|
В дома достолепно влиза дърводелецът Симеон, близо 50-годишен мъж. Жена му го посреща с усмивка. "Какво се хилиш, кой ти е правил кефа тая вечер, та ми се хилиш?", избълва "господарят" за "Добър вечер". Следващото, което Ваня си спомня, е шамарът, после още един. Мъжката ръка плющи върху главата й, скубе косата, тежките ботуши ритат корема й - докато енергията на Симеон попривърши и той, доволен и изнурен, се отпусне господарски на кухненския стол. Готов е за вечеря. Ваня яде, преглъща и храната, и сълзите. Не може да откаже да яде, защото пак ще има бой. И подмятания от сорта "щом не си гладна, кой те е хранил? Пак ли любовникът ти?"
На следващия ден. Ваня седи като мумия и не смее дума да продума. Камо ли да понечи да се усмихне на мъжа, с когото живее от години, плаща сметките в общото им жилище, гледа детето, готви, пере и чисти. Погледът на Симеон е тежък - гледа 23-годишната си жена сякаш е чужд човек. Подвиква й наставнически: "Хайде усмихни се де, мръдни, какво съм ти виновен, че любовникът ти не ти е бутнал тази вечер". След няколко обърнати чашки краят е познат - шамари, ритници, бой до припадък.
Ваня е типична жертва на домашно насилие -
една от многото в България. Не се срамува да го каже, макар в погледа й да има много болка, а при спомена очите й да се насълзяват. Тя е силна жена, защото след няколко години тормоз все пак успява да се измъкне от юмручното правосъдие на съпруга си и се преборва за развод. Вече сама отглежда и детето си.
Историята е до болка позната на всяка жена, изпадала в положението на "боксова круша" за побеснялата си "силна половинка". Всичко започва романтично, розово. През 1994 г. 20-годишната Ваня среща с 22 г. по-възрастния Симеон и се влюбва. Студентката по икономика не обръща внимание на някои първични сигнали, в които личи бъдещият насилник. Той е много мил и внимателен. Но и твърде подозрителен, несигурен. Нужни са му все повече доказателства за любовта на момичето. Ваня решава, че ако минат под венчило, Симеон ще се успокои и ще се увери, че тя наистина го обича.
Сватбата е факт само 1 година след запознанството им. 1995 г. за младата жена е преломен момент - "Малко по-късно осъзнах, че съм попаднала в омагьосан кръг, в ада", спомня си Ваня, а раменете й потреперват от непреодоляната все още болка. За нея първият шамар не е началото на агонията.
Психолозите, пък и препатилите жертви, предупреждават, че сигнал са обидните думи, които с лекота започва да произнася съпругът. Още при първото нагрубяване жената трябва да си даде сметка, че може да стане и по-лошо. Типичната реакция на насилника е най-напред да накара жертвата си да се чувства по-ниска от тревата. "Мърла", "некадърница", "уличница", "кучка" заменят "миличко", "любима", "коте". "Той изпитваше неимоверно удоволствие да ме обижда, докато ме разплаче. Тогава виждах как ноздрите му се разширяваха от удоволствие", спомня си Ваня.
Неописуема ревност вгорчава допълнително живота
на младата жена. Всяко закъснение от работа, всяко обаждане по телефона в изкривеното съзнание на мъжа й е повод за подозрения. Той постоянно я вижда в представите си в обятията на чужди мъже, за него тя е долна уличница. Ваня се кълне, че не е давала и повод за ревност. "Как да се обвържа с друг човек, когато бях постоянно тормозена психически и физически? Едничката свобода, която имах, бе да ходя на работа. Той ми позволяваше това, защото заплатата ми бе твърде добра, за да я загуби", разказва тя.
Младата съпруга е толкова изтормозена от постоянните обиди на мъжа си, че първият шамар й се струва естествена последица. Тя още не може да осъзнае, че е жертва на домашно насилие. През 1996 г. забременява. Надява се, че с детето ще му докаже любовта и верността й.
Бъдещата рожба обаче не трогва бащата. По време на бременността той става особено брутален, следват тежки побои, блъскане, шамари, ритници в корема. Когато Ваня е в третия месец, Симеон решава да прави ремонт на апартамента. Задължава я да влачи торби с цимент, без да се съобразява с крехкото й положение. Жената не си позволява да капризничи - това ще означава още бой. Уморена, тя се тръсва на стола и едва поема дъх. Мачото пък се провиква: "Мърла такава, нищо не можеш да свършиш, пак ли да викам майка ти да ти помага?".
Идва четвъртият месец на бременността. Въпреки всичко Ваня е щастлива, че ще става майка. Докато в един момент на Симеон не му хрумва, че всъщност той не иска дете. Кара я да направи аборт. Ваня отказва, успява да се пребори за правото да роди детето си с цената на поредния побой. И пак шамари, ритници, дори сексуални издевателства. Ваня не иска да вади на бял свят подробности. У нея още личи срамът, характерен за всяка жертва на домашно насилие.
Срам от себе си и от хората
Симеон знае къде да удря, за да не останат големи белези. Пред съседите той минава за кротък и дружелюбен човек. Заплашва жена си, че ако разкаже някому какво се случва зад затворената врата на семейното жилище, ще я бие още повече. "Възприехме метода на тихия бой - той ме насилва, аз си мълча, защото ако гъкна, ще ме пребие още по-жестоко", описва ситуацията младата жена.
Тормозът не отминава малкия Стефчо. Бащата не посяга на детето, но често пребива пред очите му майка му. После я обвинява, че разстройва с крясъците си момченцето им. И до днес малкият е силно травмиран. На снимки не познава баща си. Въпреки това споделя: "Мамо, жалко че нямах пушка, за да те защитя, когато баща ми те биеше".
Прежалила себе си, Ваня решава да се бори заради детето. Не може да позволи той да се превърне в същия насилник като баща си. Затова решава да се разведе. През 2000 г. бяга от дома си и заживява при родителите си. Подава и молба за развод. Като основание сочи системно упражняваното върху нея психическо и физическо насилие. Представя 4 медицински от съдебен лекар - като доказателство, че неведнъж и два пъти е била жертва на гнева на мъжа си. В молбата си отправя и специално искане до съда до приключването на бракоразводния процес да постанови "привременни мерки" и да даде детето на нея. Междувременно, на 6 май 2000 г.,
под предлог, че ще изведе малкия на разходка, Симеон го отвежда
и не го връща на майка му. Заплашва Ваня, че повече няма да види сина си. Тя подава молба до Софийска районна прокуратура. Отговорът идва повече от месец по-късно - предупреждение по чл. 63 от закона за МВР.
Седмица по-късно Ваня прибира Стефчо от детската градина и го води в дома на родителите си. Бащата започва да звъни по телефона с искане детето да му бъде върнато. Заплашва с физическа разправа. Майката отказва. Симеон пристига и близо половин час звъни, блъска и рита вратата на дома със смразяващи заплахи. В апартамента са само Ваня, синът и майка й. Час по-късно се прибира и бащата на младата жена. Използвайки отварянето на вратата, насилникът нахълтва в жилището, избухва, започва да рита и блъска не само жена си, но и родителите й. Грабва детето и го повежда навън. Ваня отчаяно се хвърля да задържи сина си. Симеон се обръща и жестоко я блъсва назад. Жената пада на тила си върху плочките в коридора и изпада в безсъзнание.
