15 жълти депутати се опънаха гръмко в четвъртък на правата линия и отказаха да подкрепят промените в закона за приватизацията. 5-има бяха твърдо против (впоследствие се оказа, че единият от тях - Димитър Стефанов, е в болница и някой е гласувал с картата му), петима се въздържаха, а други петима напуснаха залата в момента на гласуването. Изводът на първо четене?

Нейсе, назря моментът за разпад на групата на НДСВ. Или Пламен Панайотов си заминава, или отиде мнозинството.

Изводът на второ четене?

Няма да мирясат тия ендесевейци и май до края ще го карат със скандали. Защото едни ще са бесни, че не ги зачитат и това е начинът им да го демонстрират. Други - защото в даден момент ще им е засегнат конкретен интерес. А трети - защото така разбират политиката и призванието на депутата. Окончателният извод?

Поредната буря в чаша вода, която няма да доведе до нищо съществено. Нито групата ще се разпадне, нито 15 жълти ще станат независими, нито Пламен Панайотов ще бъде сменен. Но редовно ще си текат драми.

Защо?

Като начало е добре хубаво да се огледат "контраджиите". Това са групичката около пловдивския избраник Николай Бучков, която перманентно сменя броя си, и няколко представители на "Оборище". Около Бучков понакръжават Пламен Кенаров, Мария Гигова, Марианна Асенова, Клара Петрова, Иван Козовски. Никола Николов, Теодора Литрова и Николай Чуканов са от партията на Тошо Пейков. (Важно е да се отбележи, че самият Пейков твърдо гласува в правата линия и демонстрира, че като мандатоносител крепи мнозинството.) Та половината от тази знаменателна десетка гласува против, половината се въздържа.

Тези хора не за първи път гласуват различно. Не за първи път показват, че не признават линията на Панайотов и не се стесняват при удобен повод да го разкритикуват. Те водят своята си битка от горе-долу година. По един и същ начин с едни и същи методи. И с един и същ резултат. Шум в парламента и медиите. И дотам. Никога не стигат докрай. По няколко причини.

Първо, защото реално са прекалено малко и прекалено слаби, за да бутнат Панайотов. И го осъзнават.

Второ, защото ту са заедно, ту се разграничават един от друг. Както казва един депутат, няма 20 бунтари, които да са обединени около една и съща кауза повече от един ден. Според кулоарните клюки Марианна Асенова и Мария Гигова даже вече не са в кръга на Бучков и са предпочели да гравитират около Кошлуков. Не може и да се подмине фактът, че когато Гигова стана член на външната комисия на мястото на избрания за министър Валентин Церовски, Бучков ходеше мрачен и викаше, че са я подмамили и тя му е "изневерила". Така че тези хора нямат обща кауза или общ политически идеал, който да ги обединява и държи.

Трето, защото като изключим може би Никола Николов, който очевидно води някаква своя си битка, на останалите не им стиска да напуснат групата на НДСВ и да станат независими. "Бунтарският водач" Бучков да си припомни как преди месец се е клел пред Симеон, че твърдо стои зад него и няма да цепи мнозинството.

Има и един друг много важен момент. Царят държи на Панайотов и ще го пази до последно. Защото хубав - лош, реално юристът се оказва единственият човек, който може да удържи целостта на мнозинството. По простата причина, че той е личността в жълтата група, зад която са обединени най-много хора. Зад всеки друг от останалите неформални лидери стоят по 10-15 души. Затова Панаотов е непоклатим. И това стана особено ясно преди месец, като се вдигна поредната пушилка за смяната му и премиерът привика и нахока инициаторите. А те се свиха и не гъкнаха повече. Новият факт е, че вече и самият Панайонов, и противниците му са наясно с тази реалност.

Тогава възниква въпросът защо е поредната пушилка. Гласувалите различно със сигурност имат достатъчно разумни аргументи за поведението си и никой не им ги отрича. Но е сигурно, че вотът им е до голяма степен знак на протест срещу незачитането от страна на ръководството. Но като се има предвид, че Панайотов вече не е склонен на никакви компромиси, по-достоверно звучи друга причина. В кулоарите на парламента упорито се говори, че "Оборище" и хората около Бучков се готвят да издигат самостоятелни кандиди за кметове в няколко големи града като Пловдив, Варна, Бургас. Тошо Пейков показа, че е склонен да води самостоятелна политика в тази посока, като подкрепи синята претендентка Елеонора Николова на частичните избори в Русе. Така че твърде вероятно е целта на пушилките е да се гради имидж и да се печели популярност за местния вот. Ако е така, много скоро пак ще има силно завихряне в жълто.