Юда бил банкер и той, а не свети Николай, трябва да е патрон на банкерите. Това е поантата. The punch-line на тази писаница. След като казах какво съдържа писмото, можете да не го четете. Свирукайте си "Джудас прийст". Или "Бийтълз" - Hey Jude, don't make it bad / Take a sad song and make it better. Пък аз ще си спомням за хубавата черква "Сейнт Джуд" във Вашингтон.
Ако все пак желаете да прочетете моята писаница, ето я:
Христовите ученици имали професии: войник, рибар, даже митничар. Юда бил ковчежникът, финансистът на групата. Иисус не казал "Не плащайте данъци", както казаха миналия месец едни гърци от партия СИРИЗА. Иисус попитал "Чий образ е тази монета?". Като му отговорили, че е на кесаря, Иисус рекъл: "Щом е на кесаря, дайте монетата на кесаря." Но Юда, ковчежникът на групата, откъде да намери пари да плати данъка? Той още не бил получил трийсетте сребърника.
Мазачо нарисувал "Плащане на данъка". Мазачо се родил през 1401-ва и живял само 27 години. Стенописът "Плащане на данъка" е във Флоренция - Masaccio, The Tribute Money, fresco in the Brancacci Chapel in Santa Maria del Carmine, Florence. Докато в комиксите действието се развива в отделни картинки, 500 години преди в САЩ да измислят комиксите Мазачо постигнал същото, като нарисувал в тяхната последователност няколко момента от плащането на данъка. В центъра към Христос и учениците му се обръща центурият бирник и иска пари; Христос праща Петър да намери пари.
Поначало нямало никакъв Петър сред учениците Христови. Имало рибар на име Симон, ще помисля откъде идва думата симония. Иисус Спасителят преименувал рибаря Симон, казвайки: "Петър ще си ти - камък, и на теб ще съградя моята църква." Симон не се обидил, че го преименували като български турчин през възродителния процес. Нито се обидил като Турция, че онзи ден навръх Великден папата спомена клането преди 100 години (1915) на милион и половина арменци като първия геноцид през ХХ век. Арменците се покръстили преди нас, през 301 година, техният първосвещеник е със сан "католикос", посрещна ме радушно, когато правех документален филм за Армения, видях много обич към България, прекарах хубаво като на арменско гости, можех да свиря на пианото на Хачатурян, да влизам в древните скални храмове; в един от тях по невнимание здравата си треснах главата в камъка.
Сега искам да цапардосам по главите всички редактори. Ще започна с редакторите на US Random House Encyclopedia. Тя е един том, но тежи пет килограма, вчера я претеглих. Там пише, че софийската ротонда ("Св. Георги" на гърба на "Шератон") е от XIX век, пък тя е от IV век. The US WASPS (White AngloSaxon Proestants) не могли да си представят, че ротондата е построена хиляда и сто години, преди да е имало протестанти, и коригирали IV век на XIX век. "Св. Георги" е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от римската империя. Построили я, когато император Константин (306-337 г.) казвал "Сердика е моят Рим".
Няма да цапардосам US редакторите, щото да не ми стане навик да цапардосвам. Вече цапардосах форумните многознайковци, които се заядоха с моята писаница, че през бомбардировките на София от небето падаха не само US фугасни и английски запалителни бомби, а и гърмящи детски играчки и Чърчил беше казал "Ще изравним София и на полето ще сеем картофи." В моята писаница на 19 ноември 2014 г. отпечатах факсимиле от военния архив. Препечатвам факсимилето, понеже не браня моята писаница, а историята на България. Кръстникът ми летец изтребител Димитър Списаревски тогава загина, бранейки българското небе, 27-годишен като Мазачо. Не рисуваше фрески, но показа какво е да си български офицер.
Преди две хиляди години рибарят Симон/Петър трябвало начаса да намери пари, щото в ковчежето на ковчежника Юда нямало. Вляво на стенописа рибарят Петър/Симон се е навел да извади от устата на една риба монета денарий, която рибата изплувала да му донесе; вдясно е самото плащане на данъка. Това става на брега на Галилейско море, всъщност Тивериадското езеро, което е колкото язовир, но от него води началото си река Йордан. Нарисуваната риба е колкото нашенски шаран; там такива риби няма. Има едни риби с толкова миниатюрни устенца, че се чудех с какво се хранят. Опитах ги. Бяха много вкусни, но е невъзможно денарий да се побере в устенцата им.
Пародирам форумците, които се отклоняват от темата, за да демонстрират интернетни знания. Не съм WASP, че да редактирам гениалния Мазачо.
DI copyright
Мъдър човек сте, Маестро, много мъдър.
Кланям се !