Уважаеми г-н Александров,

Използвам случая да ви поздравя за вашата досегашна дейност и медийни изяви в подкрепа на разумна и ефективна икономическа политика за страната.

1. Бихте ли определили като коректно уверението на министър Милен Велчев, че предстоящата война ще вдигне инфлацията у нас само с няколко десети от пункта? От Давос обаче идват съвсем други, при това доста тревожни послания за развитието на световните икономически процеси при една война. Не трябва ли по-скоро да се готвим за ценови шок, а не наивно да се самоуспокояваме?

2. Като повечето българи и аз се възхищавах от първоначалните действия на младите ни министри, дошли от Лондонското Сити. Но все повече добивам усещането, че поради "професионално изкривяване", по инерция те продължават да работят за интересите на инвеститорите, а не за интересите на България. Какво е вашето мнение?

Нели Генова, София



Благодаря за поздравленията и зададените въпроси.

Трудно е да се правят категорични изводи за икономическите последствия от една война. Много ще зависи от това дали евентуалното нападение срещу Ирак ще излезе извън границите на Ирак, ще засегне ли други държави и кои, както и от характера на самата война и нейната продължителност. Очакването на военна намеса в Ирак води до два противоположни от гледна точка на нашата икономика процеса. Първо, цените на петрола се задържат на едно значително високо ниво и при една мащабна (засягаща и други страни) и продължителна война може да се очаква още по-голямо повишение на тези цени. Това неизбежно поражда и ще породи допълнителен натиск и върху цените на вътрешния пазар. Второ, войната ще доведе до още по-голямо отслабване на американския долар, което в определена степен смекчава ценовия ефект от покачването на цените на петрола.

Като се има предвид, че основната част от нашия внос (главно по линията на енергоресурсите - нефт, газ, атомно гориво) е в доларово изражение, а преобладаващата част от износа е договорена в евро, може да се очаква, че това няма да доведе до ценови шок и до влошаване на финансовите баланси на страната.

Що се отнася до втория ви въпрос, трудно бих могъл да допусна, че финансовият министър на една страна (независимо кой е той) би работил в ущърб на националните интереси. Вярно е, че всяка една сделка е свързана с определени интереси и тя става реалност, когато всяка една от страните е удовлетворена. Друг е въпросът, че тези интереси имат различни измерения и това, което е неприемливо за едни, е достатъчно за други. Ако не беше така, въобще нямаше да има сделки (търговия).

В заключение бих се обърнал към вас и към всички останали българи с апела и пожеланието повече да уважаваме министрите си, да им вярваме и да ги подпомагаме, в т. ч. и с градивна критика.



1. Г-н Александров, колко беше външният дълг на България по времето, когато бяхте финансов министър - по-голям или по-малък от сега? Докато ръководехте финансите на държавата, на вас не ви ли хрумна идеята да управлявате малко по-активно външния дълг и в тази връзка какво мислите за двете сделки на сегашния икономически екип на правителството?

2. Добър данъкоплатец ли е българинът според вас, или си е същият какъвто беше по времето, когато вие бяхте шеф на данъчните?

3. Навремето вие доста режехте харчовете на обществените пари - още помня изказването ви, че българинът може да преживее и без телевизия, ако тя струва толкова скъпо на хазната. Какво мислите сега за БДЖ, за "Балкан ер тур", инвестиционния фонд и прочие упражнения на новите управляващи?

Димитър Павлов, София, "Бъкстон", бл. 18



Като финансов министър наследих дълг, по-голям от този, който имаме в момента. Въпросът не е само в размера на дълга. Не по-малко важни са и структурата на дълга, неговото обслужване и управление. Освен това тези проблеми трябва да се разглеждат в контекста на икономическата ситуация - вътрешна и международна.

Акцентът в работата ми като финансов министър в областта на външният дълг беше приключване на преговорите с Лондонския клуб и подписване на споразумения за реструктуриране и редукция на дълга към частните банки кредитори. Това стана факт в средата на 1994 г. Оценките за подписаното споразумение не са еднозначни, но общата оценка е, че бе постигната редукция на дълга от около 50% и това бе най-доброто споразумение от този тип, договаряно с Лондонския клуб.

Успоредно с уреждането на дълга към частните банки кредитори успешно завършиха и преговорите в рамките на Парижкия клуб, където не постигнахме редукция, но договорихме изгодни за страната разсрочки на задълженията ни.

През 1993-1994 г. беше уредена и една голяма част от задълженията ни към част от страните на бившия социалистически лагер - Полша, Чехия, Унгария и др.

