:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,723,689
Активни 407
Страници 8,592
За един ден 1,302,066

ВСС наказва трудно и само когото трябва

Заради тоталното нежелание на съвета да се занимава с определени магистрати правосъдният министър свикна да обжалва решенията на органа, който председателства
СНМКА: АРХИВ СЕГА
Съветът все още може да потърси отговорност на Владимира Янева, но едва ли ще го направи.
Висшият съдебен съвет (ВСС) наказва магистрати само при определени условия. Но предпоставките за евентуална дисциплинарна отговорност нямат нищо общо с извършеното от съдията, прокурора или следователя. Важното в случая е чий човек е магистратът и кой го закриля. Ако неговият "гръб" е силен, нищо няма да му се случи, и обратно. Дисциплинарни производства по съвест съветът решава само понякога, и то по случаи световно неизвестни, където няма никакъв интерес. Там могат да се покажат справедливи.

Но когато трябва да се вземе решение за дисциплинарно производство срещу бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров например, нещата се променят. Отговорност няма да му се търси за нищо на света. Същото е и с бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева. За разлика от нея, на колежката й Румяна Ченалова бяха образувани няколко, след като вече бе ясно, че няма подкрепата на силните на деня. Шефът на специализираната прокуратура Светлозар Костов също получи дисциплинарки на килограм, а и бе свален от поста, въпреки че дисциплинарният състав по делото му предлагаше далеч по-леко наказание.

И случаят с Петров, и този с Янева вероятно бързо щяха да се забравят, ако правосъдният министър Христо Иванов не бе тръгнал да обжалва решенията на съвета, който формално председателства, пред Върховния административен съд (ВАС). Всъщност предложенията и за двете дисциплинарки бяха негови. По закон министърът има това право, но от години нито един негов предшественик не се беше възползвал.

А отказите по тези случаи са, меко казано, странни. Най-малкото



защото става дума за големи скандали с доста сериозни последствия



Случаят с Петров е широко известен - той бе главното действащо лице по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, някогашния главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров. Тримата бяха обвинени, че са се опитали да подкупят следователя, за да "смачка" дело срещу Цонев. Самият той бе зрелищно арестуван от бившия зам. градски прокурор на София Роман Василев, който нареди на полицаите да го поставят на колене, защото бил "абсолютен престъпник". Това дело се провали с гръм и трясък - и трите съдебни инстанции оправдаха подсъдимите и заявиха, че следователят е осъществил провокация към подкуп. Междувременно Петров се бе издигнал в йерархията до началник на столичната следствена служба. След окончателното решение по делото той подаде оставка. Формулировката "провокация към подкуп", която иначе е описана в Наказателния кодекс, обаче не направи впечатление на никого във ВСС и съветът набързо го освободи като следовател. Преди това обаче отказа да му търси дисциплинарна отговорност. С приемането на оставката му ВСС на практика обезсмисли обжалванията на правосъдния министър, защото дисциплинарка може да се образува само срещу магистрат.

Какво обаче се случи във ВАС? Първоначално тричленен състав с председател Александър Еленков и членове Атанаска Дишева и Тодор Тодоров реши, че срещу следователя трябва да има дисциплинарно производство. Основният аргумент на съвета бе, че сроковете за подобно нещо са изтекли, тъй като в Закона за съдебната власт е записано, че дисциплинарно производство се образува шест месеца след нарушението, но не повече от три години след него. В случая на Петров арестът на Цонев, Сантиров и Попов бе през 2010 г. Именно затова съдебните кадровици твърдяха, че са минали повече от три години и не пожелаха да накажат следователя. В решението си по жалбата на Иванов обаче ВАС записа, че сроковете започват да текат от постановяването на окончателната присъда по делото, т.е. тази на Върховния касационен съд (ВКС) от 3 февруари 2015 г. Логиката е, че с окончателната присъда съдът казва дали има провокация към подкуп, или причината за оправдаването на тримата е друга. "ВАС намира, че фактите, на които се позовава министърът на правосъдието като основания за образуване на дисциплинарното производство, обобщени като провокация към престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност, са публично оповестени в окончателен вид с решението на ВКС, с което е потвърдено въззивното решение на Апелативен съд-София. Едва тогава е влязла в сила и присъдата на Софийския градски съд, пораждайки характерните за съдебните актове правни последици. Независимо, че ВКС е възприел голяма част от фактическите и правните съображения на предходните съдебни инстанции, последните до постановяването на касационното решение нямат безспорен характер и не могат да бъдат самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност", написаха административните съдии и се разпоредиха материалите да се върнат на ВСС.

Но това бе само част от министерската сага из върховните инстанции. Пред друг състав на съда се обжалваше освобождаването на Петров от съдебната система. И така, докато единият отменяше решенията на съвета, другият ги потвърждаваше. Петчленен състав с председател Боян Магдалинчев реши, че Петров може да си тръгне от система, като получи и 18 заплати обезщетение. Това решение е окончателно Така на практика се обезсмисли дисциплинарната отговорност, защото следователят вече не е следовател.

С огромни мъки се разви и казусът покрай Янева. Иванов настояваше ВСС да й търси отговорност заради разработката "Червей". Разкритията около нея доведоха до голям скандал и в крайна сметка до оставката на Янева като председател на Софийски градски съд, след като стана ясно, че тя е разписвала в нарушения СРС-та, с които е следена информационната система на МВР в продължение на 300 дни, т.е. почти два повече от максимално допустимия срок по закон. Заради това тя получи обвинения от прокуратурата и в момента делото й се гледа в съда.

Какво направи съветът? Първо се накара на Иванов, че е публикувал цялото си искане за образуване на дисциплинарка на сайта на министерството, това не било законосъобразно. След това съветът реши, че не може да се занимава с този казус,



тъй като става дума за СРС-та, т.е. за секретна по принцип информация,



а те нямат допуск до държавни тайни. Тук трябва да се отбележи и ролята на прокуратурата, която е съществена. Двама от членовете на съвета - Галя Георгиева и Ясен Тодоров - имат допуск до информация още от времето, когато трябваше да направят проверка по казуса "Ситнилски", където също имаше СРС-та. Изведнъж обаче прокуратурата отказа да ги допусне до секретните материали, макар че направи точно обратното предишния път. И така ВСС бе свободен да каже, че ръцете му са вързани. Иванов обжалва и това решение. ВАС го отмени. Дисциплинарка все още не е образувана. Това решение не е окончателно. Но не само там е проблемът. Истината е, че това няма да са последните случаи, когато ВСС демонстрира как едни магистрати, бивши или настоящи, са недосегаеми, каквото и да правят.







СНИМКА:БГНЕС
Правосъдният министър веднъж трябва да убеди ВСС да образува дисциплинарка, а след това и съда да отмени отказа им. Шансовете му за успех са нищожни.
2085
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД