От години смятаме, че единственият начин "Фейсбук" да не събира личните ви данни и да не прави с тях каквото поиска, е да нямате акаунт във "Фейсбук". Оказва се, че дори това не е вярно. Доклад на университетски учени от Льовен и Брюксел, поръчан от белгийската Комисия за защита на неприкосновеността, недвусмислено показва, че социалната мрежа следи дори хората, които нямат и никога не са си правили регистрация в социалната мрежа. Стига само да посетят сайт, в който присъстват малките сини бутончета "харесвам" и "споделям". Дори няма нужда да ги използват.

Свикнали сме с тях толкова много, че дори не ги забелязваме вече. Много по-лесно е просто да кликнеш "сподели", отколкото да копираш линка, да отвориш социалната мрежа, да го пейстнеш в профила си и да напишеш "Вижте това!". Само че това удобство е вратата, през която "Фейсбук" събира информация за почти всеки посетител на над 13 млн. от сайтовете по света.

Когато потребител влезе в страница на домейна facebook.com, към него се прикачват "бисквитки" със срок на годност 2 години. След като това се е случило, социалната мрежа получава информация всеки път когато същият потребител влезе в страница, в която присъстват плъгините - коя е конкретната посетена страница, както и данни за използваните браузър и операционна система. "Фейсбук" следи практически всеки човек всеки път когато влезе в уебсайт, в който има бутони на социалната мрежа. Освен ако, разбира се, в последните две години никой не ви е пращал линк или снимка, чийто адрес започва с http://facebook.com

Впрочем "Фейсбук" изобщо не се крие - практиката е описана в правилата на сайта още през 2013 г. Учените просто са си направили труда да ги прочетат - нещо, което почти никой обикновен потребител не прави. Както гласи черният интернет хумор -



лекарството за СПИН може да е описано в нечии "Правила и условия"



и никой никога няма да разбере. През 2014 г. "Фейсбук" уточнява в собствения си виртуален нюзрум, че започва да използва информация за браузването на потребителите си, за да таргетира реклами към тях. "Може също да използваме информацията, която получаваме, когато посещавате сайт със социални плъгини, за да ни помогне тя да ви показваме по-интересни и полезни реклами". Изобщо социалната мрежа прави всичко с грижа за консуматора. Наскоро компанията отговори възмутено на твърденията на изследователите, че употребата на "бисквитки" от сайта е прозрачна, а що се отнася до добавянето на "бисквитките" към хората, които не са потребители на сайта, става въпрос за бъг, който в момента се поправя.

На пръв поглед всичко това може да не звучи чак толкова страшно - една частна компания има правила, с които потребителите се съгласяват, когато започнат да използват услугите й. Проблемът идва от няколко неща. Първо, огромна част от потребителите не знаят с какво всъщност се съгласяват. Не просто защото изобщо не четат правилата, а и защото "Фейсбук" не дава достатъчно информация какво прави със споделените данни. Социалната мрежа твърди, че "може" да използва събраното знание, за да "доставя, подобрява и развива услуги", да "комуникира с вас", "да показва и оценява реклами и услуги" и да "промотира безопасност и сигурност". Разбрахте ли от тези формулировки, че профилът ви се появява в спонсорирани реклами? Или, че дори ако не сте влезли в него, социалната мрежа пак знае кои свързани с нея сайтове посещавате? Голяма част от документите за политиката за употреба на личните данни на сайта се състоят от



"хипотетичен и неясен език



вместо от ясни изявления относно действителната употреба". Анализаторите отбелязват също, че компанията използва доминантната си позиция в полето на социалните мрежи практически за да постави ултиматум на потребителите - или приемат това, което тя прави, изцяло, или просто не я ползват.

Второ - някои от тези дейности всъщност противоречат на европейските закони. Изпращането и получаването на "бисквитки" чрез социални плъгини изисква предварително съгласие от потребителя според Директива 2002/58/EC, по-известна като директивата за е-неприкосновеност. Според Работната група "Чл. 29", която прави експертни консултации за Европейската комисия по въпросите на личната неприкосновеност, настройките по подразбиране за личните данни също нарушават правилата. Тези настройки не позволяват изричното уточняване на това с какво потребителят е съгласен, дали разбира това, което се случва с информацията му, и дали дава свободно позволението си "Фейсбук" да я използва.

Тепърва се очаква белгийската Комисия за защита на неприкосновеността да реши как да действа по откритията на изследователите. Междувременно в началото на април виенски съд започна дело срещу "Фейсбук" по инициатива на австрийския студент Максимилиан Шремс, чиято кампания - иронично или не - събра над 25 000 ищци по случая от социалните мрежи. Делото предизвиква социалната мрежа по същите обвинения, които белгийските анализатори отправят в доклада си. Сред тях са обработка на личните данни, която е незаконна според европейското право; липса на получаване на ефективно съгласие от потребителите; следене на потребителите чрез социални плъгини и незаконно предаване на данни на външни приложения.