Успешни операции имаше по отношение на вземанията ни от Виетнам, Египет, Нигерия и др. Значителна работа бе извършена по отношение на уточняване и документална окомплектовка на вземанията ни от трети страни - Ирак, Либия, Танзания, Йемен и др.

Погледнато от днешна гледна точка, сигурно е могло да бъде направено още повече и още по-професионално.

Що се касае до действията на сегашното правителство по отношение на управлението на външния дълг и в частност сделките по замяната, които бяха осъществени през 2002 г., оценката ми е, че те бяха оправдани и полезни за страната. Аз публично застанах зад тези сделки и нося своята морална отговорност за това. Вярно е, че събитията след това не се развиха изцяло в рамките на прогнозата и очакванията, но крайната оценка за замяната на дълга ще може да се даде на един по-късен етап.

Вторият ви въпрос е твърде сложен и деликатен. Ако трябва да се отговори с една дума, истината е, че българинът не е и мисля, че никога не е бил добър данъкоплатец. Внимателният прочит на историята ще потвърди тази нерадостна констатация. Данъчната култура е нещо непознато и далечно за много от нас. Разбира се, в отделни периоди от нашето развитие е имало една или друга данъчна дисциплина. Един от парадоксите е, че добри данъкоплатци са бедните слоеве от населението. И сега най-коректни към държавата са основно пенсионерите.

Не така стоят нещата с бизнеса. По времето ми като шеф на данъчната администрация и като министър имаше много законови вратички за неплащане на голяма част от данъците. Професионалистите си спомнят на какво ниво бяха данъчните закони до 1992 г., какви възможности даваха за избягване на данъчните плащания Законът за кооперациите, редицата постановления за фондациите, спортните организации и др. В съвременните условия се усъвършенстваха различните схеми за източване на ДДС, за документални измами (основно при внос), нарасна неимоверно много корупцията в митническата и данъчната администрация, засили се чувството за безнаказаност поради некомпетентността и подкупността на съдебната система. Ерозирането на данъчната дисциплина и несъвършенствата на някои данъчни закони са в основата на нелоялната конкуренция, на колосалните размери на икономиката в сянка, които на свой ред принуждават немалка част от данъкоплатците да избягват в една или друга степен плащането на данъци, и то с единствената или поне основна цел - да оцелеят. В периода 1991-1994 г. имаше малко по-добра данъчна дисциплина, но имаше много пропуски в нормативната уредба. В последните години нормативната уредба е на значително по-добро ниво, но данъчната дисциплина е под всякаква критика. Още веднъж искам да отбележа, че този извод не е изцяло издържан по отношение на дребните данъкоплатци.

По третия въпрос нямам еднозначен отговор. Във всяка идея може да се открие рационално зърно. В изброените от вас случаи става въпрос за определени национални интереси: спасяване на националния авиопревозвач, насърчаване на инвестициите и пр. Инвестирането от страна на държавата е нещо нормално и естествено. Проблемът е в това, че и най-добрата идея може да бъде опропастена и да доведе до финансови загуби на държавата. Информацията, която имам, не ми дава основание да бъда оптимист и за резултата от въпросните "упражнения", както ги наричате. Ще се радвам, ако песимизмът ми бъде опроверган.



Как се отнасяте към прякора си от УНСС Малката секира? Не утежнява ли той отношенията ви със студентите? Въпрос на лични психологически характеристики ли е или на педантизъм посичането на изпитваните от вас?

Любопитен



Обикновено нямам навика да влизам в полемика или да отговарям на анонимни въпроси. Но тъй като поставените въпроси значат много за мен, ще си позволя да взема отношение по тях.

Към прякора си се отнасям като към нещо нормално и естествено. Естествено е повечето преподаватели да имат някакъв епитет към името и титлата си. Малка секира води началото си от самото ми постъпване в университета като асистент на дълбоко уважавания от мен, а и от преобладаващата част от неговите студенти проф. Георги Петров, който в тези години беше известен като Жоро Секирата. Щом титулярят е секира, нормално е асистентът да бъде Малка секира. Не съм се замислял защо Малката секира не израсна в Голямата секира.

Дали един или друг прякор утежнява отношенията със студентите могат да кажат самите студенти или разни психоаналитици. От моя страна не смятам, че има такъв елемент в отношението ми към студентите.

