:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,529,024
Активни 122
Страници 3,815
За един ден 1,302,066
КОНСУЛТ

Съдът е арбитър в отношенията деца-родители след развода

"При навършването на 14 години дете има ли право да откаже задължителните посещения, определени след развод от съда ?"

По мейла



Според Семейния кодекс (СК) "при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес". Ако родителите са съгласни по всички въпроси, то те подготвят споразумение, в което може да се включи подробно и режимът на личните отношения с децата, които нямат 18 години. Съдът утвърждава това споразумение, като има изричното задължение да провери дали са защитени интересите на децата. Той включително може да поиска дори становище от дирекция "Социално подпомагане".

Ако обаче не се постигне споразумение, то тогава съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. СК изрично посочва, че определянето на режима на личните отношения (който именно има отношение в конкретния случай) между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. В този случай съдът взима своето решение, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Законът дори дава указание и кои примерни неща да се изследват. Сред тях са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

СК определя, че преди да вземе решение, съдът трябва да изслуша родителите, "както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето". Освен това трябва да вземе становище от дирекция "Социално подпомагане" и "ако е уместно, изслушва и други лица". А пък ако има данни, че е налице родителско отчуждение, то съдът трябва да изслушва вещо лице - психолог.

И тук стигаме до първото участие в този процес на детето - неговото изслушване по реда на Закона за закрила на детето, включително и относно режима на личните отношения. Общото правило е, че "във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси". Това означава, че съдът не само има право, но и дори задължението да изслуша детето, включително и относно виждането с родителя, при когото то не живее. Възможно е обаче едно такова изслушване да повлияе силно негативно на психиката на детето. Ако има такова указание на психолог например, то съдът тогава ще трябва да мине и без изслушването на детето. По правило обаче трябва да има изслушване на детето, след като е навършило 10 години. Тук е без значение дали е на 11, 14 или 15 г.

Законодателят разпорежда, че преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва задължително:

- да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

- да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.

Съдебните и административните органи са длъжни и да "осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст". На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист.

Ако няма лишаване от родителски права или ограничени такива права, то родителят има пълни права, включително и правото да вижда детето. И обичайно съдът определя конкретно колко пъти, къде, по какъв начин, колко време и т.н. Може и самите бивши съпрузи да се споразумеят. На практика съдът е този, който определя всичко, а не родителите или детето или техните настроения и нагласи. Един път определени, те трябва да се спазват.

Трябва да се отбележи и че през 2006 г. бе създаден, а през 2009 г. бе дори и изменен чл. 15 "а" в Закона за закрила на детето. С този текст бе разпоредено, че при упражняване на правата си детето трябва да зачита и уважава правата на своите родители, настойници, попечители, на другите лица, полагащи грижи за отглеждането му, както и на другите членове на обществото.

Има варианти, при които съдът може да определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението си. Така например осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице, осъществяване на личните отношения на определено място, поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.

Ако обстоятелствата се изменят, то съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Или иначе казано, ако детето има някакви проблеми относно виждането с родител, при когото не живее, то другият родител или дирекция "Социално подпомагане" могат да променят тези мерки.

Освен това е важно да се знае, че съдебното решение не препятства предприемането на мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето. То може да получи полицейска закрила, може да има осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита.

В Закона за закрила на детето има и общ текст, според който "всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси". Отделно от това е записано, че всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. Допуска се и децата да са информирани и консултирани от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му. Това обаче става, "ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси".

Като краен акт обаче единствено съд може да разрешава спорове и проблеми по вече постановени мерки, включително и за личните отношения между родители. Може да има някаква превенция, може да има някакви временни извънредни ситуации, несъгласие, проблеми, откази, но като цяло, само съдебното решение разписва реда.



1706
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД