В българската политика всичко е наопаки. Леви партии въвеждат десни икономически мерки, прокурори предрешават избори, убедени евроатлантици правят коалиции с крайни националисти, а най-върлите противници на статуквото се съюзяват с тези, които довчера са обвинявали за негови крепители. И на всичкото отгоре се твърди, че подобни неща са съвсем в реда на нещата.

В подобен странен свят, където нормалната политическа логика не струва пукната пара, няма защо да се чудим как се получава така, че опозиционна формация стана по-ценен съюзник на основната управляваща партия, отколкото официалните й коалиционни партньори. Какъвто е случаят с ГЕРБ и ДПС, които макар и демонстриращи взаимна неприязън,



някак все успяват да се напаснат,



когато се стигне до важните гласувания в парламента. И това се случва под носа на Реформаторския блок и Патриотичния фронт, които уж водят борба на живот и смърт за изхвърлянето на Догановата партия от властта.

Че специално за ДПС политическият антагонизъм е крайно гъвкава концепция, стана ясно веднага след парламентарните избори през октомври м.г. Тогава движението предложи на Бойко Борисов да му даде подкрепата си за правителство на малцинството с "ясен евроатлантически профил" (т.е. без националистите). Герберите любезно отклониха офертата с аргумента, че ДПС трябва да "получи една пауза в управлението на страната, за да можем да започнем да градим нов стил в отношенията си". Скоро си пролича, че "новият стил" всъщност е старият похват на задкулисните сделки, замаскиран като "нова диалогична политическа култура", която допълнително



замъгли и без това неясната граница между управляващи и опозиция



И това се видя още при първото сериозно гласуване в новия парламент през декември м. г., когато ДПС подкрепи предложените от ГЕРБ противоречиви промени в пенсионния модел, с които се предвиждаше родените след 1959 г. да изберат дали да се осигуряват за втора пенсия в НОИ, или пък в частен фонд. Съмнителната идея на финансовия министър Владислав Горанов веднага предизвика подозрения, че става въпрос за опит да се запълни многомилиардната дупка в държавното осигуряване. ДПС подкрепи инициативата с мотива, че трябва да се даде "демократичен избор" на българина. Вбесените реформатори, оказали се внезапно извън борда на управлението, обвиниха герберите, че са превърнали ДПС в своя "резервна гума". "Че са подкрепили едно решение на ГЕРБ, не значи нито коалиция, нито кафета, нито каквото и да било", отсече в отговор Бойко Борисов.

Но това беше нищо в сравнение с фарса около гласуването на 3-годишната програма на кабинета за поемане на външен дълг от 16 млрд. лв. Буквално ден след като обявиха, че ще бъдат категорично "против" заради риска от дългова криза (и даже призоваха останалите парламентарни противници на програмата да не отсъстват от пленарна зала при гласуването), ДПС депутатите се извъртяха на 180 градуса и гласуваха "за". И това само след 45-минутна реч на Владислав Горанов от парламентарната трибуна.



Най-нелепо отново изглеждаха реформаторите,



които този път се оказаха в една лодка със (уж) заклетите си врагове. "ДПС взе завой и се присламчи в последния момент", измънка оправдателно съпредседателят на РБ Радан Кънев.

Коронният номер в това представление обаче остава безкрайният поток от извънредни закони, приемани около аферата с КТБ. Тук оправданията за нечистия алианс между управляващи и опозиция са лесни - банката се (до)разграбва, публичният интерес трябва да се защити, да има справедливост, истина и т. н. Най-пресният пример са внесените в началото на април поправки в НПК и ГПК, с които се дава възможност на прокуратурата да спира сделки между частни лица. Овластяването на държавното обвинение, което изигра толкова ключова роля в аферата, обедини ДПС не само с ГЕРБ, но и с националистите от ПФ. След кратко сдърпване с правосъдния министър Христо Иванов и допълнително стиковане с главния прокурор Сотир Цацаров стана ясно, че това правомощие ще се даде по-скоро на Владислав Горанов - същия, чиито идеи така удобно събират ГЕРБ и ДПС в една неформална коалиция. Но тъй като и той обяви, че не го ще, не е ясно до какви висоти може да стигне коалиционната мисъл.

Изброените случаи не са нищо ново - все пак предишното правителство на Пламен Орешарски падна след едно пиене на кафе между Бойко Борисов и Лютви Местан. Притеснителното е, че в контекста на настоящия парламент скритото взаимодействие между двете партии е само симптом на един далеч по-сериозен и фундаментален проблем -



липсата на автентична опозиция и на политически контрол върху управляващите,



без който няма работеща парламентарна демокрация.

Анемичната БСП, която не спира да дава знаци за дълбока вътрешна криза, очевидно не е в състояние да действа като опозиция. Нито изолираната "Атака" с нейния проруски лобистки имидж. Макар и част от мнозинството, АБВ на Георги Първанов напоследък доста се репчи на ГЕРБ. Но това може да се отдаде по-скоро на наближаването на предстоящия й конгрес, на който ще си (пре)избира лидер, отколкото на радикална промяна в политическата й позиция. За БДЦ да не говорим - тихомълком и полека сменилата кожата си партия ЛИДЕР на бизнесмена Христо Ковачки се превърна в отлично работеща трансмисия при превръщането на герберските инициативи в закони.

Така се оказва, че активна опозиция, която да упражнява контрол върху управляващите и да генерира алтернативи на техните политики, на практика няма. Имаме няколко котерии, които сменят позициите си според ситуацията и демонстрират съпротива с ожесточени словесни нападки от парламентарната трибуна - за политически уволнения, кадруване, антинародна политика и т. н. Колкото да забележи електоратът, че все пак са контра на властта. А междувременно закулисните договорки вървят с пълна сила, което ясно си проличава от координацията в гласуванията (като подкрепения от 7 парламентарни формации избор на Теодора Точкова за главен съдебен инспектор). Е, каква промяна да очакваме, след като всички седят заедно на трапезата?