:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,488,444
Активни 447
Страници 25,652
За един ден 1,302,066
Писмо от "България"1

Езикознание

Димитри Иванов
Макар да съм само преводач, в тази писаница ще пиша за думите, за метафорите и за фонетиката на езиците. Френският посланик в София каза, че има гнили ябълки в българската съдебна власт. Добра метафора, но слаба; гнили ябълки са всички, облечени във власт, в България. Не съм шовинист, не мисля, че сме уникални, САЩ мислят, че са уникални, французите дали на света думата шовинизъм и думите, че всеки човек има две отечества - неговото и Франция. Немското "Дойчланд юбер алес" ми е симпатично, понеже във втория куплет се говори за вино и жени. Мелодията е от Хайдн, думите на Хофман и са зов към единение на немците от ХIX век. Марсилезата е преработка на Ектор Берлиоз през 1830 г. Думите са кръвожадни - зоват французите да напоят земята си с мръсната кръв на австрийците.

Като слезеш на жп гарата в Страсбург, погледни хубавите страсбуржоазки, Les Belles Strasbourgeoises . По реката плуват лебеди, на кейчето има лодка за разходка с надпис La Belle Strasbourgeoise. Ако те интересуват медии, влез в медиатеката. Mediatheque Andre Malraux. Много е хубава и скучна. По-интересно ми беше в Дака и в Читагонг да нося куфарите на Малро. Хубави кожени куфари, но без колелца и сякаш пълни с камъни. Знаех, че Малро, преди да стане министър на културата на Дьо Гол, е бил в затвора за кражба на музейни каменни скулптури, но не смеех да го питам. Съгласявах се, когато ми обясняваше, че метафорите са работа за поетите. Аз един стих не съм написал през живота си. Пиер Данинос се присмиваше на метафорите в устата на политиците. Филип Бувар, казваше prose ministeriele, министерска проза за метафори като "Франция беше на ръба на пропастта, но направихме крачка напред." Чини ми се, че "социализмът" ни доведе до ръба на пропастта; при "демокрацията" направихме крачка напред.

Розовата пантера Пинко драпаше няколко крачки в празното, докато полети в пропастта. Аниматорите казваха без думи накъде вървим. Смеех се. На кинофестивала в Монте Карло не се пазарях и не се смеех. Гледах епизодите с каменно лице. Hanna-Barbera Productions, дистрибуторите на Pink Panther, се отчаяха от мен и преполовиха цената. Продължавах да гледам тъпо, докато снижиха на 7%.

Най-тъпите метафори са на Чърчил: "Ще сринем София със земята и развалините ще засеем с картофи." Това съм казвал, но прочетете неговата метафора. "Частично ще съхраним златния еталон. Валутите - като кораби швартовани на завет откъм подветрената страна на кея - само лекичко ще се поклащат." После финансистите измислиха метафората за "Змията в тунела". "Валутите ще се движат, но като змия, лазеща в тунел, не много нагоре и надолу." Прав беше Малро, че метафорите не са за всяка уста лъжица. А ако те влече да пишеш, не се записвай в Литературный институт в Москва, нито на курсове по creative writing, творческо писане. Вредно е.

Миналата сряда показах картинка как над черноморските води димят комините на руския броненосец, който обстрелва Варна. Благодаря на форумците, които ми пратиха музикален поздрав; и аз ще ги поздравя, но с какво, какво...? Със Smoke on the Water на "Дийп Пърпъл?" Прекалено образно. Я по-добре една белогвардейска "шутка". Тя е руско-английска, неразбираема за англичани, които техния си език не могат да говорят, камо ли чужд. The French don't care what they do as long as they pronounce it properly / Arabians learn teir Arabian / Hebrews learn their backwards / But use proper English and you're regarded as a freak / Why can't the English learn to speak? Сетихте се; това е арията на професора по фонетика Хигинс в мюзикъла My Fair Lady по пиесата "Пигмалион" на G. B. Shaw. Едни приятели в Ню Йорк се спукваха от смях как им казали по телефона The First Shitty Bank, hold the line. Когато First City Bank "аутсорствала" телефонните си услуги в Бангалор. Там в едно дюкянче за подправки се зашеметих от уханията, пък сега outsourcing of services ме зашеметява.

Има един разказ на Чудомир "Павел Иванич Качулката". Как белогвардейците не научават български. На нас, малките народи, по ни се удават езиците. Но и гърците са малък народ, а когато берях смокини и ги пусках в престилката на леля Змарайда и клонът се откърши и аз тупнах в престилката и смачках смокините, Змарото каза: "Дзимо, Дзимо, за нисто не ставаш". Не научих гръцки, да ми светне, че метафора значи пренос и на камиона, който ти пренася покъщнината, мебелите, може да пише "Метафора". Белогвардейките наемателки във варненската ни къща четяха книгите на баба ми Венета. Те били имали - ехе, много големи семейни библиотеки, но ги оставили в Питер (Ленинград) Санкт Петербург.

