|
- От изявлението на президента в никакъв случай не личи упрек към съществуващите структури, свързани с борбата с корупцията. Удовлетворен съм от признанието на държавния глава, че трябва положително да се оцени работата на всички органи, между които е и правителствената комисия за борба с корупцията. Ние вече обявихме становището си - че е добре да се проведе заседание, може би под патронажа на президента, на което да се поканят съществуващите структури за борба с корупцията и да се обмисли тази инициатива. Трябва да се дефинира какъв точно орган има предвид президентът - дали ще е орган с координационни или оперативни функции, какво точно значи искането да е равно отдалечен от всички власти. При всички положения мнението ни е, че е нужно организационно укрепване на структурите, които се занимават с борба с корупцията. Така че приветстваме идеята на президента и сме готови да партнираме за нейното развитие.
- Какви ще са ползите от подобна структура? Ако ще е консултативен орган, не са ли предостатъчно и наличните комисии? Ако ли пък ще е с оперативни функции, това не влиза ли в противоречие с конституцията - може ли подобна комисия или агенция да разследва, обвинява, съди?
- Не бих си позволил да отхвърля идеята без преди това да сме я дискутирали. Точно затова предлагаме дискусия. Корупцията не е проблем, който занимава само правителството. Тя засяга всеки държавен орган и всеки гражданин.
- А как ще коментирате репликата на президента, че корупцията е във висшите етажи на властта? Това не е ли директен упрек към членовете на кабинета и парламентарното ръководство?
- Бих казал, че това твърдение означава да видим само половината от явлението корупция. Нека не забравяме и тези, които дават подкупите. Те обикновено не са свързани с властта, а с тъмната страна на нещата. Така че подобна дефиниция по принцип е вярна, но е половинчата.
- Наскоро бившият главен прокурор Иван Татарчев също направи изявление за корупцията. Той я обвърза с промените в закона за приватизация, предложени от кабинета. Татарчев казва, че ако се отреже съдебния контрол върху приватизацията, това ще увековечи корупцията. Като юрист и като съдия не ви ли притеснява изключването на съдебната власт от този процес?
- Много уважавам Иван Татарчев за честните му и открити позиции и за качествата му като юрист. В същото време мисля, че в случая не е прав. По конституция България е правова държава. Това означава да имаме върховенство на закона, а не върховенство на съда.
----------------------
Предлагаме много по-ясна и регламентирана процедура по приватизация. Със заложеното условие парламентът да одобри конкретните сделки, свързани с националната сигурност, се дава пряка възможност на опозицията да вземе участие в приватизационните процеси. Така че вместо под прикритието на национална сигурност да правим далавера, както се опитват да внушат някои хора, правим точно обратното. За първи път имаме открита, ясна приватизация с много конкретни правила.
----------------------
- Не е ли доста аморфно понятието "национална сигурност? То и друг път е използвано като мотив за изключване на съдебния контрол - предният парламент например сътвори закона "Анти-Чорни" и зачерта дори вече взети съдебни решения.
- Аналогията не е уместна, става дума за съвсем различни обществени явления. Мисля, че между първо и второ четене на приватизационния закон ще бъде дадена конкретна дефиниция на националната сигурност за нуждите на този закон. Законодателят ясно ще определи рамките на това понятие. И ще е съвсем очевидно, че става дума наистина за интересите на България, за привличане на стратегически инвеститори, а не за сделките под масата, които се правеха преди нас.
Пък и не говорим за приватизацията на "Елените", на някой хотел в "Златни пясъци", на "Слънчев бряг". Става дума наистина за 12 сделки, свързани с националната сигурност.
Подчертавам - не съдебният контрол дава прозрачност в тези случаи. Прозрачността е в Народното събрание с ясното конституционно регламентирано участие на всички парламентарно представени политически сили при вземането на решения. Нима има по-прозрачна процедура до момента?
Ще напомня и друго - във футбола добрият съдия не се забелязва на терена и никой не му знае името. Ако си позволим аналогия със сделките по приватизацията, виждаме, че при тях съдията е централната фигура, играчът в битката, а не арбитъра.
- Докъде стигна започната от кабинета реформа на съдебната власт, която трябва да я направи по-действена, по-ефективна, по-европейска?
- Трудно е да се решат всички проблеми за година и половина. С промените в Закона за съдебната власт опитахме да предефиниране на структурата на системата, но Конституционният съд не възприе тезите ни. Затова част от тях трябва да се реализират с промени в конституцията, това мнение застъпи и КС.
- Заявихте, че се надявате още тази година да затворим преговорната глава "Правосъдие и вътрешни работи". Значи ли, че дотогава ще се промени и конституцията?
----------------------
- Не. Вижданията на НДСВ са, че реформата в конституцията е постижима в края на годината. Това до голяма степен зависи как КС ще се произнесе по въпроса какъв парламент - обикновен или велик, може да направи промените в съдебната власт. С интерес очаквам решението на КС, то до голяма степен ще даде и посока на политическия живот за следващата година.
----------------------
- Не изключвате възможността да се отиде към избори на Велико Народно събрание?
- Не. Категорично я изключвам. Това са опозиционни хипотези. - Да се върнем на реформата. Тя все се прави с пари. Как ще я осигурите финансово с този бюджет на съдебната власт? Кога, например, ще се създаде съдебната полиция?
