След случващото се в кв. "Орландовци" няма съмнение, че става въпрос за разгръщането на кампания, която има за цел предизвикването на сблъсъци и провокиране на тревога и страх. Това е противопоставяне и взаимни провокации, формирали се в дълъг период от време. Неговото пространство може да бъде очертано сравнително точно в рамките на всеки град. В разстояние на години са трупани напрежение, кражби, заплахи за побой и физически сблъсъци. Но сегашното развитие на ситуацията показва, че е нарушен рисков критерий. Появил се е нов фактор, който радикализира противопоставянето и се стреми към ескалация на напрежението.

Рисковият контекст е свързан с оставащите по-малко от сто и петдесет дни до местните избори. Предстоят ни най-важните местни избори от 1991 година до сега. От техния изход зависи разположението на политическите сили, а в някои случаи и оцеляването на някои партийни етикети. Кампанията започна агресивно и по всичко личи, че ще продължи по същия начин. Най-вероятно причината е в усилието за преразпределение на зони на влияние в ромските махали. Изглежда, че пазарът на гласове ще бъде мобилизиран във висока степен, а има достатъчно партии, които биха искали да си гарантират вота на ромите. Но това е само част от истинския проблем.

Радикализирането на противопоставянето между местните общности предполага мобилизиране на определени групи за натиск. В българските условия те най-често се представят за рокери и футболни фенове, без да имат реална връзка нито с рокерското движение, нито със спорта. Част от тези групи се превърнаха през последните години в нещо като бойни клубове, които търсят всяка възможност за сблъсък помежду си. Социалният профил на повечето младежи в тези групи се вписва в представата за "новите губещи". За разлика от слоевете, които претърпяха реални загуби в резултат от активното противодействие срещу нормализацията на българския публичен живот, новите губещи вече разбират, че житейските и социалните им перспективи вече са ограничени до минимум. Те трупат агресия, която винаги би могла да бъде употребена.

Въпросът е в това по какъв начин тези групи биват насочвани. В повечето случаи е възможно дори да не става въпрос за пари. Изглежда, че по специфичен начин в тази среда продължава да работи определен тип авторитет и влияние, напомнящо за някогашните спортни училища, от които на улицата през 90-те години излязоха гребците и борците. Във всеки случай този тип авторитет се опитва да укрепи влиянието си чрез национал-популистки призиви, съответстващи на равнището на социална компетентност на младите хора.

Ескалацията на напрежението



създава основание за опасения, че се търси радикален сблъсък





с тежки последици, който да взриви общественото мнение и да окаже влияние върху цялостната политическа среда. За съжаление, подобна цел изглежда постижима. Драматургията на подобен тип конфликти привлича неудържимо "неорганизирани" престъпни групи, които винаги са много по-радикални от тълпата на "новите губещи". Сред ромските групи също има достатъчно голям брой хора, които търсят сблъсък и радикализиране на ситуацията независимо от това, че мнозинството както в Гърмен, така и в София предпочита да избегне пряката конфронтация.

Полицейските части успяват да неутрализират прекия сблъсък, но чрез изразходването на прекалено много ресурси. Ако сценарият е да бъде постигната своеобразна каскада от подобни инциденти, няма гаранция, че те ще могат да бъдат ефективно управлявани. Изглежда, че полицейските сили не разполагат с необходимата информация за ранна реакция спрямо подобна конфронтация. Внимателният анализ на причините за това би могъл да се окаже част от решение с много по-дълготраен ефект.

Българската политическа култура отбягва пряката конфронтация и приглушава реалните противоречия. В резултат от това стаените и пренебрегвани конфликти излизат късно на повърхността, във все по-напреднала фаза, с все по-голяма енергия и все по-бързо стигат до пряк сблъсък. Продължителността на сблъсъка остава сравнително малка, след което, на пръв поглед, като че ли всичко утихва. Всъщност не е така - неефективно управляваният конфликт преминава отново в латентна фаза, без да е решен проблемът или противоречието, което го генерира.

Няма такова нещо като "замразени конфликти". Дори и на повърхността да изглежда, че горещата фаза на противопоставяне е отминала, конфликтът продължава да се развива до следващия изблик, който винаги е по-радикален от предходните.



Именно затова е толкова важно не само да бъде потушен конфликтът,



насърчаван от корпоративни и политически интереси, но и той да бъде ефективно управляван. Досегашните усилия за интеграция показват, че интересите на групите, които са удовлетворени и реално печелят от запазването на сегашното състояние, са по-силни от публичния интерес за постигането на по-висока степен на сплотеност. През изминалите години бяха изразходвани много средства за подобряване на качеството на живота на ромските групи, както и за повишаване на способността за пълноценно взаимодействие на местните общности. За съжаление, огромната част от тези средства не достигаше до онези семейства, които наистина се нуждаят от помощ. Насочването на средствата към самата ромска група, без какъвто и да било опит за насърчаване на сплотеността на местните общности като цяло, продължава традицията на т.нар. "позитивна дискриминация". Тя съществуваше в тоталитарния режим, осигурявайки достъп до полувисши учебни заведения, до определени трудови позиции, както и до партийните структури до окръжно равнище. Именно тази политика насърчи представата за привилегиите, с които са се ползвали българските турци и ромите.

За съжаление, по всичко изглежда, че усилието за интелигентно управление на средствата за въздействие и подкрепа се сблъсква с прекалено силна съпротива както сред ромските барони, така и сред съществени групи от хора, които успяваха да отклонят средства, предназначени за подобни проекти.

Завръщането на държавата в регулирането на отношенията между местните общности преминава през дълго отлагани и блокирани реформи. Практиката показва, че най-ефективно в подобни стигматизирани пространства



присъстват фигурите на полицая, социалния работник и лекаря



Решаването на огромна част от всекидневните проблеми може да бъде постигнато чрез осигуряването на това присъствие. Но това би означавало да се промени моделът на работа на социалните служби; да се преосмисли разполагането на полицейските сили и да се доразвие крехкият позитивен опит на здравните медиатори. За съжаление, религиозната интеграция се оказва по-ефективна от светската именно заради това всекидневно и ефективно присъствие и подкрепа. Това би трябвало да бъде част от публична политика, която не се определя от етническия, религиозен, културен, езиков или някакъв друг признак на населението. Нека не забравяме, че през следващите години в страната ни ще се установяват все повече имигранти, с които ще ни бъде много по-трудно да организираме отношенията си, отколкото с хора, родени и израснали в България. Степента, в която не успяваме да намерим решения на проблемите с ромите, определя обхвата на конфликтите, които можем да очакваме с имигрантски групи. Публичният залог е много по-голям от изхода на предстоящите избори. Ако днес заради политически амбиции позволим разрастването на подобен тип конфликти, ще ни бъде все по-трудно както да управляваме ефективно средствата за социална политика, така и да постигнем съгласие около общите ни национални приоритети.