Многогласен хор от политици и наблюдатели припява тия дни как определени (неназовани) сили имат интерес от раздухването на антициганска истерия в страната. Намеците обаче са достатъчно неясни, за да дадат отговор на въпроса "кой". Проблем несъмнено има. Престъпността сред ромите непрекъснато нараства заедно със социалното разслоение сред малцинството, подобно на цялото ни общество. Взривоопасното напрежение спорадично избива в саморазправа и бунтове, които държавата потушава с подръчни средства. Но дълбоките причини за конфликтите си остават. И така до следващия пожар.

Последно това се случи в столичния квартал "Орландовци", преди това беше в Гърмен, Мечка, Катуница и на други места. При последните случаи обаче се забелязва един смущаващ феномен - пламне ли някъде искрата на антициганското недоволство, като под команда се явяват едни добре организирани щурмовашки групи, въоръжени с боксове, ножове и бухалки, готови да чупят ромски глави. Някой сякаш чака повод, за да налее масло в огъня.

Важно обстоятелство е, че всичко това се случва на фона на предстоящите местни избори. Те се явяват ключов фактор за анализа на ситуацията. Първо - защото за обезлюдяващите български общини ромският проблем става все по-значим и неизбежно става част от предизборната реторика. И второ - защото ромите се явяват най-големият резервоар за купен вот.



Да вземем последния случай в "Орландовци"



Не е за вярване, че заради силна музика фашизирани агитки са готови да претрепят всеки по-мургав човек на улицата. С очите си видяхме как разярени агиткаджии раздават частно правосъдие със сопи и бухалки в ръка пред някак безучастния поглед на полицията. И след всичко това арестуваните са само неколцина! Изобщо отношението на властта към футболните агитки и бръснатите глави през всичките години на прехода е толкова двусмислено и компромисно, че с основание поражда съмнения дали властта не толерира тези групи за саморазправа. И тук възниква въпросът кой има интерес от истеризирането на антиромските настроения?

Подобен род самоуправство се насърчава открито от съмнителни националисти като Боян Расате и политическите му изразители от Патриотичния фронт и други управляващи формации. Трябва ли да припомням агресивната реч на Валери Симеонов за "озверелите човекоподобни" по адрес на циганите или сравняването им със "скотове" от пишман реформатора Петър Москов. Подобен род изказвания само задълбочават проблема, вместо да го решат, но тези хора изглежда не осъзнават какво вършат. Дали от глупост, или от евтин предизборен популизъм - без значение.



От техните уста ксенофобията придобива официален характер



Ситуацията обаче облагодетелства и други политически централи, които работят на принципа "Разделяй и владей". Очевидна полза от разделянето на нацията имат ГЕРБ и ДПС, макар и по различни причини. Първата печели от това, че вместо срещу правителството и несъстоятелното му управление социалното напрежение се излива в друга посока. И вместо народът да псува властта, псува циганите! Пропищялото от кражби население по градове и села не осъзнава това и предпочита да мрази циганите, отколкото властта, която се показва напълно неспособна да го опази от криминалните набези.

Другият голям печеливш от разгарянето на антициганския огън определено е ДПС. Движението за права и свободи от години се вживява в ролята на единствен покровител на ромите, така че ситуацията ще увеличи електората й преди местните избори! Много е лесно в такъв момент да кажеш на наплашените роми "Елате при нас, само ние можем да ви защитим".

От ситуацията ще спечелят и циганските барони, които държат мизерстващите си събратя в гетата във феодална зависимост, злоупотребяват с тях за всякакъв род незаконен трафик - наркотици, проституция, продажба на бебета, и печелят на техния гръб срещу нищожни подаяния. Страхът от антиромски погроми ще укрепи още повече властта на тези тартори и самопровъзгласили се "царе", с които цялата политическа класа от години се заиграва по избори. Сега те ще станат двойно незаобиколим фактор. От една страна, ще ги търсят политиците като арбитри за усмиряване на гетата. От друга - наплашените им "крепостни", които ще търсят закрила от тях. А всичко това им гарантира неприкосновеност и добри печалби на предстоящите избори.

Докато продължава тази двойствена игра на политическите централи с ромската мафия нищо добро не може да произтече за обикновените роми. И никаква интеграция не може да се случи. Защото интеграцията минава през отнемането на феодалната власт на ромските барони и разбиването на криминалните им схеми. А докато се ползват с политическо покровителство, това няма как да стане.

Приобщаването на ромите е възможно само чрез образование, осигуряване на работа и строго съблюдаване на закона. За това обаче са нужни решителност и политическа воля, каквито българските политици не притежават. Пазарлъкът развращава.