Денят за размисъл преди парламентарните избори 11 май 2013 г. ще се запомни с истерията около бюлетините от Костинброд. Тази афера ще продължава да се използва и в бъдеще - и от противниците на ГЕРБ с цел да кажат, че изборите са били манипулирани от тази партия, но и от самите ГЕРБ, които ще обясняват, че са им "скроили шапка" и са им взели няколко процента със заблуда.

Денят 15 април вече е забравен. А той е може би дори по-важен от онзи ден за размисъл преди две години. На 15 април съдът реши, че бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който бе единствен обвиняем заради случая с бюлетините, няма вина. Това решение подлежи на обжалване и може да се промени, но така или иначе към момента е факт, и то много показателен - Желязков няма вина, а прокуратурата изгуби делото.

Може да се каже, че на съда не му беше особено трудно. Не поради факта, че трябваше да се занимава с тази история, а защото в обвинителния акт все пак никъде не бе посочено, че е готвена фалшификация на изборите. Напротив, Желязков отиде на съд за далеч по-прозаичното длъжностно престъпление. Фалшификацията на вота свърши с края на изборния ден, макар след това да бе поддържана от риалити пресконференциите на прокуратурата, по време на които се размахваха "арестувани" бюлетини, а медиите бяха призовавани да стават поемни лица при отваряне на доказателствата - с лична карта и всичко останало, както изисква НПК. Всъщност прокуратурата никога не произнесе думата "фалшификация", факт, който не бива да се пренебрегва. Но пък и не беше нужно - партиите, подпомагани от един бивш журналист и настоящ политик, го направиха, а конспиративното мислене на електората свърши останалото. За да се стигне до оправдателна присъда, която засега слага точката на едно безсмислено, но скъпо институционално усилие. 4182. 81 лв. са разноските по това дело и те остават за сметка на държавата. Без да броим ангажирания човешки ресурс, съдебните заседания и т.н.

На делото "Костинброд" не му провървя още от самото начало. Съдът върна обвинителния акт заради нарушения и прокуратурата трябваше да го допълва и доработва. Внесен бе отново, но в него липсваха основни моменти. Като например защо Желязков би извършил престъплението - неупражнен контрол върху подчинените му, занимавали се печатането на бюлетините. Този жизненоважен момент бе прикрит зад сложната формулировка -



"с цел да набави облага за "Мултипринт"



не е осъществил контрол върху дейността на служителите... като не е осигурил осъществяването на строг контрол върху отпечатаните количества бюлетини и манипулациите с технологичния отпадък; като не е осигурил строга отчетност върху чистия тираж бюлетини и заприходяването на всяка отделна бройка и като не е осигурено съхраняване в печатницата на технологичния брак (макулатура) при строг режим на достъпа, в отделно помещение, до приключване на изборите и от това е настъпила облага за "Мултипринт", изразяваща се в спестени организационни и производствени дейности".

Нито стана ясно защо Желязков би направил подобно нещо, нито какво точно са спечелили "Мултипринт". Дали бившият главен секретар не е бил "стимулиран" по друг начин да си затвори очите, дали не е бил натискан. На тези въпроси никой не потърси отговор. Не бе отговорено и на въпроса от кого е получавал съвети собственикът на печатницата и общински съветник от ГЕРБ в Костинброд Йордан Бончев, който уж беше признал, че е печатал бюлетини над нужното количество, а след това се бе отрекъл от думите си. Тогава Цацаров заяви, че промяната се е случила "след 3 часа и няколко телефонни разговора". "Ние знаем с кого е говорил Бончев, но тази информация е висока степен на следствена тайна", заяви той. Остана си тайна и до днес.

От сериозния напън на разследващите под съпровода на аплодисменти от БСП и ДПС, които впоследствие формираха правителство, не излезе нищо. Единствената бледа следа от намеците за фалшификация на изборите се появи в обвинителния акт под следната форма: "са настъпили немаловажни вредни последици, изразяващи се във възникнали обществени нагласи,



довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани



към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България". Обаче прокуратурата успя да подкрепи тезата си само с наличието на заловените бюлетини и един сигнал на червената депутатка Мая Манолова, която дори не бе разпитана като свидетел и не стана ясно откъде е имала тази информация. Все пак в залата бяха четени показания на Манолова, в които тя заяви, че получила анонимен сигнал за случая на флашка, която обаче била загубена от секретарка на "Позитано" 20.

Логично, делото бе обречено. Не се появи човек, който да потвърди, че Желязков умишлено не е оказал контрол върху подчинените си. Не се намери и някой да каже, че еди-коя си партия се е опитала да подмени вота на гражданите. Напротив, повечето свидетели, включително и Бончев, твърдяха, че това е обикновен брак, наречен макулатура. Трябва, разбира се, да се отбележи, че повечето от тези свидетели са служители на същата печатница. Но нали ролята на разследващите е именно в това - да намерят доказателства в подкрепа на тезата си.

Показания обаче дадоха двама експерти, които говориха предимно за качествата на самите бюлетини. Още в началото на разследването прокуратурата обяви, че са намерени над 350 хил. бюлетини, а след окончателното броене излезе, че годните за използване по време на вота са 351 075, отделно от това има 62 420 макулатура, т.е. производствен брак, нормален при печатането, и 59 292 бр. нечетливи и неизползваеми. По време на делото обаче експертите, които се представиха като юристи, председател и зам.-председател на общински избирателни комисии, заявиха, че книжата са неизползваеми, защото не са били наредени по 50 бр. в кочан, каквото е изискването по закон.



"Ако на мен ми ги донесат, няма да ги приема",



заяви единият от експертите. Работници в "Мултипринт" пък разказаха, че "арестуваните" бюлетини изобщо не са били толкова подредени по времето на задържането им, както, когато ги показаха първо на снимка, а след това в гаража на спецсъда, където се охраняваха от маскирани полицаи. Напротив, в клетките, където се съхранявали, било "истински батак", по показанията на единия. Другият разказа как часове наред е ровил из купчината, за да извади горе-долу годни бюлетини, които да се ползват като мостри. Разследващите обаче дошли подготвени с кашони, подредили ги и ги изнесли.

"Ние сме работили със занижен процент с цел печалба. Колкото по-малко хартия изхвърлим, толкова по-добре за нас", заяви пред съда пък собственикът на печатницата Бончев. Той обясни, че още в технологичното задание към обществената поръчка е било указано, че бракът ще е 7%. В самия договор е записано, че "Мултипринт" трябва да произведе 8 343 000 бюлетини, т.е. производственият брак е над 580 хил. Нивата на производствения брак били умишлено занижени по негово разпореждане. Бончев обясни, че 2% негодна продукция са отделени за процесите по сгъване и лепене на бюлетините, други 2% са брак на машината, докато се направят нужните настройки, а 3% се губят от опаковките на хартията и рулата, върху които е навита.

Единствената добра новина за делото "Костинброд" към момента е, че Желязков няма да съди държавата. Но има още две инстанции, а прокуратурата вероятно ще обжалва. Ако окончателното решение потвърди сегашното, нищо не пречи на бившия главен секретар да си спечели обезщетение по съдебен път, както направиха много други.