Едва 1% от българите са се лекували в друга страна от Европейския съюз през миналата година. Това става ясно от изследване на Евробарометър, проведено през октомври м.г., в което са участвали 27 868 души.

Цялостната картина показва, че само 5% от европейците са се лекували в чужбина, като при едва 2% от тях лечението е било планово. Процентът на българите, които са се лекували в друга европейска страна, е един, което е най-ниският процент за целия ЕС. С нас на дъното се нареждат Германия, Гърция, Естония и Англия, където пациентите, лекували се в чужбина, са по 2%. Най-голям е делът на тези хора в Люксембург - 16 на сто са потърсили медицинска грижа в друга страна.

От всички анкетирани 49% са отговорили, че биха искали да се лекуват в друга страна в ЕС. Процентът намалява спрямо 2007 г. - когато те са били 53 на сто. Изследването показва, че хората, които живеят в по-малки държави като Малта, Дания и Холандия, са по-склонни на лечение в чужбина. Най-голям е делът именно на малтийците, които биха искали да получат медицинска грижа в друга страна - 78%, следвани от холандците - 67 на сто, а в Дания и Люксембург - 62% и за двете страни. У нас процентът е 28 на сто. Причините обаче са различни. Само у нас и в Холандия основната причина да потърсим лечение в друга страна би била по-доброто качество - съответно за 70 и 74%. За Холандия данните противоречат на изводите от индекса на европейския здравен потребител за най-добра здравна система, който от години се оглавява именно от тази страна. За всички останали основната причина е, че търсят лечение, което не е достъпно в собствената им страна. У нас е най-нисък делът на хората, които са посочили, че биха заминали на лечение в друга страна за по-бърз достъп до здравеопазване - 17%, а 21 на сто биха заминали, за да търсят добър специалист.

На другата крайност са хората от Германия (11%), Финландия (17%), Франция и Австрия (21% и за двете), които най-малко биха желали да получат лечение в чужбина. У нас 32% не биха потърсили медицински грижи в друга страна. За 22% решението зависи от вида на лечението, а за 2 на сто - зависи от страната. Хората, които не биха искали да се лекуват в друга страна, открояват като причина, че са доволни от здравеопазването в родната си страна - 53%, или пък им е по-удобно - за 49%. За 27 на сто пък езикът се явява пречка да заминат за лечение в чужбина. И тук обаче това не важи за нашенците, за които основната пречка са парите - 56% са отговорили, че не биха могли да си го позволят. 36 на сто пък са отговорили, че е по-удобно да са близо до дома си. Само 15 на сто са казали, че не биха се лекували в друга страна, защото са доволни от родното здравеопазване. Само Полша е с по-нисък процент на удовлетворени от здравеопазването - 12 на сто.



ЗАБОЛЯВАНИЯ

От данните става ясно, че основните заболявания, за които се търси помощ в друга страна, са рак и сърдечна хирургия. У нас например 45% от хората са отговорили, че биха потърсили лечение именно за лечение на рак, а 35% - за сърдечна хирургия.