Близо 1 г. Симеон държи сина им при себе си
За него се грижи друга жена, въпреки категоричното несъгласие на майката. Мъжът й сам определя дни и часове, в които Ваня да вижда момченцето. Тогава то е на 3 г. Ваня подава още няколко жалби до полиция, прокуратура, дори до премиера - без резултат. Държавните институции отговарят, че са с вързани ръце - това било "частно-правен" спор. В полицията дори й се изсмиват - "семейни проблеми". "От държавата не получих никаква подкрепа", категорична е младата жена. Тя е изгубила всякаква вяра в българското законодателство и съдебна система. Помощ получава само от неправителствената организация "Анимус". Обажда се на горещия им телефон, след като мъжът й отвлича малкия Стефчо. "Те ми вдъхнаха кураж", казва Ваня. С помощта на психолозите от "Анимус" тя преодолява шока и отчаянието и намира сили да си върне детето - "с частни средства", както сама обяснява. С помощта на двама близки мъже, на 7 март 2001 г. тя прибира детето си от детската градина. Симеон е предупреден да остави Ваня и Стефчо на мира.
След развода Ваня вече живее спокойно. "Много пъти съм искала да видя този човек заровен. Нашата история още не е приключила. Ние сме смъртни врагове", категорична е младата жена. "Мога да кажа на жените като мен само едно - да се оправят сами и да не чакат моето положение, да се спасяват, такъв човек не може да се поправи", зове Ваня.
Ако Ваня е изтърпяла само 5 г. в ада на семейния тормоз, то
Светла е била по-търпелива - агонията й продължила над 10 г.
Тя е на 36 г., служител в голяма фирма. Момичешка фигура, руса коса, чаровна усмивка. И неспокоен поглед - сякаш постоянно се страхува от нещо. "И сега, докато ходя по улиците, се обръщам със страх да не ме следи някой, страхувам се за себе си и за децата си", споделя Светла. Едва преди година тя е успяла да се измъкне от постоянните побои на мъжа си. Още не е получила официално развод, но тече дело. Живее под наем с двете си дъщери - Мария (на 16 г.) и Ана (на 10 г.). "Може само хляб и сол да ядем, но се чувстваме по-добре, защото най-накрая разбрахме какво е да се нахраниш спокойно, да си легнеш спокойно, да идеш спокойно на пазар", разказва жената.
И нейната история започва почти тривиално - увлича се като ученичка по 4 години по-големия Стоян. Светла е на 18 г., току-що е завършила гимназия. Не живее в столицата, от по-малък град е. В продължение на 8 месеца се срещат. Стоян иска да се оженят, за да не живеят повече разделени.
Веднага след брака Светла забременява, не я приемат в университета. Ражда дъщеря си Мария и изоставя амбициите да продължи образованието си. През това време Стоян работи като шофьор, изкарва достатъчно, живеят спокойно. Радва се на малкото момиченце, макар да избягва да го гали. Казва, че го обича, но не иска да го глези. И жена си обича, но пред хората е сдържан. Държи да се знае, че той е мъжът в къщата, че контролира нещата и заповедите му трябва да се изпълняват.
През 1993 г. Светла ражда второ дете. И нещата изведнъж се променят - Светла и до ден днешен не може да си обясни защо. Мъжът й започва да закъснява вечер, прибира се пийнал. Събира приятели вкъщи и пак пие. Щом гостите си идат, почва с обидите: "Ти не ставаш за нищо. Боклук си и децата ти са боклук", "Пречите ми само, ако не бяхте вие, ехей, къде да съм стигнал".
Пиянството на Стоян се задълбочава. Към грубите думи се добави и физически тормоз. Вечер той излива върху жена си целия си гняв от безизходицата и трудния живот. Повод не му е нужен - просто побеснява и започва да я удря, блъска, скубе, рита, додето се измори. Удря така, че да не остави белези. Много обича да хваща Светла за косата и да я дърпа до припадък. След побой, в огледалото младата жена вижда, че
цели кичури от косата й липсват
Удря я с пръчка или друг предмет, докато не му отмалеят ръцете. Ако жертвата моли за милост, озверява още повече. Харесва му да разкъсва дрехите на жена си. По-нататък тя няма сили да продължи разказа си...
