Шефът бави плащането на заплата и на парите за допълнителен труд. Мога ли да напусна без предизвестие? Изобщо в какви случаи е възможно това, каква е процедурата и има ли някакви капани?
О.Ц., София
Кодексът на труда (КТ) предвижда няколко възможности за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя. Едната от тях определено е класическият случай - с предизвестие. В този случай работникът отправя писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.
КТ обаче предвижда няколко варианта за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя и без предизвестие. Хипотезите за това са изложени в чл. 327 от кодекса. Сред тях е и възможността за прекратяване на договора без предизвестие, ако "работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване". Става дума за всякакви видове възнаграждения - основна заплата, за допълнителен или извънреден труд, за прослужено време. При всички случаи става дума за изискуеми възнаграждения, т.е. трябва да е настъпил момент, в който те трябва да бъдат платени. Става дума за заложени в трудовия договор възнаграждения. При всички положения обаче трябва да е минала датата, за която е договорно заложено, че трябва да се плати съответното възнаграждения. В същото време обаче трябва да се посочи, че тази норма не може да бъде използвана например при забавен аванс. Трябва да е минало времето за плащане на цялата месечна заплата, а не на някоя нейна част.
Важно е да се отбележи, че в сега действащия КТ няма точно определен срок, след който се брои, че има забава. За разлика от редакцията в кодекса от преди 1990 г., в която изрично е посочено, че човек може да се възползва от тази норма, ако са минали поне 10 дни след датата, на която е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. По сегашната редакция на разпоредбата се счита, че и с ден да е закъснението, работникът или служителят могат да прекратят без предизвестие трудовото си правоотношение.
Иначе има още няколко хипотези, при които може да няма предизвестие. Такава е например ситуацията, при която работникът или служителят не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Или, ако работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение. Тук изключението е - "освен в случаите, когато има право да извърши такива промени".
Пак без предизвестие може да мине работник или служител, ако например преминава на платена изборна работа или постъпва на научна работа въз основа на конкурс. Както и ако продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. Без предизвестие може да прекрати и работник, който е възстановен на работа по съответния ред поради признаване на уволнението за незаконно, за да заеме работата, на която е възстановен. Същата възможност има и пред работник, който постъпва на държавна служба, или такъв, на когото работодателят е предоставил неплатен отпуск без негово съгласие.
Има и една последна хипотеза, която е малко по-специална. При нея работник може да си тръгне без предизвестие, ако работодателят преустанови дейността си. Особеното тук е, че ако работодателят спре работа, той може и повече изобщо да не се занимава и дори да не идва. Затова и КТ разпорежда, че "когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това, че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя". Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
