В какви случаи може да се стигне до лишаване от наследство?

М.Г., София



Действащият в момента закон за наследството (ЗН) e приет преди близо 70 години. За разлика от много други стари закони той е променян твърде малко за това време - под 10 пъти. В същото време определено и изобщо не се говори нито за нов закон за наследството, нито за нуждата от такъв. Все неща, които показват, че наследствените правоотношения се считат за сравнително добре и сигурно уредени.

Именно в ЗН е записано, че например всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество. Това правило създава усещането, че всеки може да се разпорежда както си поиска с имуществото си и още приживе да каже кое от наследството къде да отиде. И заедно с това примерно безпроблемно да лиши някое от децата си от наследство. Това обаче изобщо не е така. Защото още веднага след горния текст ЗН указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците".

Или казано иначе, от една страна, всеки човек може приживе и чрез завещание да се разпореди на кого и колко оставя от парите, имотите, колите, земите си и всички останали вещи. В същото време обаче се оказва, че той е силно ограничен от закона в това си действие. Защото не може по никакъв начин да завещава имуществото или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора - деца, внуци, родители или съпруг. Това има пряка връзка с възможностите за лишаване от наследство. Защото едно завещание може да бъде един сравнително елегантен ход в тази посока. Както става ясно обаче, това не важи за запазената част на една група наследници по закон.

Естествено няма никакъв проблем да се направи завещание или дарение и с тях примерно едното дете да бъде лишено от съответната му част. Но след смъртта на завещателя всеки, който е бил лишен от запазената си част, има право на иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Според тази разпоредба всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".

Сигурно законодателят е знаел за тези проблеми, защото изрично е предвидил няколко хипотези, при които някой дори със запазена по закон част да не я наследи. Това се случва, ако той бъде обявен за недостоен. Законът определя, че такова е лице, което умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тези престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемост или ако е амнистирано. Недостоен да наследява е и човек, който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание освен ако набедяването се преследва с тъжба и такава не е била подадена. Пак може да бъде лишено от наследство лице, което е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Във всички останали случаи наследодател не може да лиши от запазената им част от наследството нито съпруг, нито деца, нито внуци, нито родители.