Имам приятното задължение да коментирам пред читателите на "Сега" едно уникално изследване на световното обществено мнение, проведено през януари от "Галъп интернешънъл" в 38 страни от всички региони на света (без Китай, Индокитай и Арабския свят).

Предмет на проучването е кризата в Ирак. И веднага обаче трябва да направя уговорката, че фактически хората обсъждат не Ирак, а Америка, САЩ. Няма световно вълнение за Ирак. Но отчетливо има за Съединените щати, за поведението им.

Каква е конкретната картина?

Ще коментирам следните четири въпроса, зададени от "Галъп интернешънъл".

1. Как мислите, има ли американската външна политика позитивно или негативно отражение върху вашата страна?

2. Доколко е вероятно според вас в близките месеци да започне военна акция срещу Ирак?

3. При какви условия бихте одобрили такава акция?

4. Ако такава акция започне, смятате ли, че вашата страна трябва да я подкрепи?

Да вървим поред.



I.

Нагласите към американската външна политика могат да се групират в три вида:

Остро критични. Тук бих поставил всички страни, в които разликата между "одобряващите" и "неодобряващите" е повече от 40% в полза на последните. Тук попадат не само "традиционните" Югославия и Аржентина, но и Франция, Испания, Холандия... И - доживяхме - германците са по-остро критични към САЩ от руснаците!

Умерено критични ще нарека онези страни, в които негативните оценки за външната политика на САЩ преобладават, но има и значима група хора, които одобряват тази политика. Тук попадат Великобритания, Португалия, Индия, Нова Зеландия. В тази група сме и ние, българите.



Позитивни. В немалко страни мнозинството от изказалите мнение одобряват външната политика на Съединените щати. Това са Албания, Румъния, Естония, Грузия, Кения, Хонконг, Колумбия. Самите американци са също тук. При оценката на външната политика на собствената си страна те се разделят в съотношение 43 "за", 36 "против".

Като цяло трябва да се отбележи, че е донякъде естествено към най-силния и най-големия да се проявява критичност. Но има поне две неща, над които си струва да се замислим в тази връзка: от една страна, с просто око личи, че имаме карта на световното обществено мнение, която няма почти нищо общо със студената война, с нейните резултати. От друга страна, каквото и да коментираме, е напълно ясно, че САЩ имат много сериозен проблем със световното обществено мнение.



II.

По втория въпрос има нещо като всеобщ консенсус. Ирак ще бъде ударен със сигурност или почти със сигурност. Милиарди хора - пакистанци, камерунци, боливийци, ирландци, австралийци, предчувстват и предвиждат война!

Много моля всички противници на глобализацията да се съсредоточат върху този прост и скучен факт. Глобализацията - добра или лоша - вече се е състояла необратимо. И е смешно да обсъждаме дали да я има, или да я няма. Въпросът е какво да правим с нея, как да живеем с нея...



III.

По въпроса за условията, при които Ирак трябва да бъде ударен, има един пункт на "отрицателен" консенсус. В нито една страна не са повече от 20% хората, смятащи, че това е редно да стане по волята на самите Съединените щати без санкция на ООН. Всъщност греша, има една такава страна - самите Съединените щати. Но и тук само 1/3 са на това мнение.

Главното разделение на хората лежи по друга линия. Следва ли Ирак да бъде атакуван след санкция на ООН, или това не бива да се прави при никакви обстоятелства.

В повечето от изследваните страни хората стоят на последното мнение. И все пак има ясно очертана група държави, в които преобладава становището, че с разрешение на ООН Ирак трябва да бъде нападнат. Това са Канада, САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Ирландия и Холандия. Тук "почти" попада и Великобритания. Изреждам ги така подробно, защото общият признак е очевиден. Това са почти само англоезични, англосаксонски страни. Един детайл, за който не сме свикнали да мислим. Или по-точно - за който отдавна сме отвикнали да мислим...

Така или иначе, ако се решат да ударят на своя глава, американските политици трябва да калкулират към загубите от войната и един невидим, но скъпо струващ пасив. Подобно поведение би било шамар за общественото мнение в световен мащаб.

Колкото до България, нещата с нашето обществено мнение са почти еднозначни. 60% от българите са на мнение, че Ирак не бива да се напада при никакви обстоятелства.



IV.

Достигаме до най-важния въпрос. За практическото поведение в случай на война.

Всичко дотук са намерения, оценки, идеологии, критики. Разговори, иначе казано. Сега се пита: ако война все пак е започнала, трябва ли вашата страна да я подкрепи на практика?

Тук главният резултат е, че ако народите гласуваха по въпроса, то САЩ биха останали със следните съюзници: Великобритания (44:41), Канада (44:43), Австралия (53:40), Румъния (45:41).

Така че страните се разделят главно по степента, в която не приемат пряко участие в акция срещу Ирак. В повечето страни нивото на подкрепа за участие в евентуална акция е под 1/4 от електората. Над 1/3 от анкетираните в Дания, Холандия, Португалия, Индия, Нова Зеландия подкрепят идеята за съвместна военна акция със САЩ.

Българите се разделяме така: 21 "за", 62 "против".



V.

Случаят Ирак е първото по-значително събитие във военнополитическата история на ХХI век и като такова ще бъде обсъждано дълго, а от историците - помнено винаги.

И е много важно да не се увлечем в подвеждаща аналогия, каквато е войната в Косово.

Разликата е принципна. Косово беше финален акорд от студената война. Последна (и мен ако питате, безсмислена) искра във волтовата дъга "комунизъм-антикомунизъм".

Епизодът, който предстои сега, е обратното - стартов. Залагат се принципите и стереотипите на политическо взаимодействие за цяла една нова епоха.

Моята почти пълна увереност, че ще наблюдаваме фалстарт, иде точно оттук: който не знае къде отива, винаги стига другаде. А все още зашеметени от болката, причинена им на 11 септември, американските лидери действат прибързано и най-важното - самостоятелно.

Но новият световен ред не може да бъде наложен от някого. Той или ще се яви като резултат от много широк диалог и съгласие, или пък ще възникне спонтанно, стихийно, като резултат от случайни взаимодействия. (Защото, както би казал Иля Пригожин, ние, човечеството, сме в точка на бифуркация (раздвоение).

Излиза, че лидерите на САЩ не просто имат проблем. Допълнително те имат проблем, че не разбират, че имат проблем.



---------------

Други текстове от същия автор: http://www.Raichev.org

За отзиви и коментари: A.Raichev@gallup-bbss.com