Един бомбаджия осъди завчера България в Страсбург. Престъпник получи защита като жертва. Българското правосъдие се яви в ролята на престъпник, при това рецидивист, защото продължава да върши едни и същи нарушения, без да си взема поука от предишни дела. Страсбург ли е виновен за това? Нима европейското правосъдие адвокатства на престъпници?

Ако се вярва на нашите власти, делото "Николов срещу България" би трябвало да изглежда точно така. Правителственият агент Виолина Джиджева е обяснила на почитаемите съдии в Страсбург, че държавата е поставена в положението да отговаря на жалба срещу нея,



подадена от един младеж, който "нито учи, нито работи,



живее само с един от родителите си и се е свързал с хора от криминалните среди". Колко убедително. Евросъдиите би трябвало да се засрамят, че застават на негова страна.

Те обаче без никакъв срам заявиха в т. 74 на завчерашното си решение: "Съдът повтаря, че не е негова работа да заема мястото на националните власти, които са наредили задържането на тъжителя. Тяхна работа е да проучат всички факти за или против задържането и да ги изложат в решението си." Казано с други думи, Страсбург отправи най-острата си досега забележка към нашите власти: "Съдете си престъпниците, за да не ви съдим ние."

В какво се състои проблемът? Делото на 22-годишния Борислав Руменов Николов дава ясна картина за престъпността и парализата на българската правосъдна система. Още 16-годишен той вече бил навлязъл сериозно в "занаята" - през 1997 г. взривява автомобил. Арестуват го и го държат зад решетки 5 месеца и половина по нареждане на следовател и прокурор. Незаконно по европейското правосъдие, което действа у нас от 1992 г., но законно по овехтялото българско законодателство, което чак до 2000 г. не намира време да влезе в крачка с поетите от държавата ангажименти по Европейската конвенция за правата на човека. Дотук вината е главно на законодателите, но оттам нататък си е изцяло на съда.

Вместо да се заеме да съди престъпника,

съдът започва да се влачи,



сякаш му е досадно да се занимава с такива неща. Навъртат се месеци, през които се разиграват класически сценки от родната действителност. Престъпникът иска да го пуснат, защото му омръзва да седи зад решетки. Вади си разни медицински, за да докаже колко му е разхлабена психиката и колко е важно да се грижи за здравето си, вместо да търка наровете. Адвокатът му търси начини да го измъкне и иска да го запознаят с делото му, но не му го дават. Заради него съдите няма да си развалят рахата и се възмущават, че ги пришпорва да бързат. След близо половингодишно туткане най-сетне го осъждат на година лишаване от свобода условно - сякаш да се отърват от досаждането му.

Страсбург вече познава добре номерата на българското правосъдие и му напомня, че са изтъркани. В решението си за делото "Николов" той изброява още шест подобни дела - "Луканов", "Николова", "Асенов", "Илийков", "Върбанов", "Шишков". Излиза, че от 14-те досегашни присъди срещу България половината са за сходни нарушения на правосъдието -

погазено е правото на бърз съд в разумни срокове



Нарушенията се отнасят до член 5 - "Право на свобода и сигурност", от Европейската конвенция за правата на човека.

Трябва да се знае, че колкото е по-малък номерът на нарушения член от конвенцията, толкова по-тежка е вината на държавата. Например член 2 е "Право на живот", член 3 - "Забрана на изтезания", член 4 - "Забрана на робството и принудителния труд". Непосредствено след тези основни права се нарежда член 5, който българският съд нарушава с лекота, както показва вече богатият му опит в Страсбург. А там е записано, че всеки арестуван "трябва да бъде изправен бързо пред съдия" и да бъде съден "в разумно време". Освен това се добавя, че "законността на ареста трябва да бъде решена бързо от съда".

Като се има предвид с какви темпове работи българският съд, който се е затрупал вече под грамада от над 50 000 висящи дела, той на практика



кани всеки престъпник да съди държавата си



в Страсбург и да й се подиграва.

Другата възможност е магистратите да пускат престъпниците на свобода, докато се наканят да ги съдят истински, за да не се оплакват, че са държани неразумно дълго зад решетки. Точно това прави родният съд и затова бандитите бродят на воля сред народа, стрелят се по улиците, издевателстват над хората, а те надничат плахо зад решетките по прозорците си и доброволно нарушават спрямо себе си чл. 5 от конвенцията. За да оцелеят.