Що се касае до т. нар. от вас "посичане" на изпитваните студенти, тук трябва да си уточним позициите. Моето разбиране е, че компромис с образованието не трябва да се прави. Аз и екипът, с който работя, имаме определени изисквания по отношение на обема и дълбочината на знанията, които студентите трябва да имат по съответната дисциплина. Те са публично известни и в началото на всеки лекционен курс се свеждат до аудиторията. Оттук нататък е въпрос на личен избор кога ще бъде усвоен съответният материал и респективно ще бъде положен успешно изпитът.

Лекциите и семинарите при нас са свободни. Изпитът е писмен и устен, на него могат да присъстват всички, които желаят, в т. ч. близки, познати, роднини, адвокати и пр. За ваше сведение до 9 февруари имам всеки ден изпити в УНСС и може да се убедите в истинността на казаното по този въпрос.

Всеки студент е напълно свободен да реши кога ще си вземе изпита на първо, второ или десето явяване. Всеки човек има приоритети в живота си и той решава кога и как да ги реализира.

В заключение бих ви задоволил любопитството изцяло, ако станете мой студент и се явите на изпит, както се явяват стотици студенти всяка година. Искам само да ви предупредя, че ходатайствата и купуването на изпита (нещо твърде широко разпространено в системата на висшето образование, особено в последните години) не са средства, които биха ви помогнали за успешно полагане на изпит.



Приключи ли спорът ви с Миша Чорни за парите в ЦКБ? Бихте ли споделили с нас вижданията си за развитието на банковата система в България - защо рухнаха банките, защо малкото български банки са в ръцете на бивши или настоящи мутри?

Вера Попова, София, "Младост"



Проблемът "Чорни" беше наследен от мен при постъпването ми на работа в ЦКБ през есента на 1995 г. След моето освобождаване през 1999 г. беше постигнато извънсъдебно споразумение между новото ръководство на банката, след съгласуване с основните акционери, и адвокатите на г-н Чорни. Съгласно това споразумение ЦКБ се ангажира да заплати на г-н Чорни 5 млн. долара в следващите няколко години при 3 или 5-годишен гратисен период. Една от причините за моето освобождаване от ЦКБ е и нежеланието ми да подпиша подобно споразумение, а това пък беше условие от страна на г-н Муравей Радев (в качеството му на финансов министър), за да позволи на ДФ "Земеделие" да стане основен акционер в ЦКБ.

Както многократно съм изтъквал, така и сега твърдя, че подобно споразумение е един абсурд, тъй като парите на Чорни са преведени до цент на лица извън банката и ЦКБ не се е облагодетелствала от тази операция.

Ако е имало виновно поведение на длъжностни лица на банката, то това трябва да го докаже съдът. Нямам отговор защо толкова години съдът не взема отношение по този въпрос. Въобще разследването и съдебните дела по този казус са твърде странни. Явно е, че с тези пари са свързани не случайни хора и институции. Вижте какво става с основните играчи в тази сделка - Димитър Шашмата, Павел Тренев, кръга "Орион", ПЧБ и пр.

Навремето публично споделих, че ако има воля да се разбере цялата истина около 6-те милиона на Чорни, то това означава да се сложи началото на операция "Чисти ръце". Явно е, че такава воля и желание засега липсват. Безспорно е едно - че там, където играят много пари, за истинско правосъдие не може да се говори. Цялата съдебна практика от последните години постоянно потвърждава този мой извод. Тези, които са откраднали пари, в т. ч. ограбвайки и банките, в крайна сметка се оказват невинни или невменяеми.

Ще ме извините, но не може да се отговори с няколко думи на втората част от въпроса ви - защо рухнаха банките?

Не споделям и твърдението ви, че малкото български банки са в ръцете на бивши или настоящи мутри. Положението в банковата система коренно се измени в последните години - изключително много се засили контролът върху работата и състоянието на банките, подобри се тяхното менажиране. В момента банковата система е стабилна и не крие рискове за вложителите. На българския банков пазар присъстват едни от най-големите и уважавани в света чуждестранни банки.



Откривате ли грешки в действията си като финансов министър днес? Управлението на правителството на Любен Беров днес се определя от много анализатори като безвремие. Сравняват днешния кабинет с този, от който вие бяхте част. Как се отнасяте към подобни твърдения?