ПетерСбург, настоявах аз, щото знаех френски от майка ми, а в училището в Брюксел ни учеха и на английски, езикът на търговията. Но с рускини не можеш да спориш, всичко друго можеш да правиш с тях, но "это не повод для знакомства", ще говориш на "Вый". Белогвардейките бързо ми запушваха устата. Аз като знам английски, знам ли, че на прием при английската кралица на вратата стоял Zeremonialmeister, тропвал с жезъла си, обявявал кой влиза. За графовете Лонгинов, Стронгинов и княз Путятин тропнал три пъти и се провикнал Long-enouogh, Strong-enough, Put-it-in!

От приличие казах, че княз Путятин бомбардирал Варна, но форумните историци не оцениха моята стеснителност; аз в БТА израелския министър Ебан го пишех Еван. Я да успокоя и форумеца, който се възмути, че поместих снимка на разбомбеното ми жилище срещу "Попа". Откраднал съм бил авторски права от фотоархива "Изгубената България" на Пейо Колев. Фотоархивът е на Пейо, но апартаментът си беше мой. Наследствен. Както беше и къщата, и Траката във Варна, и землището между Цариградското и Дървенишкото шосе в София. Не се занимавам с реституции. Било, каквото било.

Важно допълнение към предишната моя писаница. Разказах, че руският боен флот бомбардирал Варна. Ала не казах политическите последици. "Камбана" и други български вестници се възмутили от руското вероломство. Вероломство, щото сме една вяра. Българското правителство преименувало храма "Александър Невски" в София на Съборна църква "Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий". Едва след края на Първата световна война, през 1920 г., името на най-големия ни православен храм било възстановено. Приятелят ми Петко Бочаров понечи да оспори по една телевизия що храмът се казва "Александър Невски", но репортерките пеперудки своевременно прекъсват опасността някой да каже нещо по-интересно. Съзирам в далечината вероятност за повторно преименуване на храма, ако Путин продължи да мачка България по линия на енергетиката и по други линии на двустранния обмен. Путин да знае, че русофобските глупости не ги казват българите, а Бойко Борисов и неговите министри службогонци, които се дупят на НАТО. Путин да не се прави, че не знае, че и в Русия има службогонци.

Съжалявам, че не говоря толкова езици, както се говореха в къщата, която дядо ми Димитри построил във Варна благодарение на кюмюрджийската си гемийка. Къщата беше на улица "Рила", преди да стигнеш до Военната болница - сега там има грозен жилищен комплекс. Няма го и крайморското кръчме "Траката" на вуйчо Тракидис; останало му само името. Там баба ми Венета ни завеждаше с файтон, позволяваше ни да ядем пържени попчета, но нищо с мляно месо; тя знаеше, че вуйчо Тракидис събира от чиниите остатъците от неизядените пържоли и ги смила заедно с каймата за другия ден. "Маминко, хайде пак при вуйчо Тракидис". Не зная "маминко" русизъм ли е, или е варненски диалект. Под асмата в дворчето маминка поднасяше на комшийките кафе, на белогвардейките чай. Даваха и на нас, ако първо си изпием млякото. И сега като ме питат чай или кафе, аз казвам: Първо чай, после кафе с мляко, после пак чай. Някои неща от детството ти остават за цял живот. Кафето се сипваше от джезвенца във филджанчета, чаят от голям тулски самовар във високи водни чаши, втъкнати в сребърен обков с дръжка. По икиндия, сиреч преди залез слънце; нямаше английски глупости като файв-о-клок, summertime, друг time. Маминка Венета от остров Лезбос живяла в Кюстенджа, после в Одеса. С белогвардейките говореше на руски и френски; с комшийките на български, турски, гръцки и румънски. Не бяха високоинтелектуални разговори, а как се прави сладко от смокини, каква беля направили децата, такива работи. Сестрата на Маруся, вече госпожичка, ни издаде, че Маруся и аз сме докопали "фоката" със сладко от рози и сме се надрискали. Това беше вярно, това сладко действа слабително. Аз гузен мълчах, Маруся искаше да нарече кака си издайничка. Затропа с краче и се разкрещя на език, който не беше нито руски, нито български: "Боклук момичка!"

Да се срамувам ли, че имам и гагаузка жилка. Шопите са велики в метафорите. "Защо ги ручахме жабетата" е най-хубавата метафора за българския преход. "Че те бием от тука до утре" свързва време и пространство, Айнщайнова релация. Шопският инат е дипломатичен: Я не знаем как е, ама и така не е. Пък гагаузите... Казвам, че е така, ще ми ядеш гъза, ако не е така, казал в кръчмата един гагагуз на друг. Ще го ям, казал другият. После първият доказал, че е прав, извадил ножа, отрязал мръвка от задника си, другият го изял пред всички и доказал, че е мъж, който си държи на думата. Ако оспорващите моите писаници за гърмящите играчки бяха мъже, щяха да ми ядат гъза. Хайде със здраве, че много галантно стана.



