени отказа на председателя на районния съд в града Иван Калибацев да предостави на "Сега" информация колко искания са получени за разкриване на банкова тайна. Решението не е окончателно и може да се атакува пред Върховния административен съд.

Данните бяха потърсени през юли м.г. Тогава от районните съдилища в София и Варна безпроблемно предоставиха данни - че през 2013 г. при тях са постъпили общо 1402 искания. От Пловдив обаче поискаха питането да бъде оформено като заявление по Закона за достъп до обществена информация до председателя на съда. После г-н Калибацев отказа да предостави данните. Съдията прие, че тъй като сканираното заявление, изпратено на официалния имейл на съда, е подписано с мастилен, а не с електронен подпис, не може да се вярва, че информацията е поискана от журналиста от "Сега".

Пред административния съд адвокат Кирил Терзийски от Програма "Достъп до информация" пледира, че не е нужно търсещият данните да доказва по недвусмислен начин идентификацията си. Административният орган е задължен да отговори по еднакъв начин на всеки заявител, затова е безразлично кой подава заявлението. Освен това въвеждането на изискване за електронен подпис нарушава основни принципи на достъпа до информация - че всеки има право на това при еднакви условия. А електронният подпис е свързан с разходи, които не всеки може да си позволи.

Аргументите на Калибацев не намират опора нито във вътрешните правила на съда за достъп до информация, нито в самия закон, аргументира се съдия Михайлова. Тя връща преписката на Калибацев за изрично произнасяне по подаденото заявление.