Често я вдигал в 1 часа посред нощ да пере дрехите му. Забранявал й да носи поли, понеже така мъжете гледали краката й. При запой я държал да му прави компания по цели нощи - понеже не му се спяло, изтърпявала всичките му капризи и тежките му юмруци.
Децата също го отнасят. Нощем не можели да спят заради буйствата на баща си, денем не можели да учат, а успехът им в училище падал. Двете момичета не искат да виждат изобщо баща си, избягват го. Тъкмо те подтикват Светла да напуснат семейния дом, по-голямата Мария дори се заканва да избяга от вкъщи.
Виковете на битата жена не трогват съседите. Никой не й се притичва на помощ. Неведнъж Светла мисли за самоубийство, спира я само мисълта за децата. Дълго време тя не споделя с никого проблема си, приема факта, че мъжът й я бие, като личен провал. Дори родителите й разбират, едва когато предприема окончателната стъпка - раздялата.
Преди няколко години Светла пробва да избяга от мъжа си. Оставя момичетата у приятелка и си събира багажа. Преди това моли в местното РПУ някой полицай да я придружи до дома, понеже се бои Стоян да не я пребие пак. Но попада в РПУ-то на невъзмутима полицайка, която обяснява, че в семейни проблеми полицията не може да се меси. Дни по-късно Стоян намира къде се е подслонило семейството му, нахлува в чуждия дом, стиска ръката на жена си до синьо и просъсква: "Тръгвайте с мен или ще ви убия". Светла изтръпва - няма какво да прави, прибира се.
Тормозът обаче отново е непоносим. След поредния побой миналото лято, жената решава окончателно да сложи край на мъките си. Отива в център "Надя" и консултантът там я изпраща заедно с децата й в подслона, поддържан от центъра. Не взимат нищо със себе си освен дрехите на гърба си. Остават в подслона близо месец, Стоян няма представа къде са. Когато по-късно научава местонахождението им, ги моли да се върнат. Заплашва. "Изключено, толкова години съм търпяла побоищата и скандалите, никога няма да се върна", зарича се Светла.
--------
* Поради съображения за сигурност и след изричното настояване на жертвите имената на участниците в описаните събития са променени.
ПОДСЛОН
Кой може да помогне?
Има няколко неправителствени организации, които напълно безплатно предоставят помощ и подслон на жени, станали обект на домашно насилие.
Център "Надя" съществува от 1995 г. и предлага консултации с опитни психолози, юристи, психиатри, невролози и социални работници. В рамките на няколко сесии служителите на центъра помагат на жертвите на насилие да се ориентират в обстановката и да вземат най-доброто решение за себе си и за децата си. Ако се нуждаят от лекар, адвокат или съветник, в центъра е отворен телефон за жени, пострадали от насилие - 981 93 00. Той работи всеки делничен ден от 9 до 17 ч. На него жените могат да споделят проблема си и евентуално да си уредят час за консултация. За 8-те години, откак функционира центърът, служителите му са приели над 10 000 обаждания. Само за 2002 г. те са били 3 161, като 1 203 от тях са били свързани с насилие в семейството, върху деца или трафик на жени.
Към Център "Надя" работи и подслон, чийто адрес е анонимен. Когато една жена се обади на телефона, отиде в офиса на центъра на ул. "Георги Бенковски" 12 А и консултантът прецени, че животът й е в непосредствена опасност, пращат я в подслона. Капацитетът му е 16-18 легла, което е твърде малко и често не може да поеме всички нуждаещи се. През 2002 г. там са били настанени 60 жени с децата им, а от 1997 г. насам убежище са намерили 653 жени. Жертвите могат да останат в подслона между 4 и 6 седмици. През това време те получават медицинска, социална, психологическа, юридическа помощ и психотерапия. В подслона идват жени от най-затънтените краища на страната. Целта е да преминат през кризисния период след преживяно тежко насилие и да могат да вземат трезви решения.
