Решението на вицепремиера Ивайло Калфин да наложи диференцирано увеличение на минималните осигурителни прагове щеше да е похвално, ако не беше приложено към един-единствен сектор, при това без ясни аргументи. Миналата седмица министърът обяви, че ще наложи рекордните 7.5% ръст на праговете в икономическите дейности, по които не е постигнато споразумение, но ще "пощади" 3-те хиляди работещи в производството на тютюневи изделия поради влошеното състояние на този сектор.

Изключението е безпрецедентно - досега административното увеличение винаги е било за всички, независимо какви са икономическите параметри на съответната дейност. В това отношение Калфин отива една стъпчица пред предшествениците си в положителна посока, защото все пак се отчитат някакви икономически реалности. Вместо с овации обаче, решението му беше посрещнато с критики и съмнения, че обслужва безпринципно един бранш със силни политически зависимости - ДПС отдавна командва този бранш, а депутатът от ДПС Делян Пеевски дори официално притежава 5% от "Булгартабак". Лидерът на Реформаторския блок Радан Кънев направо нарече това ясен знак за "административен фаворитизъм на този специфичен сектор" и поиска спешна среща по въпроса.

Аргументацията на министъра е сложна, макар и скромна откъм данни. В 32 сектора, където не се стигна въобще до преговори, Калфин



хвърля вината върху работодателите,



които бойкотирали процедурата. Затова там увеличението е автоматично - нещо като наказание за "безотговорния" бизнес. В 5 сектора, където социалните партньори са преговаряли, но не са постигнали споразумение, вицепремиерът се е водил по икономическото състояние и сред тях единствените с влошени показатели са цигарените фабрики.

От социалното министерство заявиха пред "Сега", че министърът е използвал три критерия за решението си: среден осигурителен доход за януари - април 2015 г. по данни на НОИ; средна заплата за първо и второ тримесечие на 2015 г. по данни на НСИ и наличие на работодателска и синдикална структура. Самият Калфин обаче твърди друго - че се е водил и от печалбата за миналата година в различните сектори. Вицепремиерът не подкрепи обясненията си с нито една цифра. Неизвестно остана дори кои са другите 4 сектора, които са в такова цветущо състояние.

Какво показват официалните статистики, които са публично достояние? Според анализ на Института за пазарна икономика намалението на заетостта в производството на тютюн е символично - пет души за първото тримесечие и 135 през второто. В същото време в производството на текстил са



загубени около 5000 работни места



Сериозно намаление има и в други браншове - производство на мебели, търговия и пр.

Сходна е картината и при заплатите. Според официалната статистика за първото полугодие намаление има в редица дейности - хуманно здравеопазване, култура, спорт и развлечения и т.н. В сектор "Производство на храни, напитки и тютюневи изделия" даже има увеличение (НСИ не дава отделна информация за тютюнопроизводството). Твърденията на Калфин се разминават и с публичните отчети на най-големия играч в този сектор, където работят половината от заетите - "Булгартабак" е на печалба за миналата година.

Третият проблем е още по-съществен и показва, че при административното налагане на праговете



се прилага двоен стандарт



- защо министърът не е погледнал така диференцирано и на останалите 32 сектора, в които не се стигна до преговори. Сред тях има такива със спад на заплатите, има и такива с намаление на заетостта. Сигурно има такива и със спадащи печалби. Да приемем, че работодателските организации в тях са изключително безотговорни и са бойкотирали преговорите. Трябва ли да се наказват десетки хиляди работници заради това? Или те не са така мили на министъра, както 3-те хиляди работещи в производството на тютюневите изделия.

Бизнесът и работещите ще платят 80 млн. лв. повече догодина заради увеличението на осигурителните прагове и на минималната заплата. За тези, които работят на най-ниското възнаграждение, осигуровките ще се увеличават с 13%, въпреки че официално осигурителната тежест не се променя. Работодателите от години искат ревизия на тази система. Критики в тази посока отправя и Европейската комисия. Досега социалното министерство не е направило сериозен анализ как увеличението на праговете се отразява на работещите по сектори или по региони и области. Такива анализи обаче имат работодателите, много неправителствени организации и ЕК. Всички те показват едно -



ефектът е негативен, увеличението води до нови безработни



"Много ми е забавно, когато някой ме обвинява в любов към Делян Пеевски. Мнението ми там е казано много отдавна, и то публично", коментира вчера Ивайло Калфин пред Нова телевизия. Мнението трябва и да се отстоява публично, с данни. А още по-хубаво ще е, ако държавата престане да се меси на пазара на труда и административно да диктува кой с колко трябва да вдигне заплатите или праговете за осигуряване. Но това едва ли скоро ще се случи. Държавата най-обича с чужда пита помен да прави и да е благодетел на работници в компании, които нито притежава, нито управлява. На работодателите са оставени подробностите - да намерят парите за плащането на тези "подаръци" на държавата към работниците.