Четирима надзиратели влачат обвиняемия към съдебната зала. Той е облечен в снежнобял кафтан, а лицето му е покрито с тюрбан. Прави всичко възможно, за да се противопостави: рита и крещи. Накрая скандално известният бивш диктатор от Чад Хисен Хабре все пак е победен. Роднините му, които са в съдебната зала, сипят ругатни по адрес на съдебните служители, а униформени охранители успяват да избутат затворника на мястото, предвидено за обвиняемия.

Това се случва при поредното заседание по делото срещу Хабре, което се води в съдебна палата в Дакар, столицата на Сенегал. Процесът срещу 73-годишния бивш диктатор започна през юли, но веднага бе отложен. Беше възобновен през септември, а в последните дни текат разпити на свидетели. Бившият президент на Чад, който бе на власт от 1982 до 1990 г., е



един от най-страшните тирани



в ужасяващата постколониална история на Африка. Той е обвинен в престъпления срещу човечеството, военни престъпления и мъчения. Според оценки на комисията в Чад, разследваща деянията на Хабре, той е отговорен за смъртта на поне 40 000 души.

"Великият диктатор прилича на ритащо бебе", казва Сюлейман Гунгуинг, гологлав мъж, седнал на третия ред в съдебната зала. "Сега той трябва да плати за жестокостите си". Гуенгуенг казва това с голямо задоволство. Той оцелява по време на управлението на Хабре и цели 25 години чака това дело. Надява се, че най-после той и хилядите други жертви ще получат справедливост.

Обвинителният акт е прочетен - в 187 страници са събрани ужасяващите деяния на Хабре, който непрекъснато вика: "Тишина! Млъкнете! Този процес е незаконен!" Той иска да скочи и се изправя на крака, но охраната го връща на стола. След час възрастният мъж вече не е толкова енергичен. В края на деня той просто седи апатично, вперил поглед в далечината.

Делото има историческо значение:



за първи път африкански деспот е съден в страна,



намираща се на този континент.

Това стана възможно, след като Африканският съюз одобри специалния трибунал - решение, което изненада всички. В организацията все пак членуват няколко диктатори, които също са заплашени от съдебни преследвания. Освен това отношенията на много от африканските държави с Международния наказателен съд (МНС), намиращ се в Хага, са непоправимо влошени: според тях МНС е расистка институция на Запада, която преследва само африканци. Обвинени в престъпления като кенийския президент Ухуру Кенията отказват да сътрудничат на глобалния съд. През юни т.г. южноафриканското правителство спря екстрадицията на държания глава на Судан Омар ал-Башир, който от години е издирван от МНС заради масовите убийства в Дарфур.

Международният съд обаче няма юрисдикцията да се занимава с престъпления, извършени в Чад. Затова Африканският съюз реши да създаде законови възможности за преследване на местни престъпници и така се стигна до това, че в Сенегал африканци за първи път съдят африканци. Делото може да служи и като пример за останалите държави, които искат да изяснят престъпления, извършени в миналото.

Счетоводителят и баща на 9 деца Сюлейман Гунгуинг, който е роден през 1951 г., е сред основните свидетели по делото. Той е арестуван през август 1988 г. от тайната полиция в Чад и е обвинен, че е участвал в заговор срещу Хабре. Остава в затвора почти 2 г. и половина, като е прехвърлян в четири различни затвора. На няколко пъти



е бил на крачка от смъртта



- боледувал е от малария, денга и хепатит - и е оцелял по чудо. "В претъпканите килии беше напълно тъмно, без прозорец, без тоалетна, без пространство. За да спим, можехме да легнем на земята, когато някой от затворниците умреше", спомня си той. Всяка нощ умирали затворници, като повечето от тях системно били подлагани на мъчения. Гунгуинг показва белег на главата си, останал му от удар с приклад на пушка.

Когато Хабре е свален от власт през ноември 1990 г., вратите на затвора се отварят. Сюлейман Гунгуинг е почти сляп, но е свободен, и започва да събира доказателства. Оцелели разказват за различните техники на мъчения, които са били използвани срещу тях от режима на Хабре: отравяне с изгорели автомобилни газове, електрически палки, потапяне на главата във вода и изнасилвания. За няколко месеца той записва 792 свидетелски показания и ги скрива в дома си. Все още е опасно да съхранява подобни документи, тъй като дори и при новото правителство на Идрис Деби, все още има хора, верни на стария режим. През 1991 г. млади учени рискуват живота си, като изнасят документите от страната и ги предават на организацията "Хюман райтс уоч". Сега тези показания са в основата на доказателствата срещу Хабре.

След като е свален от власт, Хисене Хабре бяга в приятелски Сенегал и носи със себе си 12 млн. долара, които е изтеглил от националната банка. В продължение на 23 години той се радва на хубав живот в Дакар, след като успява да си купи благоразположението на политици, журналисти и влиятелни членове на "Мюсюлманско братство".

"Само едно нещо ме води напред - искам справедливост. Делото трябва да даде урок на останалите държавници, които скрити зад властта вършат престъпления", казва Сюлейман Гунгуинг. "Тези демони трябва да знаят, че никога не могат да бъдат сигурни. Все някога ще бъдат заловени и няма да избягат от правосъдието... Без моя приятел Рийд обаче никога нямаше да стигнем толкова далеч."

62-годишният Рийд Броди е американски адвокат и активист на "Хюман райтс уоч". В продължение на 16 години той се опитва да вкара в съда Хабре. Като защитник на човешките права разследва престъпления, извършвани от управници в Хаити, ДР Конго, Сиера Леоне и други държави, сред които и неговата собствена.

Пътят до съдебната зала в Дакар се оказва доста дълъг. В началото на 2000 г. група от африкански адвокати, защитници на човешките права, свързани с Рийд Броди, внасят в съд в Сенегал първите обвинения срещу Хабре. Жертва на режима в Чад започва дело срещу 20 души от най-близката клика на диктатора. Трето дело е заведено в Брюксел, където то се води от пострадали от режима на Хабре, но успели да получат белгийско гражданство.

Никой не очаква бързо дело срещу диктатора. По това време Африканският съюз не е заинтересован да бъдат преследвани бивши държавници, извършили престъпления, а Хабре се радва на подкрепата на тогавашния президент на Сенегал Абдулайе Уаде, който категорично отказва да екстрадира бившия лидер на Чад. До юли 2011 г. външният министър на Уаде заявява, че в Сенегал няма да се води дело срещу Хабре.

Година по-късно обаче МНС, най-висшият съдебен орган на ООН, решава да започне съдебно преследване на Хабре. Освен това е избран и нов президент на Сенегал, който разрешава в страната да бъде базиран специалният трибунал и на 30 юни 2013 г. бившият диктатор е арестуван. Отново започва разследване в Чад, като този път то е оглавявано от съдии от трибунала. Разпитани са над 2500 свидетели, прави се ексхумация на масови гробове.

В съдебната зала в Дакар присъстват защитници на човешките права от Чад, Сенегал, Франция, Белгия и САЩ. Този международен екип от юристи представлява общо 4445 ищци - оцелели от терора на Хабре и роднини на неговите жертви. Над 100 свидетели се очаква да се явят в съдебната зала до края октомври. Присъдата най-вероятно ще бъде произнесена до средата на ноември.