Жертвите на насилие в семейството могат да се обърнат и към Асоциация "Анимус". Тя предлага помощ денонощно на горещата телефонна линия за преживели насилие - 981 76 86.
30 специално обучени доброволци консултират жени, изпаднали в криза след побой или изнасилване. "И клиентът, и консултантът са анонимни. Това дава възможност на жените да се оттърсят от срама и да разкажат за нещата, които ги притесняват", обяснява психологът Катя Кръстанова от "Анимус".
Към асоциацията работи и денонощно кризисно звено - това дава възможност на всяка жена, пострадала от насилие, да получи консултация по всяко време на денонощието и ако се наложи, да преспи там. Така жената получава време да се справи с кризата след особено тежък побой, след който е избягала от дома си. Кризисният център не е публичен, ако консултантът прецени, че жертвата е в много тежко положение, може да я изпрати там.
От "Анимус" предлагат и различни психотерапевтични програми за по-нататъшна психологическа помощ на пострадалите от насилие. Те помагат на жените да променят себе си и живота си, да намерят начин да се освободят от ситуацията на насилие.
Най-трудно прохождащата програма на асоциацията е насочена към консултиране на двойки, в които има насилие. "Българите идват много трудно, те не са готови да признаят, че упражняват насилие. Най-често идват съпрузи - чужденци от европейските страни", категорична е Катя Кръстанова. Мъжете обикновено вменявали вината на жертвата - че тя е предизвикала изблика на ярост и насилие.
СТАТИСТИКА
Всяка четвърта българка е жертва на насилие в дома
Всяка четвърта българка се определя като жертва на домашно насилие, сочат данните на национално представително изследване на агенция НОЕМА, проведено през март 2000 г. 4,4% от изследваните жени отговарят, че партньорът им ги удря често. Други 15,8% понасяли юмручното право от време на време. Едва 3% от мъжете са отговорили, че жените им често или от време на време са ги шамаросвали.
Най-голям е делът на жените - жертви на домашно насилие от 35 до 54 г. - около 30% от анкетираните. Насилието в дома не се влияе от образованието, сочат данните от изследването. Малко по-нисък е делът на жените с висше образование в сравнение с тези със средно, полувисше и основно образование. Хората, пострадали от ръката на човека, с когото живеят, са почти равномерно разпределени в столицата, големи, малки градове и села. В София те са най-много - около 12%. Само с 1% по-малко са жертвите на насилие в дома в селата и големите градове.
Като жертви на сексуално насилие се самоопределят 6,4% от пълнолетното население на страната. За близо 2% да имат насилствени сексуални контакти със съпруг или съпруга е често срещано явление. Много повече сред жертвите на сексуално насилие са жените - 3% от дамите често търпят сексуални издевателства, на още 7,5% им се случва от време на време. Жените на средна възраст - между 35 и 44 г., по-често търпят сексуален тормоз от мъжете си в сравнение с по-младите българки.
Над 2/3 от жертвите на физически тормоз в дома не са потърсили помощ. Само 23% от пострадалите са се обърнали към роднини или някоя институция. За мнозинството от жертвите на насилие то е вътрешен проблем и за него не се говори. Срамът спира 30% от жертвите да потърсят помощ. 9% смятат, че няма кой да им помогне, 16% заявяват, че нямат нужда от помощ, 12% от българките се страхуват съпругът им да не научи, че са потърсили помощ, 10% не знаят към кого да се обърнат, а още 10% не виждат смисъл в това. Страх са изпитвали 3,6% от жертвите, други 3,6% са били обезобразени.
61% от българите лично познават хора, които са удряни, малтретирани или бити от съпрузите си. Според отговорите на запитаните пострадалите са предимно жени. С безпаричие, безработица и финансови проблеми се опитват да обяснят домашното насилие близо 40% от българите.
|