През последните няколко дни Турция предприе безпрецедентни стъпки в подкрепа на коалицията срещу "Ислямска държава" (ИД). След като години наред се колебаеше да се противопостави на ИД, Турция бомбардира за пръв път позиции на групировката в Сирия, арестува заподозрени нейни членове в Турция и прие депозираното отдавна искане от САЩ да се използва базата "Инджирлик" за въздушни нападения срещу ИД.

Внезапната проява на нападателния дух на Анкара обаче има още една цел - Кюрдската работническа партия ПКК. В петък турски изтребители удариха бойци на ПКК, базирани в Северен Ирак, за пръв път от години. Това принуди мнозина да обявят края на крехкото двугодишно примирие между двете страни. Успоредно с арестите на заподозрени активисти на ИД турските власти задържаха и стотици кюрди, които според Анкара са членове на ПКК. Благодарение на антитерористичното законодателство, което криминализира членството във въоръжена организация, в миналото Анкара използваше тези масови операции, за да арестува и невъоръжени и невоенизирани кюрдски



политици, активисти и журналисти



Анкара се страхува, че кюрдската Партия на Демократичния съюз в Сирия (смятана за сирийско крило на ПКК - б. р.) и въоръженото й крило Отряди за народна самоотбрана работят за създаването на ръководена от ПКК минидържава по турско-сирийската граница, която ще е по-голяма заплаха за националната сигурност, отколкото ИД. Това сложи на кантар крехкия, но относително обещаващ мирен процес между Турция и ПКК. По-малко от 24 часа след като турски самолети удариха бази на ПКК в Ирак, двама турски войници бяха убити от крайпътна бомба в Диарбекир.

Американски официални представители отричат да има връзка между внезапния порив на Анкара да сътрудничи с коалицията срещу ИД и подновената й агресия срещу ПКК, но според повечето наблюдатели пълният синхрон на двете действия във времето изключва възможността от чисто съвпадение. Според някои съобщения САЩ са се съгласили



"да си затворят очите"



за турските военни действия срещу ПКК в Ирак и срещу сестринската й партия в Сирия. Турските сили бомбардираха и село, контролирано от въоръженото крило на Партията на Демократичния съюз (ПДС) в Северна Сирия.

От своя страна пък кюрдите се страхуват, че Турция ще използва битката си срещу ИД в Сирия като прикритие за атаки срещу Партията на Демократичния съюз и Отрядите за народна самоотбрана (ОНС), за да блокира опитите им да установят контрол върху територии в Северна Сирия, така че да свържат Африн - най-западната контролирана от тях точка, с Кобане на изток. Като потвърждение на тази теория е искането на Турция за частично забранена за полети зона от Мареа до Джараблус.

Малко вероятно е Турция да атакува военно кюрдите в Сирия без одобрението на Вашингтон, като се има предвид, че САЩ от месеци разчитат на кюрдските организации като на ключов партньор на коалицията срещу ИД. Съвместната работа на коалицията с ПДС и ОНС допринесе за някои от основните победи срещу ИД, предимно в районите на Кобане и Тел Абияд.

Турската военна операция срещу бойците на ПКК в Иракски Кюрдистан, мнозина от които воюват и в Сирия като част от ОНС, очевидно ще усложни координирането на усилията между САЩ и ПДС и ОНС. А турската операция срещу ПДС и ОНС в Сирия ще е още по-сериозен удар върху това сътрудничество. И макар използването на базата в Инджирлик да подобри значително логистиката за провеждане на въздушните удари на международната коалиция, опитът сочи, че подобни удари са най-ефективни, ако са



координирани с надежден партньор



на терен.

Освен това действията на Анкара срещу ПКК в Ирак рискуват да се задълбочи разделението и между самите кюрди. Напрежението и бездруго закипя след изказването от края на седмицата на турския премиер Ахмед Давутоглу, че е получил пълна подкрепа от президента на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани, който е лидер на Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК), за ударите по ПКК в Ирак. Заявлението, че кюрдски лидер е одобрил нападение срещу друга кюрдска група, разгневи мнозина кюрди в целия политически спектър и представители на ДПК излязоха с декларация, която опроверга думите на Давутоглу. ПКК и ДПК са отколешни съперници, но сега заедно воюват срещу ИД в Северозападен Ирак и м.г. в Кобане. Повече враждебност между тях ще доведе единствено до по-слабо координиран кюрдски отговор на действията на ИД в тези райони.

Отказът от мирния процес между ПКК и Турция ще има последици извън границите на Турция. От началото на гражданската война в Сирия през 2012 г. ПКК се изяви като



мощен транснационален играч



Тя превърна ПДС и ОНС в доминиращи политически и военни кюрдски организации в Сирия и получи безпрецедентна народна подкрепа в Иракски Кюрдистан заради активната си роля в сраженията срещу ИД в някои части на Ирак. Разпадът на мирния процес между Анкара и ПКК не само рискува да дестабилизира Югоизточна Турция, но ще даде нови измерения на конфликта в Сирия и Ирак.

Турция е ключов съюзник на Запада, докато ПДС и ОНС са само частици в сирийския пъзел. Те не могат да се сравняват от гледна точка на цялостната стратегическа ценностна система на Европа и САЩ, дори ПДС да се посвети още повече на битката с ИД. Но изоставането на относително надеждния мирен процес в Турция и създаването на риска от разпалването на нов конфликт в региона, вече раздран от война, може да се окаже прекалено висока цена за сътрудничеството на Анкара в битката срещу ИД.