Дзимо copyright



 Илюстрация от "Декамерон", Бокачо
 Първа страница от "Любовната история на галите" (фр.)
 Първа страница на "Тайната история на галантните жени от древността" (фр.)
 Страница от гагаузко евангелие (евангелие на гагаузки език).
96
31503
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
96
 Видими 
28 Април 2015 20:01
Много занимателно , за пропастта го е казвал кой ли не и го приписват на кого ли не . За "Александър Невски" не знаех . И не намерих "Тайната история на галантните жени от древността" на български .
28 Април 2015 20:12
ще говориш на "Вый"


Звучи някак украински; като че ли ще убеждаваш в нещо героя от "Вій" — повість письменника Миколи Васильовича Гоголя з циклу повістей «Миргород». Її назва — ім'я слов'янської демонічної істоти, з яким пов'язаний сюжет.

28 Април 2015 20:14
Маминка е на варненски диалект баба. Имах приятел в махалата, дето беше живял във Варна, баща му е от там, като малък. Викаше на баба си "маминка".
28 Април 2015 20:22
Езикознание ...

до Освобождението няма обособена българска махала и българите живеят пръснато по другите махали. В една дописка от Варна в "Търновска конституция", целяща дискредитиране на местните консерватори е посочено, че Перикли Хавезов живее "в къщата на една еврейка мадам Фрейнд", а Янко Славчев бил гръцки зет и живеел в дома на една арменка. Преуспяващите българи предпочитат гръцката и еврейската, а по-бедните - гагаузката, арменската, турската или татарската махала. Дори и след Освобождението български език можело да се чуе само в кафенето на Петър Янев в турската махала или в кръчмата на Андон Карабатак на Ченгене-пазар.




http://www.varna-bg.com/oldpage/chronicle/varna_d/index.htm
28 Април 2015 20:26
Добра метафора, но слаба

Много работи са добри, но слаби, Димитри. Но няма да те питам за мнението ти...
28 Април 2015 20:36
Най-тъпите метафори са на Чърчил: "Ще сринем София със земята и развалините ще засеем с картофи."

Автора да обясни ако може на по-младите защо Чърчил толкова е мразел България. Ако може и превод на култовата поговорка да ручиш жабетата.
28 Април 2015 20:46
"маминка" казват на баба в цяла североизточна бг.

не знаех, че имало гагаузки език, мислех, че е диалект на турския.

относно приема при кралицата - продължението на вица - след като церемониалмайсторът обявил влизането на Long-enouogh, Strong-enough, Put-it-in, направил многозначителна пауза и изрекъл: "влиза инж ганев, българин!" и из залата се разнесъл шепот: "оооо! толкова млад и вече българин!"

иначе днешното писание бе приятно за четене
28 Април 2015 20:52
За графовете Лонгинов, Стронгинов и княз Путятин тропнал три пъти и се провикнал Long-enouogh, Strong-enough, Put-it-in!
Време е да им върнем вересиите.
So long. Take it easy - Толкоз дълъг. Поеми го леко.
28 Април 2015 20:57
За мен,ако може едно парче от по -крехкото.Ще го поставя в буркан с формалин,защото ако го поставя в спирт,то ще го изпие и пак ще твърди,че пърд... Ъъ... гърмящи играчки е имало.Ако вермахтът бе създал и раздал такива гърмящи часовници на солдатите си,половината червена армия щеше да остане едноръка.
От цялото повествование лъха малко на Жорж Ганчев/и той имаше къщи тук и там и познаваше този и онзи/, но е леко смилаемо в тази дъждовна вечер.Мамка им на американците - те с техния ХААРП са виновни за кишата.
Имах едно момченце от Джулюница,то викаше на баба си маминка.Отиде си в къщи напълно здраво , а аз няколко години ядох най-вкусната лютеница на света.
28 Април 2015 20:57
Автора да обясни ако може на по-младите защо Чърчил толкова е мразел България.

Сетих се за това :
Край Претория войските на легендарния бурски генерал Бота успешно изтласкват англичаните, обкръжават техния щаб, офицерите трябва да го напуснат по единствената по-свободна полоса и то възможно най-бързо. За техен ужас обаче се оказва, че липсват повече от половината коне и затова някои бягат по двама на кон, други пешком си пробиват път. Един от пешаците е и военният кореспондент кавалерийски офицер Уинстън Чърчил. Унижението е голямо - безпомощно бягство под град от куршуми с опасност да бъдеш убит или отново пленен от бурите. Спасява го лейтенант, който в движение го грабва на седлото си. Оказва се, че през нощта бурите са успели да се промъкнат в английския лагер и да откраднат част от конете. Оттогава изглежда е и органичната ненавист на сър Уинстън към конекрадците въобще и специално към "конекрадците - българи", защото командир на тази бурска част е капитан Григор Цветков. Той е български офицер, който заминава на лечение в Париж. Там се увлича от ентусиазма да се помогне на южноафриканската бурска република, Трансвал и Натал. Григор заминава за Южна Африка заедно с още няколко французи и италианци. На страната на бурите се бият около 1 000 чужди доброволци, разпределени в 13 отряда. Сред тях славяните са около 80 - 10 черногорци, 20 - 30 руснака, командвани от запасния поручик Ганецки, и други 40 под ръководството на о. з. полковник Максимов. Има данни, че Цветков е бил в черногорския отряд. През март 1904 година Григор е назначен за началник-щаб на Първа армия. След трагичната смърт на генерал Ван Дерн на 26 юли той го замества като командир на отбраняващата Претория бригада с чин генерал. След войната се завръща в България. Загива на 20 март 1913 година като герой при овладяването на укреплението “Айваз баба" на Одринската крепост.
Натисни тук
28 Април 2015 20:58
"маминка" казват на баба в цяла североизточна бг.
По-точно гуспожите. Сакън някой да не се сети за възрастта им.
28 Април 2015 21:01
Аз пък се чудих кой абзац да болдвам и да препечатам/копи-пействам/? Ми, всеки. Джимо,
28 Април 2015 21:03
ПоЗдрав с песента за езикознание: Натисни тук
28 Април 2015 21:13
Какво да кажа? Хубава вечер беше...
---------------------
Сайтът на Генек
28 Април 2015 21:16
ще говориш на "Вый"
Не бива така.
28 Април 2015 21:27
Варненските кокони не стават баби, най-много маминки. И са докачливи.
28 Април 2015 21:30


