Реформаторският блок предлага в подписките за референдуми гражданите да не вписват точния си адрес, а само населеното място, района и улицата по постоянен адрес. Това става ясно от законопроекта им за промени в закона за референдумите. Вносителите изтъкват, че сегашното изискване да се дават подробни лични данни демотивира хората, които се страхуват от злоупотреби с тази информация.

С промените РБ се опитва да реши и друг спорен казус, останал висящ в предишното Народно събрание. Предвижда се в случаите, когато бъде внесена подписка за провеждане на референдум, но междувременно парламентът се разпусне предсрочно, следващото Народно събрание да довърши процедурата, започната от неговия предшественик. В 42-рото НС инициативен комитет внесе над 700 000 подписа за провеждане на национално допитване за задължителен електронен и мажоритарен вот, от които валидни се оказаха под 500 хил., но тогавашният парламентарен шеф Михаил Миков не даде възможност на инициаторите да допълнят липсващите подписи.

Реформаторите предлагат да се намалят на 300 000 подписите, задължаващи парламента да насрочи референдум, а минимумът, за да се обсъди искането в НС, да е 150 000 вместо досегашните 200 хил. подписа. Дава се възможност също така за иницииране на референдум по искане на 1/10 от общините в България. Досега това можеше да става по предложение на 1/5 от общините.

РБ предлага още за валидни да се признават референдумите, в които са участвали над 50% от гражданите с избирателни права.