Л. Михайлов, Варна



Уважаеми г-н Михайлов, въпросите ви са изключително интересни, но едва ли бих могъл да ви отговоря задълбочено и аргументирано в рамките на тази рубрика на вестника. Естествено е да откривам грешки в действията си като финансов министър, както и в работата на правителството на проф. Беров като цяло. С удоволствие бих влязъл в дискусия с всеки един, който твърди, че управлението на проф. Беров е безвремие. Ще се радвам, ако посочите с какво това правителство е било по-лошо от тези на Ф. Димитров, Ж. Виденов или Ив. Костов. Ние ли съсипахме земеделието, или раздадохме на разни приятелски кръгове националното богатство? Ние ли доведохме страната до зърнена криза и хиперинфлация? Ние ли се занимавахме с подслушвания, разработки и преследване на неудобните и пр.? Убедени ли сте, че точно по време на нашето правителство се е разраснала престъпността и ако е така - в какво се изразява тя? Посочете ми кой и как е бил покровителстван от нашето управление - кои са корумпираните министри от правителството на проф. Беров, кои са икономическите и силови структури, които са се ползвали от правителствена закрила?

Не искам да съм адвокат на сегашния кабинет, но бихте ли посочили честно и откровено с какво той е по-лош от предишните? Вярно е, че хората имаха нереалистични очаквания и че много от обещанията не се реализираха, но дали това трябва да бъде водещо при оценката на работата на правителството. Защо не се замислим по-сериозно какви политици подкрепяме и изпращаме в парламента? Защо така наивно вярваме на леките обещания и след това бързо се разочароваме?

Уважаеми г-н Стоян Александров,

разрешете на една възрастна дама да се обърне към вас като към консултант! Какъв е съветът ви - да обръщаме ли доларите в евро? Докога ще продължи да поевтинява доларът? И ако не е неудобно, кажете нещо за семейството си!

Благодаря ви предварително,

Анка Терзиева, Добрич



Опасно е да се дават публични съвети по такива сложни въпроси. Определено обаче мога да ви посъветвам да не обръщате на този етап доларите си в евро. Вярно е, че се очаква допълнително поевтиняване на долара във връзка със събитията в Ирак, но ако нямате остра нужда от левове (не от евро), то съветът ми е да изчакате развръзката на конфликта в Ирак.

Що се касае до семейството ми, няма нищо особено и тайно. Съпругата ми е икономист (счетоводител) по образование и работи в "Делойт и Туш". Имам две деца, които са ученици. Синът ми е четвърти клас, а дъщерята е първокласничка.



9. Уважаема редакция,

Точно защото не желая да бъде "посечен" човекът с малкия прякор, който трябва да е събеседник на уважавания вестник "СЕГА", и понеже анонсирате пред читателите, че той "не е от тия, дето предъвкват истината", моля да му бъдат зададени и един-два въпроса, от чиито отговори обществото ни да може да направи преценка не само за несъмнените му професионални качества, но все пак и за моралния му лик и репутация.

Нека г-н Александров отговори:

1. Бил ли е подсъдим през 2002 г. по дело за клевета?

2. Приключи ли това дело с присъда, по силата на която е признат за виновен в извършването на такова умишлено престъпление?

3. Какво морално отражение има наложеното му наказание?

С уважение: Емил Марков, председател на Софийския градски съд



Това, че съм си позволил публично да посоча лицата, които са ограбили една банка с милиони долари и в частност един чуждестранен инвеститор, не смятам, че е неморално и че уронва репутацията ми.

Друг е въпросът, че съдебната система, която има нещастието в нея да работят такива магистрати като вас и вашата съпруга, невинаги оправдава името си на правораздавателна система.

Аз съм дълбоко убеден в правотата на своите твърдения и ще продължавам да ги отстоявам независимо какво ще ми струва това ми поведение.

За сведение на уважаемите читатели на вестник "Сега" искам да посоча, че адвокат на тези, които са окрали банката, е госпожа Маркова, съпруга на председателя на СГС, който толкова много е загрижен за моя морал и да не би обществото да не е информирано за това какъв аморален и престъпен тип съм.

Ако редакцията на вестника няма нищо против и разбира се, и г-н Марков изрази готовност, можем докрай да разкрием моралната стойност на всеки един от нас. Сигурно има много въпроси, към които обществото, може би и съдебната система няма да останат безразлични.

Отговорът на зададените въпроси се съдържа в самите тях. На първа инстанция съм осъден да заплатя 300 лв., като това решение е обжалвано по съответния ред, но ново дело все още не е насрочено. Надявам се СГС да вникне по-задълбочено в основанията за "клеветата", която съм отправил към бившите собственици и управляващи на Токуда банк. Ще се радвам, ако председателят на СГС, т.е. вие, г-н Марков, присъствате на това дело и си направите от първа ръка извод за моя морал, за морала на вашата съпруга и на някои ваши подчинени.

(Продължава в следващ брой.)