А пък аз винаги съм се чудела защо дебелакът е искал да сади точно картофи.
Даже имах желание да напиша обоснована хипотеза по въпроса - преди да ме напусне музът...

Картофите са най-военното растение на Европа
Ключово за серия победи и загуби във войните, доколкото вегетативния му цикъл не е бил отчитан от сражаващите се в битките.
Дисертабилна работа!

Както и да е.
Исках само да кажа, че е чудесно да знаеш чужди езици.

28 Април 2015 21:35
Дисертабилна работа!


28 Април 2015 21:39
Путин да знае, че русофобските глупости не ги казват българите, а Бойко Борисов и неговите министри службогонци, които се дупят на НАТО. Путин да не се прави, че не знае, че и в Русия има службогонци.
А нас за шо?
А Путин да прощава, да прощава...
Русия е изоставена от всички, целият пиндосвят е срещу нея. А тези, които не са службогонци и не се дупят на НАТО и не казват русофобските глупости, какво правят? Нищо. Чакат да видят какво ще стане. Дали пиндосите ще набият руснаците. Руснаците в Новорусия вече ги изтребват. Чакаме да видим дали ще успеят. И като видим? Ще поискаме да ни дадат евтини нефт и газ щото не сме претили войски на източния фронт и щото сме братя. Белотаджийски тарикатлъци.
28 Април 2015 21:43

За баба ми Полихрония

Преди три седмици развих предположението си, че текат руско-американски преговори за иракския нефт. Пет дни подир това и Би Би Си се спря на тази тема. Преди две сряди се появи есето ми "За обувките ..." - не мина ден и акциите на обувната индустрия скочиха с 11 %, а София бе залята с рекламни плакати за предстоящо изложение "Кожен свят". Не помня какво писах миналата сряда, но съм сигурен, че ден-два по-късно из горите на щата Мейн започна да броди ловък снайперист. Днес съм решил да поговоря за баба си Полихрония. Това е един от сигурните начини да накарам Би Би Си да поразсъждава за Трафалгарска битка и да ви осведоми за цената на брендито на Ню-Йоркската стокова борса.

Полихрония

В детството ми есента идеше с тихи стъпки и присядаше в Траката - място отредено за съзерцаване на умореното от лятото море. Малко преди да се появи тази кротка гостенка, огнището на баба ми Полихрония начеваше да пуща кълбета дим, като комин на тежък немски крайцер. Този пушек известяваше началото на големия туршиен пасион. Настървена и превъзбудена баба ми се втурваше да обурканява лятото. В средата на октомври туршиените й страсти се успокояваха, а от благодатна им жар се раждаше туршиеният шедьовър "Битката при Трафалгар". Знайно е, че младото Божоле се появява с точността на швейцарски часовник в третия четвъртък на ноември. "Битката при Трафалгар" се раждаше винаги в третия понеделник на октомври. Седмица преди това започваше метаморфозата на баба ми Полихрония Тракидис. Както какавидата дава лекокрила плът на пеперудата, така за няколко дни духът и материята на баба Полихрония се изменяха неузнаваемо и я превръщаха в истински адмирал от флота на Нейно Величество. Незнайни, до вчера обрекли се на исихазъм инстинкти, се събуждаха в нейното тяло и я освобождаваха от посредствените дребнавости на ежедневието. Над пианото й се появяваше копие от картината на Гемайлд фон Шамбер, изобразяваща славния за Британската корона завършек на сражението - Виктория, заобиколена от посрамените Редутабъл и Буцентавър. Съзерцаваше я с часове, докато вдъхновено свиреше фугата "Англия очаква всеки да изпълни дълга си". Тази виртуозна творба бе получила на младини, като дар от своя ухажьор маестро Г. Атанасов - в онези години капелмайстор на варненския флотски оркестър. От това всепоглъщащо занимание я откъсваше единствено книжката "Битката при Трафалгар" от полковник Дебриер, най-доброто описание на Трафалгарската баталия. Досещате се навярно, че баба ми я бе наизустила. Въпреки това, я препрочиташе с възторга на първооткривател. Неусетно идваше неделята. Баба ми прибираше косите си на адмиралска плитка, засукваше мустаци и поемаше към зеленчуковия пазар. С набито око и властни жестове на мичман, тя подбираше най-снажните червени и зелени чушки, най-къдравите зелки, горди моркови, мъдри глави червен лук, палаво разрошена уханна целина, зелени като очите й домати и излъчваща британско високомерие гулия. През това време дядо ми Тракидис наточваше ножовете Солинген, а подир туй измиваше до блясък 6-галонната стъкленица, специална изработка на чешки сткълодув. Може да бъдете сигурни, че щом изплуваше от морето при Траката, мокрото Слънце на третия понеделник от октомври дълго се дивеше на натюрморта в градината на Полихрония. Ошарени от есента дървеса, под тях маса със снежно бяла покривка, върху нея огромна стъкленица, шилява бутилка "Метакса" и купчина зеленчуци, спокойно очакващи опитната ръка на майстора да ги превърне в шедьовър. И съвсем скоро това се случваше. Дядо ми напълваше стъкленицата с кладенчова вода. С ловкост на алхимик хвърляше 2-3 шепи сол и няколко ливки първокачествен оцет. Така водата в стъкленицата заприличваше на Атлантическия океан при Гиблартар - същия цвят и същата 34 % соленост. След това Полихрония и Тракидис търпеливо започваха да разполовяват чушките, превръщайки ги в здрави корпуси на кораби. 18 френски и 15 испански зеленочушкови срещу 27 британски червенопиперени. Мачтите изработваха от най-тънките морковчета, а върху тях закрепваха платна от зелеви и цвеклови листа, готови да уловят и най-нежния полъх на вятъра. Някои от бордовете бълваха карфиолени залпове. От други стърчаха заканителни морковени и зелевокочанни цеви. Винаги последни от Полихронения стапел слизаха адмиралският "Виктория" и достойните му противници "Редутабъл" и "Буцентавър". Две-три зелки, умело клъцнати, където трябва, оформяха бреговата ивица между Кадис и Гиблартар. Там щръкваше нос Трафалгар. Следваше отговорна работа. Гулията, морковите, зелените доматчета и зелевите кочани трябваше да дадат плът на смели матроси и офицери, облечени в красиви униформи от листа на зеле, целина и нежни люспици лук. Малко след пладне почти всичко бе готово. Френско-испанската ескадра поклащаше линеен строй към Гибралтар, а британската се готвеше решително да го разсече. От тримачтовия, 100-оръдеен "Виктория" вдигаха Нелсоновия сигнал "Англия очаква всички да изпълнят своя дълг" - умело изографисан върху зелево листо със сок от цвекло. Пръв между френско-испанските кораби се шмугваше винаги червенопипереният "Роял Сюверен". Подир него флагманският "Виктория" търсеше да се срази с огромния 130-оръдеен "Сантисима Тринидат" и "Буцентавър", управляван лично от изцяло зелевия адмирал Вилньов. По пътя към него тя налиташе на "Редутабъл". Няколко минути двата кораба се гърмяха безпощадно с топовете си, бълващи гюлета бахар. Палубите им се покриваха с апетитни късчета моркови, гулия, зелеви кочани и зелени доматчета - отломки от някога достойни офицери и матроси. Скоро от "Редутабъл" забелязваха блестящите Нелсънови еполети (Полихрония майсторски ги изработваше от царевични зрънца). Коварен унтер-офицер се покачваше на фогмачтата и 0.56 дюймовият му мускет изстрелваше безпощадно точно зрънце черен пипер. То проникваше през лявото рамо на смелия адмирал, вече дарил на Империята дясната си ръка и дясното си око. Преминаваше през белия му дроб и засядаше в гръбначния стълб на прекрасното му тяло от гулия. Адмиралската риза от нежна люспица лук се обагряше в червено, умело пресъздадено от баба ми със сок от цвекло и арнаутски лют пипер. Широкоплещестият Харди, капитан на "Виктория", с тяло от зелев кочан, пренасяше адмирала от палубата в каютата, а после многократно притичваше за да му докладва за битката. Някъде след 5 подир пладне всичко приключваше. Зеленопиперената френско-испанска армада се поклащаше посрамено, а Нелсън изричаше последните си думи - "Оставям лейди Хамилтън и дъщеря си Хорация на грижите на Родината!". Щом ги чуеше, Полихрония поставяше изстрадалото тяло на адмирала в бъчвичка, направена от дюла. Напълваше я догоре с "Метакса" и внимателно я връщаше на вече подхванатия от щорм "Виктория". После стъкленица слизаше в тъмното мазе и разкриваше отново обурканената историческа истина чак на 9 януари.