- Въпросите за бюджета на съдебната власт не могат да се решат от министъра на правосъдието. При политическите ми срещи с ръководството на НСДВ в началото на януари подчертах, че дебатът за бюджета на съдебната система на практика не се състоя. Като министър на правосъдието съм подел инициативата за широко и детайлно обсъждане на бюджета на съдебната система. Но наред с това се нуждаем и от повече прозрачност по въпроса за какво се изразходват средствата в съдебната система.
Трябва да се съобразим с препоръките на Европейската комисия - парите за съдебната власт да са между 2 и 4% от брутния вътрешен продукт. Този не става веднага, но сега могат да се определят посоките, в които бюджетът ще се увеличава до 2007 г., когато трябва да отговаряме на еврокритериите.
Що се отнася до съдебната полиция, очаквам следващата седмица да се публикува правилникът за нейната работа, който бе съгласуван с ВСС. Надявам се до края на март тази полиция да е факт - с попълнен личен състав, униформи, оборудване.
- Промените в НПК също са част от съдебната реформа, предстои гледането на правителствения проект на първо четене в парламента. Правната комисия на НС обаче вече отхвърли идеите на МВР, свързани с агентите под прикритие и цивилната подсъдност за полицаите. Вие одобрявате ли тези предложения?
- Като министър на правосъдието съм изразил позиция на заседание на кабинета. Но след като предложенията са част от правителствения проект, стоя зад тях.
- Съдиите от Върховния касационен съд също обявиха свои идеи за НПК. Те са свързани с текущите скандали за използване на спецразузнавателни средства и предлагат генерални решения. Например разрешенията за СРС вече да се искат само при започнати разследвания и от прокурор, а не от МВР. Какво мислите за тези предложения?
- Пари, лекарства и съвет са полезни, когато са дадени навреме. Два пъти поканихме колегите от ВКС да дадат становище по нашия законопроект за НПК и не получихме становище. Министерството на правосъдието вече няма възможност да се меси, проектът е в парламента.
- Все пак един от скорошните шумни скандали за подслушванията беше свързан и с вас и се прочу като "Станковгейт". Притеснен ли сте от факта, че е възможно да се подслушва министър? Още повече, че колегата ви Георги Петканов не видя нищо нередно в този факт?
- Аз съм поредната подслушвана фигура от властта. Фактът, че се е случило, не буди положителни емоции у мен. Но се отнасям към случая с усмивка - няма неща от личния ми и служебен живот, които да не могат да станат публично достояние. Аз съм министър на правосъдието и съм длъжен да изслушвам определени хора и да се срещам с тях по проблеми на съдебната власт. Не ме притеснява моето подслушване, притеснява ме, че се харчат държавни пари за глупости, а не за това, за което трябва.
- Но след като един министър няма защита, кой тогава може да има?
- Затова съм се ангажирал да предложа промени в Закона за специалните разузнавателни средства, разработил към концепция, в момента я обсъждам с експерти. Бих предложил промени основно за гарантиране правата на обикновения гражданин. Впрочем, министърът е точно толкова беззащитен, колкото и редовият гражданин. Той няма имунитет.
- Какви точно промени обсъждате?
- Да се въведе външноведомствен контрол върху подслушванията, който липсва у нас, но е нормална европейска практика. У нас контролът е възложен на министъра на вътрешните работи - това е т.нар. вътрешноведомствен контрол. Той безспорно е нужен и дори трябва да бъде засилен.
----------------------
Но съм категоричен, че трябва да се създаде и парламентарна комисия, която периодично да проверява вида, броя на разрешените специални разузнавателни средства и резултатите от тяхното прилагане. Заедно с това трябва да се усъвършенства и самата процедура по даване на разрешение. В момента пред съдията не се представят достатъчно доказателства за необходимостта от СРС.
---------------------
- Не чухме вашия коментар за последните събития в съдебната власт - какво мислите например за убийството на прокурор Николай Колев? За аферата "Гном"? За периодичните закани, че ще се искат имунитети?
- Аз и екипът ми винаги сме твърдели, че търсим принципните решения. Събитията в съдебната власт от октомври досега говорят за едно - липсва механизъм, липсва закон, липсва възможност, ако има проблем в системата, той да бъде решаван. Затова е налице голямо напрежение, което някои лаици отъждествиха с криза в държавността. Няма криза в държавността, има криза в съдебната система. И то не в самата система, а в регламентацията на взаимодействието на отделните й органи. Неведнъж съм казвал, че съчетанието "съдебна система" е пресилено. Системата е механизъм, който работи синхронизирано. Тук липсва синхрон, затова и няма резултат. Ще повторя - конституционната промяна е неотложна. - Какво става с делото в Либия? Какво писмо получихте от задържаните медици?
- Получих много мила коледна картичка от задържаните и им отговорих с писмо, което предадох по адвокат Пламен Ялнъзов. Аз съм оптимист, че сънародниците ни ще издържат физически и психически предстоящото ново дело срещу тях. Българското правителство прави максималното за благоприятен изход на това дело.
Но суверенно право на либийския съд е кога да насрочи процеса. Не знам кога ще стане това. Като български гражданин се моля, а като държавник настоявам да е възможно по-скоро. Все пак нещата зависят от суверенната държава Либия и нейния съд. Ние сме направили това, което е необходимо.