Представителят на дясната "Демократи за силна България" Петър Москов е поредният министър на здравеопазването, който смята, че болниците не трябва да са търговски дружества и от месеци уверява, че се проучва как може да се промени статутът им. Преди него това правиха министри и на ГЕРБ, и на БСП - с нулев успех. Парадоксалното е, че Москов е министър на ДСБ, партията, основана от Иван Костов - премиера, при чийто кабинет започна здравната реформа и същите тези болници бяха преобразувани от държавни лечебни заведения в търговски дружества.

На фона на 10 години упражнения по темата от няколко кабинета обещанията и декларациите на Москов звучат най-малкото недостоверно. Вероятно и самият той не вярва, че може да преобразуват лечебните заведения, макар че продължава да твърди колко би му се искало. Защото подобна реформа е



скъпа и тежка, а за сметка на това няма да промени нищо



В момента у нас, според собствеността си, болниците са 100% държавни - това са университетските и големите специализирани национални болници, 51% държавни - областните болници, където останалата част от собствеността е на общините, влизащи в дадената област, 100% общински - болниците в по-малките градове или градските болници в по-големите градове, и 100% частни. Мотивът на Москов за евентуално преобразуване на лечебните заведения с публична собственост е, че в момента държавата не може да оказва достатъчно добър контрол над собствеността си. Освен това сега държавата не може да отпуска пари на търговските си дружества за издръжка, защото това се смята за непозволена държавна помощ. Понастоящем собственикът може да дава пари само за капиталови разходи и покриване на дългове.

"Начинът на управление на нашите дружества е проблемен, държавата трябва да може да провежда политика", каза преди време Москов. Той даде примери за лошо управление - директор, чийто договор изтича и затова вдига средната заплата в болницата си на 4000 лв., които обаче не може да плаща, и за редица други "мениджъри", подписали договори за милиони за външни услуги. Москов не се посвени и да обяви, че не е редно с пари от здравни вноски - единственият начин за финансиране на болниците - да се плащат и немедицински разходи и режийни. Той обаче не можа да обясни как точно държавата ще намери пари, за да поеме издръжката на болниците си.

Министърът обаче е прав - болниците не се управляват добре, защото



дълговете им почти стигнаха немислимите доскоро 500 млн. лв.



Именно задълженията са най-сериозната пречка за преобразуването им в държавни лечебни заведения под шапката на здравното министерство.

Има два начина за прекратяване на статута на болниците на търговски дружества. Дългият е редът, определен от търговския закон. Според него, за да се прекрати едно дружество, трябва да се открие производство за ликвидация. Назначават се ликвидатори, вписват се в търговския регистър, след което трябва да се поканят кредиторите да предявят вземанията си към дружеството. Тази процедура според зам. здравния министър Бойко Пенков може да отнеме до 2 години. В този период болниците ще продължат да функционират, същественият въпрос обаче е ще пожелае ли държавата да намери 500 млн. лв. за кредиторите им - доставчици на лекарства, медицински изделия, ток, вода и т.н. Тъй като преобразуването на лечебните заведения засега е само в обещанията на министър Петър Москов, най-вероятният отговор е, че хазната не желае да отдели половин милиард за нещо със съмнителни ползи.

Защото ако управляващите все пак решат, че отписването на болниците от статута им на търговски дружества е приоритет, има и по-бърз начин за материализирането му - те могат да бъдат преобразувани автоматично със закон, както преди 15 г., когато при правителството на Иван Костов те бяха автоматично преобразувани в търговски дружества. Дълговете им обаче не могат да бъдат опростени със закон, така че въпросът с намирането на 500 млн. лв. продължава да стои.

Всъщност, преди 15 г. държавата запази статута на няколко свои болници - Правителствена, Военна, МВР и Транспортна болница, както и на психиатриите и спешните центрове. Те не са търговски дружества, управляват се от директор, но нямат борд, и са на директен контрол от МЗ или съответното ведомство. И именно Военна болница е доказателството, че държавата може да бъде лош стопанин, въпреки че има всички правомощия да упражнява директен контрол. С дългове, които стигнаха 120 млн. лв. и бивш началник - Стоян Тонев, озовал се от депутатската банка в прокуратурата за източване на болницата,



ВМА стана символ на лошо управление



МЗ би могло да бъде по-добър собственик и мениджър на болниците, но също така нищо не пречи кражбите и далаверата при всякакви видове покупки - от лекарства до доставка на храна, чисто и просто да се прехвърли в министерството.

От друга страна, макар и по-трудно, и в момента МЗ може да контролира подопечните си болници. В борда на всяка от тях има представител на министерството, директорът се назначава от борда, но не е имало случай да се избере началник против волята на принципала. И в момента министерството може и изготвя всякакви инструкции и заповеди за управлението на болниците - например от месеци Москов твърди, че директорите на държавни болници, които не спазват лимитите, спуснати от здравната каса и наложената от МЗ финансова дисциплина, ще бъдат уволнявани. Министерството също така се кани да направи електронна борса за лекарства, през която да се купуват медикаментите за всички лечебни заведения, което се очаква да намали разходите по това перо осезаемо. Статутът на болниците не се оказва пречка и в този случай.

Един от принципните въпроси при статута на държавните болници е, че търговското дружество се създава, за да печели, а "здравето не е стока", както гласи една от любимите мантри у нас. Факт е, че все още има държавни болници на печалба, която по закон остава в търговското дружество и се използва за инвестиции или за възнаграждения. Повечето държавни лечебни заведения обаче са на загуба. Ако те не са търговски дружества, евентуалната печалба ще влиза в държавния бюджет и ще се връща в болниците само ако Министерството на финансите реши, което е съмнително. Така всякакъв стимул за добри финансови резултати у работещите в болниците съвсем ще се изпари.

Другият търговски призрак, с който политици и обществени фигури обичат да плашат електората, е



възможността търговското дружество да фалира



или да бъде приватизирано. Законът предвижда обявяване на несъстоятелност по искане на кредитори, не една болница е била заплашвана от запор от доставчици на лекарства, но нито една не е фалирала досега по тази причина. Закриваните в последните 15 г. болници у нас са затваряли врати поради липса на пациенти и специалисти и, уви, всички до една са били малки общински лечебници в отдалечени места.

Преди 15 г. болниците станаха търговски дружества именно като прелюдия на последваща приватизация. Тя обаче не се случи, в момента повечето държавни лечебни заведения са в забранителен списък за продажба, никой не възнамерява да ги пуска на пазара, а и едва ли някой би поискал да ги купи, тъй като издръжката им е прекалено скъпа, а печалбата, която биха носили - нищожна.

Иначе - да, здравето не следва да е стока. Но то беше превърнато в такава заради модела, по който се плаща за лечение - на преминал пациент, благодарение на което "преминалите" през болница в идните години може да надхвърлят броя на населението. Смяна на статута на болниците сама по себе си няма да промени нищо. Тя няма и да се случи, но нищо не пречи на поредния министър да се поупражни в малко популистична реторика. Желаещи да слушат обещания явно у нас има още много.