Де Гол

През есента на 1967 бях поканен от CERN да направя серия опити върху ефекта на Черенков-Вавилов. На път към Женева се отбих в Париж. Отдавна бях обещал да дам шахматен сеанс на 49 дъски и да изнеса сказка в Академията на науките на тема, която трябваше да бъде изтеглена заедно с числата от френския тотализатор. По-малко от час ми бе нужен за да матирам 48 противници. Останал бе само един, който с упорство на есенен дъжд, се опитваше да се измъкне от тежкия мителшпил. В дебюта непохватно бе играл странна смесица от царски гамбит и атака на Филидор. Рядко поглеждам лицата на противниците си. Този път го сторих 6 хода преди да го матирам. Лицето ми се стори познато, особено характерната му шапка. Да, това бе Де Гол - нямаше и съмнение, особено след като поразгледах заобиколилите го мъже - сурови, решителни лица и еднотипни лявоиздути черни шлифери, навярно шити на ишлеме в ДИП "Осми март".

- Мaitre Mitri, за мен е чест да загубя от световен майстор като Вас! Приемете моите възхищения, а така също така и поканата ми за един а la chasse pour des lievres в Булонския лес, гдето се надявам да намерим и превъзходни трюфели.
Приех и двете. В онези години Булонския лес бе пълен с дивеч, а под дъбовете се въдеха бели и черни трюфели. Съветвам ви, получите ли подобна покана от френския президент да я приемате на часа - по време на лова се сервира превъзходен коняк, подчертано без кафе. Освен това попадате и в чудната компания на Potamochoerus porcus, специално отгледани в двореца Версай шопари-трюфелонадушвачи - хитри, игриви и приятни събеседници.
- Маестро - каза ми в края на лова Де Гол - видно е, че притежавате, не само умна глава, но и точна ръка. Вие сте един истински Нелсън за булонския заек и Tuber Magnatum*.(Бях натръшкал 21 заека само с 16 изстрела, а моят шопар Гвендолин бе успял да изрови поне 2 кг бели трюфели). Апропо, Джимо, знаете ли защо Франция загуби Трафалгарската битка? Само моля, не ми цитирайте дотегналите обяснения за военните стратези за слабата подготовка на френските канонири и адмирали.

И без да дочака моя отговор Де Гол продължи:

- Трафалгарската битка бе най-голямата рекламна кампания, правена някога в света. Целта на Франция бе да издигне в центъра на неприятелска Британия паметник на френската стомана** и да рекламира превъзходното си бренди, благодарение на което катедралата Св. Павел съхранява тлените останки на адмирал Нелсън***.


* лов на диви зайци (ако не ме лъже паметта)
** Колоната на адмирал Нелсън на Трафалгарския площад в Лондон е излята от стоманата на френски и испански оръдия.
*** Тялото на адмирал Нелсън е съхранявано в бъчва с бренди от 21 октомври 1805 до погребението му на 9 януари 1806 г. в катедралата св. Павел. Причината за това е, че адмиралският флагман "Виктория" е бил твърде разнебитен сред Трафалгарската битка и е трябвало да бъде ремонтиран в Гиблартар.

октомври 2003 г.
28 Април 2015 21:57
За графовете Лонгинов, Стронгинов и княз Путятин


а фокин и неверов де ги?


Решил Петр I учредить в Британии постоянное Российское Посольство, и отправил туда пятерых молодцев хороших дворянских фамилий — Логинов, Строгинов, Путятин, Фокин и Неверов.
Долго ли, коротко ли — добрались они до Лондона и явились в Букингемский дворец, верительные грамоты Ее Величеству вручать.
Через некоторое время в Тронный зал вошел дворецкий и испуганно сообщил:
— Your Majesty! There're five outlandish gentlemen inquiring for your audience. They say that they are Long–enough, Strong–enough, Put–it–in, Fucking and Never–off!..
28 Април 2015 22:00
Приятно четиво, все едно да си шмъркам чаша салеп пред компа...

Както беше и къщата, и Траката във Варна, и землището между Цариградското и Дървенишкото шосе в София. Не се занимавам с реституции. Било, каквото било.

- И аз така с кьошка на втора линия на Траката, не станах мукаяд да си го върна. Отнесе го някакъв милиционерски началник след злополучните избори 48-ма. А трябваше да си го върна - просто защото бе на маминка и деди.

Така, че отказа от материалната памет на фамилиите ни, г-н Иванов, не е признак за много наличен акъл - въпреки вагоните книги в Schlepptau!

Wirklich schade!
28 Април 2015 22:03
Гибралтар, все пак, нали?
28 Април 2015 22:25
Де Гол
Велико . Тази вечер две в едно .
28 Април 2015 22:29
Звън®
28 Април 2015 22:45
Френският посланик в София каза, че има гнили ябълки в българската съдебна власт. Добра метафора, но слаба; гнили ябълки са всички, облечени във власт, в България.

