"Няма начин да стане по-зле", казал оптимистът. "Може, може", поклатил глава песимистът. Тъкмо когато си мислим, че хаосът в енергетиката е достигнал апогея си, се случват нови събития, които допълнително усложняват картината. Този път трябва да отчетем и приноса на четирите национално представени работодателски организации.

Миналата седмица КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП се похвалиха, че са връчили на правителството "Пътна карта за реформи в енергетиката". Публикуваният документ предизвика смут и противоречиви коментари. Най-голямата изненада е появата в него на идеи, познати ни от арсенала на "Атака", БСП и Патриотичния фронт. Например национализация на частни предприятия и укрепване на ролята на държавата. Вече се чуха коментари, че пътната карта за енергетиката е писана от хора извън енергетиката и че за осъщестяването й държавата би трябвало да "помогне" с около 10 млрд. лева!

"Държавата да предложи изкупуване на акциите на AES "Марица-изток 1" и "Контур глобал Марица-изток 3" и да ги продаде на нов инвеститор", е една от челните задачи в пътната карта. Обаче искат ли сегашните собственици да продават? И ако допуснем, че са готови да продават, с какви пари и на каква цена държавата ще купува? А да разбираме ли, че някой вече е открил "новия инвеститор"? И че се готви "пакетна сделка" - защото централите са две, а в пътната карта се говори за "нов инвеститор", който при това трябва да получи право да построи нов далекопровод и да може да ползва съществуващия, за да изнася директно ток.



Звучи сякаш вече текат преговори с конкретна компания



и тя поставя конкретни условия. Но министърът на енергетиката Теменужка Петкова отрече да има такъв пазарлък. От реакциите й излезе, че държавата нито знае, нито приема офертата да откупува и препродава "американските" тецове. Възможно ли е някой да урежда такива крупни сделки и да поема ангажименти от името на държавата, а тя да не е посветена в това? Според бизнесмена Иво Прокопиев, учредител и бивш шеф на КРИБ, определени среди лансират турска компания, която има интерес към двата теца.

Пътната карта не дава решения, само поставя за пореден път въпроса на въпросите - какво да се прави с всички онези многогодишни договори, с които държавата е гарантирала на специални инвеститори специални високи цени. В този смисъл идеята държавата да откупи двата маришки теца, та да прекрати договорите и да обезвреди ценовия капан, е интересна. "И вълкът сит, и агнето цяло" ли е целта - досегашните инвеститори да излязат с печалба от начинанието, държавата да се отърве от ангажимента за изкупуване на тока на непазарно високи цени и от риска ЕК да погне България за непозволена държавна помощ на частни предприятия, НЕК да бъде спасена от ролята на балъка, който купува скъпо, а продава евтино, и т.н.? Остава само да гадаем



колко би струвала и колко време би отнела



такава сложна операция.

В Графика за реформи, предложен от работодателите, фигурира и друго странно изкупуване - "на банковите кредити на ВЕИ и тяхното преструктуриране чрез Българската банка за развитие (ББР) с цел последващо договаряне на по-ниски цени на изкупуваната от тях електроенергия. Излиза, че държавната банка трябва да блокира огромен ресурс, за да откупи задълженията на соларни, вятърни и други зелени централи. Ами те са стотици и хиляди на брой. Всичките ли ще ги откупи? Ясно ли е за каква сума иде реч? Разполага ли изобщо ББР с такъв ресурс? И какво значи преструктуриране на кредитите на ВЕИ - разсрочване, намаляване на лихви, частично опрощаване? ББР е създадена да финансира малките и средните фирми, а не да работи като "банка болница" или да гаси пожари в енергетиката. Не е за вярване, че авторите на пътната карта са представители на бизнеса, а гледат на ББР с очите на политици от левия фланг.

Има смисъл в предложенията да се анализират "опциите" НЕК да бъде фалирана, а БЕХ - закрит. Не е тайна, че НЕК е тежко болна и единственото, което я спасява от банкрута, е особеният й статут на "обществен доставчик". А това, което я убива, е системната й употреба като сюнгер за поемане на ценови, инвестиционни и др. течове и "разливи" в системата. Заради думата "фалит" профсъюзите "скочиха" като ударени от ток срещу пътната карта. Те скачат, но тук новина няма, има горчива действителност. Още в началото на годината се заговори, че управляващите обмислят различни сценарии за фалит и че единият е НЕК да се раздели на 4 части, огромните дългове на държавната компания да бъдат прехвърлени на едно от новите дружества и то впоследствие да бъде закрито. Сега по повод на пътната карта министър Петкова отсече: "За нас фалитът на НЕК е абсолютно неприемлива мярка". Позицията й обаче е нонсенс. Тя като опитен финансист несъмнено е наясно, че след дългогодишните грешки на държавата



НЕК е обрулена и съсипана компания



И май няма кой да среже въжето на воденичните камъни - борчовете на НЕК вече растат със скорост - 800 млн. лева годишно. НЕК е страна по всички договори с ВЕИ-тата и с американските централи, така че фалитът й е най-лесният и евтин начин да се прекратят скъпите договори, без да се плащат обезщетения.

Има смисъл в идеята за закриване на БЕХ. Холдингът не оправдава съществуването си, а употребата му като инструмент за колосално задлъжняване на държавната енергетика е опасна и вредна. При това инструментът вече се изхаби - рейтингът на БЕХ бе свален, а надеждите, че щом е голям и държавен холдинг, лесно ще получи поредния многоцифрен кредит, не се оправдават. Само че и закриването няма да е лесно - някой трябва да връща взетите заеми.

Учудващо пътната карта настоява за засилване на контрола на Народното събрание върху Комисията за енергийно и водно регулиране. Че нали членовете на КЕВР се избират от депутатите, има цяла парламентарна комисия по енергетика, има и подкомисия, която наблюдава работата на КЕВР? Накъде повече?

В друга точка пък се иска план за достигане на средноевропейското съотношение на цените за бита и за бизнеса, което било 2.5:1. Авторите на пътната карта явно са убедени, че България може и трябва да достигне "златната" среда в ЕС. Всъщност няма логика да се усреднява - всяка страна си има енергийна система със специфичен профил и проблеми и точно затова ценовите съотношения са твърде различни. И най-справедливият начин да се определят цените е да се прекрати държавната намеса и да се оставят пазарът и конкуренцията да решават.

Четирите работодателски организации са големи формации, те застъпват различни членски интереси. В пътната карта сякаш се прокрадват идеи на определени лобита, които много разчитат на "партниране" с държавата. А големите беди в енергетиката се дължат точно на нескопосаните опити на държавата да регулира, надзирава, контролира, управлява и обслужва кастови и лични интереси. Затова всички усилия трябва да са насочени към създаването на работещ енергиен пазар, където честната конкуренция побеждава всякакви лобита и тарикати.