Първият процес за унищожаване на културно-историческо наследство, който започна в Международния наказателен съд (МНС) в Хага, разбуни духовете сред правозащитните организации. Причината е, че обвинението срещу ислямския екстремист Ахмад ал Факи ал Махди за разрушаване на религиозни сгради и ценни ръкописи в историческия град в Мали - Тимбукту, според тях е твърде беззъбо. Ал Махди е оглавявал "морална полиция" в града и според различни доказателства на съвестта му тежат смъртни случаи и насилие. Вместо това той е подсъдим само за изгорени старинни книги и съборени антични постройки по време на окупацията на града от ислямисти през 2012 г. Унищожаването на културни ценности е военно престъпление според Хагската конвенция, но едва сега ще бъде съден човек за това.
Ахмад ал Факи ал Махди, наричан още Абу Тураб, е заловен, докато се опитвал да избяга от Мали на 26 септември т.г. и четири дни по-късно е предаден на Международния наказателен съд. На първото изслушване по делото срещу него прокурорите съобщиха, че е оглавявал "морална полиция", създадена от екстремистите в Тимбукту, и е
водил операциите по унищожаване на мавзолеите и ръкописите
През декември 2012 г. френски въздушни удари прогонват радикалните групи, но при отстъплението си те унищожават библиотеки с хиляди старинни ръкописи, девет гробници и джамия. Целият град Тимбукту е вписан като световно богатство от ЮНЕСКО. Миналата година ЮНЕСКО започна да изгражда наново Тимбукту с помощта на правителството на Мали и други международни организации.
В съда обвиняемият е потвърдил само името и възрастта си, както и че е от племето на туарегите. Допълнил е, че желае да се обръщат към него само на арабски и да се произнася пълното му име. Отказал е да прави каквито и да е други изявления. Ал Факи е на 40 години и е завършил Института за учители в Тимбукту, а от 2011 г. е държавен служител в образователния отдел. Негова преподавателка от института помни своя ученик и казва, че той бил "дребна риба" в сравнение в лидерите, които били начело на окупацията.
Главният прокурор на Международния наказателен съд Фату Бенсуда заяви, че арестът на Ал Факи е "важна крачка напред в борбата с безнаказаността не само в Мали, но и в цяла Африка, чието население в близките години е предмет на ужасни престъпления". Правозащитните организации обаче смятат, че
това, че Ал Факи е унищожавал артефакти, е най-малкият му проблем
Международната федерация за човешките права каза в изявление, че фокусът върху културните поражения не трябва да измества насилието над хората. Намекът е, че е обвиняемият е убивал и унищожаването на културни ценности е по-маловажно.
В миналото МНС е остро критикуван заради прекалено праволинейните си дела, които оставят много жертви, особено на престъпления въз основа на полова идентичност, без достъп до правосъдие и обезщетение. В последно време съдът взе предвид критиките и се опитва да разглежда по-широк спектър от случаи. Но според правозащитни организации Ал Факи е отговорен за много повече жестокости. На 6 март в Тимбукту са изпратени мисии, които да разследват престъпленията по време на окупацията. Разпитани са много хора, от които 33 са жертвите на ислямската "морална полиция", чийто командващ е бил Ал Факи. На този етап "проявите на неописуема жестокост" на въпросната полиция са под юрисдикцията на съда в столицата на Мали Бамако. Организациите недоумяват как така Ал Факи ще бъде съден само за едно от многото зверства, извършени от него.
В Международния наказателен съд могат да се разглеждат само престъпления, които са извършени в страни, членуващи в МНС или за които от ООН е изпратена разследваща комисия. Главният прокурор на МНС Фату Бенсуда казва, че заради това не могат да бъдат дадени присъди за зверствата, извършени от "Ислямска държава", тъй като Сирия и Ирак не са членове на съда, а главните командващи на групировката са от тези две страни. Мали, за разлика от Сирия и Ирак, членува в МНС, затова делото срещу Ал Факи се смята по-скоро за
крачка назад в съдебната система, отколкото напредък
Следващото изслушване по делото е насрочено за януари 2016 г. Международните организации се надяват до тази дата да бъдат разгледани и доказателства за останалите престъпления на Ахмад ал Факи ал Махди.
Първият случай на унищожаване на културно-историческо наследство беше през март 2001 г., когато талибаните взривиха две статуи на Буда, изсечени в скалите на Хиндукуш в Бамиян няколко месеца преди атентатите в Ню Йорк. Според очевидци джихадистите пробили дупки в двете фигури и сложили в тях динамит. Разработени са проекти за повторното им изграждане, но засега изглежда, че нищо не може да се направи по въпроса.
Откъдето и да минат ислямистите, непрекъснато оставят като свой подпис вандалски актове. Най-скорошният и най-емблематичният случай си остава ударът на "Ислямска държава" в древния сирийски град Палмира. С няколко акции този август беше унищожена цяла културна епоха от световната история. Тъй като това не е било достатъчно за ислямистите, те хванаха и накрая обесиха главния археолог на града. Халед ал Асаад бил измъчван в продължение на месец, защото отказал да заведе ИД до скрити антики от Палмира. Те оставиха тялото му да виси от колона на главния площад на града и пуснаха записа в интернет като предупреждение за онези, които не изпълняват исканията им.
Мароко отлага с години обещаноя 90-та година референдум в Западна Сахара.Мавритания мачка туарегите.След като Света забрави за ПОЛИСАРИО в Мали ,Мавритания и Западен Алжир се настаниха ислямистите.За тях има пари Това е западният фронт с/у ИД.Франция просто си играе на империя и си затваря очите че в района има още робски пазари.Абсурдът е че Оланд също като ПОЛИСАРИО е в социнтернационала
http://www.saharalibre.es тези можеха да са алтернативата.
Сирия е просто един от фронтовете на ТСВ.Всъщност ислямизма е в следствие на неоимперализма.В корпоративният му вариант.
Точно в този район е казано (в свободен превод)
"Не е далеч този ден, когато милиони хора ще напуснат Южното полукълбо и ще се прехвърлят в Северното. Те ще дойдат при вас не катоприятели, а като завоеватели.И тяхното оръжие ще бъ7дат децата, лоното на нашите жени - оръжие на победата ни" от трибуната на ООН 1974 година.
Тъжна история за бюргери и буржоа живеещи ден за ден и нечуващи камбаната. А политиците ни са просто лакеи на пир по време на чума.