Така е, но да не забравяме, че френският посланик все пак е дипломат. Съответно е подходил дипломатично и вероятно затова не е изразил мнението си директно за властимащите в Бг.
28 Април 2015 23:10
Губи ми се смисъла на последните Джимови антируски атаки. Верно, че едни горбачовци ни предадоха още преди или докато се въртяха около туркие. Правили са го и преди това. То и ние сме се юрнали да гоним бившите си съюзници до Берлин. Пък и ние и преди това не сме били пример за лоялност. Ама за всяко идиотско деяние се намира философско оправдание и най-вече далавераджии на власт да го направят. Проблемът е когато явлението пусне корени из популацията (дето има вродено свойство да подражава на по-цивилизовани популации). На такава популация я паметника на Альоша и виновен та кове кирки в главата му или боядисва "окупаторски" паметници. Та ако там е ръба на пропастта, папагалската русофобия е крачката напред и тя съвпадна с криворазбраната българска и друга демокрация. Дали пък причината за антирусизмът Джимов не е в това многократно изтъквано приятелство с петко бочаров? Последният с право е считан за доайен на българската джурналистика (в най-жълтокафявата и форма). Струва ми се единственото оправдание може да бъде романтизмът на едно някогашно приятелство.
28 Април 2015 23:10
Джимо,
28 Април 2015 23:32
Джимо! Имам въпрос към теб, ако можеш да отговориш в някоя от следващите писаници...

Абе чета по - надолу в Наблюдател, че поканили Иван Кръстев да напише в Ню Йорк таймс какво мислели в Средна и Южна Европа за Русия! Защор бе Дмитри не те поканиха теб да им напишеш какво мислим по въпроса? Нищо лично, просто въпрос!
28 Април 2015 23:40
Путин да знае, че русофобските глупости не ги казват българите, а Бойко Борисов и неговите министри службогонци, които се дупят на НАТО. Путин да не се прави, че не знае, че и в Русия има службогонци.

Аха! Джимо.. е те затова не те канят да пишеш в New York Times..няма и да те поканят! Ама няма значение! Да си ни жив и здрав!
28 Април 2015 23:50
Майсторе
29 Април 2015 05:32

Днес е великолепно.
Знаеш че не съм по хвалбите, ама днес даже за мен бе удоволствие.
29 Април 2015 05:35
Не е по темата , ама едно време в Асеновград правеха превъзходен мавруд . Дали си заслужава човек да " Се затари " с днешната им продукция ?
29 Април 2015 05:40
Arabians learn teir Arabian


Брилянтно!

*

Имах една михайловградска/монтанска/фердинандска к*рва известно време и тя казваше на баба си "маминка". Млад бях и буен, при всяко споменаване изникваше "Маминката й!" без никакво основание
29 Април 2015 05:48
Не е по темата , ама едно време в Асеновград правеха превъзходен мавруд . Дали си заслужава човек да " Се затари " с днешната им продукция ?



В момента в Кауфланд върви "примоция" на асеновградски мавруд 3 л. за 16 кинти. Не се подлъгвай, същото нещо на даден етап ще си закупиш за 9 лв.!
29 Април 2015 06:40
".... Ако оспорващите моите писаници за гърмящите играчки бяха мъже, щяха да ми ядат гъза....."

Звучи гадничко, особено предвид достолепната възраст на жертвата, но щом така повелява старата гагаузка традиция....А и щом е в името на истината. Режи, насреща съм.
29 Април 2015 06:41
Благодарско за инфото. Аз сега още съм в Торонто , ама лятото мисля да натисна на български червени вина на родна почва и асеновградският мавруд ми е в "топ три" на класацията.
Другите бяха свищовско мерло и търговишко каберне. За едновремешната мелнишка фармацевтика даже не мечтая вече .
Не ме интересува цената , а качеството.
Тука се носят лоши приказки че са ги изпортили.
Кръв облива сърцето ми.
Качествените български вина и жени са единственото което произвеждаше навремето страната на световно ниво. Ама това са най - важните неща за човешкото щастие, де.
29 Април 2015 06:44
Звън®
29 Април 2015 06:48
П.С .
За гърмящите играчки.
Аз за момента нямам формирано мнение , обаче ми се струва че едва ли са ги произвеждали СПЕЦИАЛНО за хвърляне над България. Не е зле да се поразрови за инфо дали има случаи в другите страни от Оста. Германия , Италия , Румъния и Унгария. Гугъла нищо не дава.

АКО
някъде се споменава за таквиз гадории И ТАМ - значи е вярно.
Ама ако не ???
Аз не си падам по дърти задници , да ме прощава гражданинът виконт.
29 Април 2015 07:07
"... После първият доказал, че е прав...."

А-а, успокоих се. Това с доказването го бях пропуснал. Размина ми се това анти-гурмеджийско преживяване, слава Богу.
29 Април 2015 07:10
Страйки , наздраве бе пич !
29 Април 2015 07:36
Шопите са велики в метафорите. "Че те бием от тука до утре" свързва време и пространство, Айнщайнова релация.

Аз се чудех откъде някои днешни светила са се образовали та казват "От тук насетне" вместо "От тук нататък".

29 Април 2015 07:41
Изкопах нещо за играчките
...Redcoat has now provided a rational explanation for the so-called "pencil bommbs" dropped by the United States forces on Italy. According to him they were "2 Ib M83 fragmentation bomb, which were carried in clusters underneath USAAF fighter bombers in the latter part of the war, for use against soft-skin ground targets".

Redcoat also provides the rational explanation that "they were of course not designed to look like toys, but they were very small, and like all cluster weapons it was not unusual for a small number to not work when dropped, but to go off later if disturbed".

