ВИЗИТКА: Жулиета Хубенова е бивш зам.-министър на икономиката в първото правителство на Бойко Борисов. Специализирала е в България и САЩ микрокредитиране и бизнес инвестиции по програма на Opportunity International и по програма на Американската агенция за международно развитие. Като изпълнителен директор на фонда за рисково кредитиране "Кеърсбек България" АД и директор за България на програма БАС на ЕБВР, Хубенова има близо 20 г. опит в областта на финансиране и подпомагане развитието на малките и средните предприятия.



- Г-жо Хубенова, две години, откакто напуснахте икономическото министерство, следите ли какво се случва там? Подобрява ли се средата за фирмите?

- Министерството като министерство не ми липсва, но хората там - да. Работих с група от около 180-200 служители, които се занимаваха с програма "Конкурентоспособност". Там има много добри експерти - работят до среднощ, за да потръгнат нещата за фирмите. Тях наистина ги е грижа. В момента няма отворени процедури, по които да се кандидатства или да се чакат оценки. Повечето фирми изпълняват проекти и предават отчети, за които трябва да има плащания. Но фирмите се оплакват, че те се бавят повече, отколкото трябва. А голяма част от дружествата са взели заеми или са дали гаранции и банките ги притискат. Новата програма за бизнеса например можеше да се отвори много по-рано и това да стане без риск за бюджета. Кадровите промени в министерството обаче попречиха това да се случи, защото част от експертите бяха съкратени. Затова и ЕК ни размаха пръст и проточи одобрението на програма "Иновации и конкурентоспособност".

- За да няма забавяне на проектите, сега се предлага глоба от 2000 лв. за чиновник, който мотае оценката на документите. Ще сработи ли такава мярка?

- Чиновниците действително трябва да носят отговорност, която не е само на хартия. Но е нужно и обратното - стимули за тези, които си вършат работата добре. За европарите трябва да се работи на принципа на моркова и пръчката. Само така нещата ще вървят. В момента по всяка една програма кандидатът носи вина за всичко. Ако Управляващият орган (УО) вече е одобрил процедурите, но те бъдат върнати от по-горно ниво - например при сертифицирането или при одита, сметката накрая пак се плаща от кандидата. Без значение, че той вече е получил "да" от УО. Това се отразява зле най-вече на малките и средните предприятия и на общините, които не разполагат с голям бюджет. Те нямат пари, а в една такава ситуация трябва да плащат глоби, без да са виновни. Затова в Закона за еврофондовете това също трябва да се промени. Санкцията трябва да бъде за УО, който е одобрил документите, ако на следващото ниво се окаже, че в изпълнението на проекта има проблем.

- Съгласна ли сте с предложението фирмите да имат таван за европарите?

- Трябва да има такъв лимит, защото се поражда съмнение както в обществото и в контролните органи, така и в ЕК за това, че едни и същи фирми стигат до парите. Не може една фирма да се надява само на субсидии. Средствата от Брюксел са добре дошли за бизнеса - ако си купиш добра машина, ще ти излиза по-евтино да произвеждаш, т.е. ще бъдеш по-конкурентен на пазара от колегите си. Но когато си взел пари няколко пъти, нека и другите да могат да направят това. Не можеш да се издържаш само от субсидии. Това би означавало, че тази фирма не може сама да намери пари и да бъде достатъчно рентабилна, за да инвестира отново. Поставя се под съмнение възможността й да работи ефективно. Трябва ясна визия и мога да кажа как стоят нещата от моята страна. Компаниите, с които аз работя, са всякакви - и големи, и малки. Те са най-вече от сектора на производството и на хранително-вкусовата промишленост. Те се нуждаят от стратегия за пет години напред, в която се казва от каква инвестиция имат нужда и какво трябва да направят не само за да останат на пазара, но и да подобрят пазарните си позиции. След пет години ние пак се виждаме с тези фирми.

Успехът идва при тези, които имат далновидно виждане за пазара и добра маркетингова стратегия. Тези, които искат просто да инвестират едни пари в нещо, но не са направили оценка за необходимостта от тази инвестиция и възвращаемостта й, не са добре или са останали на мястото си отпреди пет години. Ето защо е нужен предварителен анализ за това какво е необходимо, за да увеличим приходите си от пазара, на който работим, или да навлезем на нови пазари.

- Сега на дневен ред пак е борбата с хипермаркетите. Какво казват фирмите за отношенията си с тях?

- В момента пак се говори за това, че трябва да защитим българския производител. Да, ние трябва да направим това, но нека първо уточним кое всъщност е българско. Говорим за чужди компании, които са регистрирани у нас, управляват се от българи и плащат данъци тук. А в същото време има български фирми, които произвеждат в чужбина и внасят обратно у нас. Е, коя фирма е българска и коя не?

От една страна, с идването на веригите икономиката се осветли, защото фирмите вече трябва да фактурират стоките, които продават през тези вериги. От друга - хипермаркетите много натискат производителите заради цените. Всеки от тях иска да получи най-ниската цена. Как се справят компаниите? Когато са подписали договор с дадена верига, че ще продават дадена стока на най-ниска цена, за да постигнат същото с друга верига, те предлагат нови опаковки и понякога дори сменят името на продукта. Така те излизат от ситуацията, но това им излиза скъпо, защото трябва да инвестират отново във вида на продукта. Принудени са да търсят пролуки, за да не ги притискат, но и да успеят да запазят мястото си на рафтовете.

В същото време някои от големите вериги бавят плащанията си - между 45 и 60 дни. Това налага доставчикът да тегли заем, за да има средства, с които да посрещне нуждите си, докато чака превода. Наред с това бизнесът се оплаква от промоционалните кампании, в които трябва да участва. Той трябва да плати отделна такса за включването на продукта му в рекламните брошури, в организиране на събития, а ако участва в промоции, трябва да намали цената.

- Но не е ли по-добре да продаваш с малка печалба, отколкото изобщо да не продаваш?

- Да, така е. Бизнесът трябва да разбере точно това - когато оборотът ти е по-голям при по-ниска цена, пак печелиш повече, отколкото при малкия оборот на висока цена, познато като "икономии от мащаба".

- А има ли го това разбиране?

- Не всеки може да го разбере. Трябва само да си направи сметката колко повече продава и как това му покрива постоянните разходи. Някои предприемачи искат да станат милионери сега и веднага, а не стъпка по стъпка или в по-дълъг период от време. Точно това ги проваля. Никой не задължава производителите да търгуват с веригите. А компаниите хем искат да търгуват с хипермаркетите, хем не приемат условията им. Щом е така - нека се сдружат и да поставят общи условия на веригите, без да отстъпват от тях. Но за тази цел всички трябва да са обединени и да говорят с общ глас. Един по един нищо няма да постигнат. "Малкият" сам не може да се бори с "големия". Колкото до ролята на държавата - това са търговски отношения на фирма с фирма и държавата няма как да се меси в тях.