Бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и доскорошен президентски съветник Димана Ранкова е завела дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата. Това видя "Сега" в деловодството на Софийския градски съд. От съда потвърдиха за иска и обясниха, че е за 48 000 лв. с лихвите, тъй като срещу нея е водено дело, което е било прекратено. В исковата си молба Ранкова твърди, че името й е опетнено с незаконното обвинение.

На 25 февруари 2010 г. Ранкова е привлечена като обвиняема за длъжностно престъпление по разследване, водено от 2006 г., научи "Сега" от магистрати. Обвинението твърди, че на 9 юни 2006 г., като зам.-председател на КФН, с цел да набави облага на трети лица тя е дала писмени указания по прилагане и тълкуване на закона при две борсови сделки с акции на търговски дружества в нарушение на Закона за КФН.

Впоследствие през май 2010 г. производството срещу Ранкова е прекратено от градската прокуратура, както и от апелативната през юли 2010 г. с аргументите, че е действала изцяло в рамките на предоставените й от закона правомощия и че липсват каквито и да е доказателства за извършено нарушение. Независимо от това, Върховната касационна прокуратура през октомври 2010 г. възобновява производството с несъстоятелни мотиви. Представителят на градската прокуратура изразява несъгласие с изводите на горестоящия прокурор и затова иска да бъде сменен, а следващият назначен градски прокурор определя мотивите на ВКП като незаконосъбразни и неоснователни и ги атакува пред Инстанционнния контрол на ВКП и пред главния прокурор. Определен е нов наблюдаващ градски прокурор, следва и ново прекратяване на производството срещу Ранкова - с акт на градската прокуратура от юли 2012 г. и на апелативната прокуратура от ноември същата година. Отново се казва, че липсват каквито и да е доказателства за извършено нарушение. Но независимо от това, върховната прокуратура отново възобновява производството със свой акт от октомври 2013 г.

Така, след като години наред прокуратурата не внася обвинителен акт срещу Ранкова, м.г. тя се възползва от правото си да поиска процесът да влезе в съда или да бъде прекратен. През май 2014 г. той е прекратен, като в мотивите е посочено, че прави впечатление „…упоритостта, с която прокурори от ВКП двукратно са отменили постановления на йерархично подчинени им прокурори…за прекратяване“ „…без по делото да е налице дори един косвен факт, обосноваващ субективната страна на повдигнатото обвинение“, както и че „тази упоритост е повече от смущаваща и опасна…“.

Така Ранкова получава правото да търси обезщетение от прокуратурата. Гражданското й дело, заведено през октомври м.г., е насрочено за 27 април. "Сега" потърси информация по казуса и от прокуратурата, но тя отказа да отговори.

Това не е първото дело за обезщетение, което Ранкова води. През февруари Софийският административен съд разгледа иска й срещу комисията за конфликт на интереси. Следващото заседание по казуса ще е на 30 април. Прави впечатление, че държавната машина се задейства срещу Ранкова след 2010 г., когато тя е избрана за заместник-председател в КФН. От тогава КФН е оглавявана от Стоян Мавродиев. Заради професионални конфликти с него Ранкова подаде оставката си през 2012 г.

Сблъсъкът на Ранкова с комисията започва на 8 февруари 2012 г., когато Мавродиев подава сигнал срещу нея. По това време тя работи в президентството. Комисията, ръководена от Филип Златанов, заседава чак след 9 месеца, като времето на произнасянето й съвпада с номинацията на Ранкова за Управителния съвет на БНБ. През септември 2012 г. с две особени мнения комисията установява конфликт на интереси - за търговска реклама на изложение в Лондон за представяне на българската икономика и приватизацията на държавните дялове в Е.ON, EVN и CEZ и контрол по одобряване на проспект на облигации, издадени от Българска банка за развитие, в чиято управа Ранкова е била по-рано.

На 21 септември 2012 г. решението е публикувано в сайта на комисията за няколко часа, след което е свалено. Информация за него обаче се появява във всекидневник, а Ранкова не е номинирана за БНБ. Златанов е писал в прословутото си тефтерче: "Ранкова - незабавно да се извади", "в 17.30 да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието", "В понеделник Ранкова да се даде за подпис; качено е на сайта на КПУКИ на 21 септ. в 17.30", "Д.Р. - реш. е било на сайта 4 часа. Сигурно е видяно - да се провери отзвука в интернет - реакция на журналистите", "Р. - не се качва; - чака се" и др.

След като решението е свалено от сайта на комисията, Ранкова не е уведомена за него повече от половин година. След настоятелните й опити да го получи, това се случва едва на 1 април следващата година. Тя веднага обжалва и две инстанции отменят решението за конфликт на интереси като несъстоятелно. Неуведомяването й е част от обвинението срещу Златанов, по което на две инстанции той вече беше признат за виновен и осъден на 3 години и половина затвор. В момента се чака последната дума на Върховния касационен съд.