In other words, we have here exactly the same phenomenon as occurred later in Afghanistan. Small explosives were dropped for a military purpose, and some of them maimed curious children who picked them up. That gave rise to the rumour that bombs disguised as toys were being dropped for the purpose of maiming children, a "disgusting crime" in Mike Miller's words.

Those rumours were then taken up by the official Italian press and used for propaganda purposes against the United States...

http://forum.axishistory.com/viewtopic.php?f=6&t=44157&start=30
29 Април 2015 08:44
САЩ мислят, че са уникални,
Вече съм писал, че във всеки американски град трябва да има нещо най-голямо (мол, парк и т.н.) и щом е най-голямо в САЩ, значи е най-голямо в света. Като нашите шопи: "От Искаро по-големо и от Витоша по-високо нема". Ама тяхната демокрация си я мислят за най-велика.
французите дали на света думата шовинизъм и думите, че всеки човек има две отечества - неговото и Франция.
Те, дето викаше един колега, са винаги горната кора на лай**то. Един френски колега ме пита "защо националния символ на Франция е петелът" и отговаря, "защото кукурига, когато краката му са в лай**та"
"Франция беше на ръба на пропастта, но направихме крачка напред." Чини ми се, че "социализмът" ни доведе до ръба на пропастта; при "демокрацията" направихме крачка напред.
Велико
Тя е руско-английска, неразбираема за англичани, които техния си език не могат да говорят, камо ли чужд.
През 50-60-те руския се е считал висококултурен език в UK. Гледайте "Портокал с часовникв механизъм" Там героите се вметват руски думи за да изглеждат високо културни. Това ми гто обясни един амгличанин, на когото казах, че съм харесал този филм.
Има един разказ на Чудомир "Павел Иванич Качулката". Как белогвардейците не научават български.
Моята учителка по пиано беше белогвардейка. Хвалеше се, че е учила в един лицей с императорските деца. 30 и кусур години тя не можа да оправи члена в българския език. Казваше "Седни на пиано". Имам сътрудничка рускиня, обаче, която доста добре говори български.
"Маминко, хайде пак при вуйчо Тракидис". Не зная "маминко" русизъм ли е, или е варненски диалект.
Това е типично за Северозападна България, и в Шумен и в Разград и в Попово, може би и в Русе, така казват на бабите. И ние им викахме "маминка", а не "баба".
"Защо ги ручахме жабетата" е най-хубавата метафора за българския преход. "Че те бием от тука до утре" свързва време и пространство, Айнщайнова релация.
Четиримерното пространство на Минковски. Много добро попадение на Джимо.
Чудесна писаница на Дмитрий тази сряда. Напомня ми много неща от живота.
29 Април 2015 08:52
Не е зле да се поразрови за инфо дали има случаи в другите страни от Оста. Германия , Италия , Румъния и Унгария.


Има, има ... На статии във вестниците, на плакати и на листовки с кахърни предупреждения и проклетии към врага детеубиец ... Но не и ... доказателства. PSYOP`s, при все риска да замезя с ивановски бут.
29 Април 2015 08:58
За гърмящите играчки.
Аз за момента нямам формирано мнение , обаче ми се струва че едва ли са ги произвеждали СПЕЦИАЛНО за хвърляне над България.
За гърмящите играчки през 50-те и 60-те знаеха и котките в квартала. VOCI-то много се е разтревожило, че ще наклеветят любимите му западняци. Сън го не лови.
29 Април 2015 09:31
Завиждам, г-н Иванов, най-вече за майсторлъка, после и за Малро.
29 Април 2015 09:48
Звън®
29 Април 2015 10:36
Да, хубаво е да се знаят езици. Още по-хубаво е да се научат в съответната страна. И се радвам, че живея във време, когато мога просто да замина да уча език и да работя горе-долу където си поискам из Европата. За много това не е просто гола възможност, а наистина го правят. А най се радвам, че за да го направя, не трябва да съм нито член на някоя партия, нито топ журналист, нито приятел на френски големци, нито посланик, а просто обикновен човек с малко мозък и амбиция.
29 Април 2015 10:42
"Шопите са велики в метафорите. "Че те бием от тука до утре" свързва време и пространство, Айнщайнова релация."
Аз се чудех откъде някои днешни светила са се образовали та казват "От тук насетне" вместо "От тук нататък".

Правилното е "от сега нататък". Ще отбележа също, че "от тук насетне" не е съгласно шопската литературна норма. Светилата може и да говорят така, но тъкмо шопите казват "от тук нататък" и "от тука натам", когато говорят за бъдеще време. Например в поговорката
"От тука натам, с га@о навам" - релация, с която надминават Айнщайн.
Науката езикознание* сочи, че релацията е открита от шопите през 1915 г., едновременно с Общата теория на относителността, но значението й за българите е неизмеримо по-голямо от сия теория. С откритието си, шопите предсказват с математическа точност бъдещата роля на България в международния секс - същата, каквато и на другите държави от Централния съюз, към които така всеотдайно ни присъединяват управниците.
---------------------------------
* Историята на езикознанието няма да е пълна, особено в очите на варненци, ако не споменем най-видния й представител - Й. В. Сталин
Товарищ Сталин, вы большой ученый,
В языкознанье знаете вы толк ...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД