- Г-н Ангелов, идния месец правителството ще навърши една година. Каква оценка му давате?

- Външната среда се подобрява. ЕС и еврозоната се връщат към устойчив растеж, реформите дават резултат и там, където са били най-смели, той е най-добър. Ирландия и Испания можем да ги наречем икономически тигри. Това развитие дърпа и България нагоре. Във вътрешната политика нещата не са еднозначни. Да, ситуацията е много по-добра от миналата година, когато бюджетният дефицит изцяло бе извън контрол - почти 4% от БВП, или 3 млрд. лева. Такова чудо не сме имали, това си беше финансова криза. Два пъти беше намален кредитният рейтинг на България - също безпрецедентно. КТБ ни вкара в много проблеми. На фона на онзи хаос 2015 г. е много добра - и по отношение на приходите, и по отношение на дефицита. Вече 8-9 месеца бюджетът е с излишък.

- Но този излишък ще изчезне - вече има заявки за много и всякакви разходи в края на годината, като започнем с коледни добавки към пенсиите и стигнем до разни "екстри" за силовите министерства. А премиерът Борисов и финансовият министър Горанов раздават и обещания за догодина.

- Големият проблем е именно в качеството на разходите. До скоро усилията бяха за запушване на пробойни и предотвратяване на пълен крах - в бюджета, в енергетиката. Сега това е овладяно, но ако видим качеството на разходите, във всички сектори лошото харчене продължава. Ето, съдебната система настоява да си вдигне заплатите. Министър Горанов казва "не", но това не е достатъчно. Това означава, че неефективната система ще си остане неефективна и ще получава същите пари. А трябва да се промени структурно. Натоварените съдилища да получат повече пари, ненатоварените - по-малко. И не става дума само за пари, защото претоварените бавят делата. Въпросът не е да се режат пари или бройки, а системата да се преструктурира така, че да работи по-добре. И миналата година съдебната система искаше повече пари и финансовият министър не им ги даде. Но с това проблемите не се решават, трябва да се върви нататък.

Вижте здравната система. Държавата хвърля все повече пари за лечение, за болници и за лекарства. А всъщност трябва да насочва повече пари за профилактика.Така е и с катастрофите. Защо отиват все повече пари за КАТ, след като катастрофите не намаляват? Защо изобщо ни е КАТ, когато България е на трето място в Европа по жертви на войната по пътищата?

- Е, КАТ не е виновен, че има безотговорни и некадърни шофьори!

- Не са виновни, но са отговорни да налагат спазване на правилата. Нали затова им плащаме заплатите. Ако очакваме хората сами да си променят манталитета, няма да стане. Вижте и МВР - малко полицаи, много чиновници, а всички взимат по 20 заплати при пенсиониране. Добре е, че има идея да се премахнат привилегиите за хората в кабинетите. Смятам, че за всяка сфера в закона за бюджет 2016 трябва да се заложат конкретни реформи, ясни изисквания като условия за получаване на пари.

И енергетиката "плаче" за реформи, не за временни решения. Може да се разминем с фалити, но големият проблем - дългосрочните договори - си остава. Секторът не е либерализиран, няма конкуренция. Това е голямото предизвикателство. Всъщност най-важното в момента е да направим така, че повече да не се повтарят грешките. Вижте АЕЦ "Белене". Имаме си "златен гьол", в който са потънали много пари, не можем да си ги върнем, а имаме и дело с Русия. Това са стари решения, цената за които обаче се плаща и днес, и утре. Същото е и с американските централи, и с ВЕИ-тата. Въпросът е да направим такава промяна, че повече да не се случват такива грешки. В случая това е либерализацията на пазара на ток. Само конкуренцията ще направи така, че най-добрите ще оцелеят и ще спечелят, а неефективните ще фалират.

- Но какво да се прави със заварените дългосрочни договори? Ако България ги промени едностранно или откаже да ги изпълнява, инвеститорите може да ни "спукат" от дела за неустойки, щети, пропуснати ползи?

- Не мисля, че ще се стигне дотам. Производителите на ток имат договор не с държавата, с НЕК, а НЕК е фалирала. Затова трябва да се седне на масата на преговори и да се каже - НЕК е зле, може да обяви фалит и изобщо да не ви плати, затова по-добре е да се намери компромис, при който да оцелее, иначе всички ще загубят.

Няма лесни и бързи решения. Единият вариант е нищо да не правим и да изчакаме да изтекат. Другият е предоговаряне като в Унгария примерно. Там ЕК се е произнесла за недопустима държавна помощ и са предоговорили условията. Може да се преговаря с представителите на ВЕИ-тата и с техните банки кредиторки за намаляване на цените. Банките може да намалят лихвите, да удължат срока за изплащане, а държавата - да се откаже или да намали някои такси. Има и "насилствен" вариант - Гърция и Португалия например налагат такси върху зелените производители, докато те не намалят цените. Но най-важното е да вървим към пълна либерализация, за да не може оттук нататък никой да си договаря привилегии, специални тарифи.

- Енергетиката красноречиво показва колко непредвидима е средата за правене на бизнес в България. А ето че и финансовият министър сервира поредни данъчни изненади - промени в ДДС режима, сваляне на границата за плащанията кеш. Броени седмици преди началото на 2016 г. фирмите не знаят какво ги чака в данъчната сфера, защото не се знае какво ще гласуват депутатите. Това прилича ли ви на приветлив бизнес климат?

- За мен единственият проблем беше идеята да се позволи на общините да вдигат данъка върху доходите. В началото на възстановяването на икономиката, на пазара на труда, да удариш с нов данък беше лоша идея. Добре, че предложението се появи сравнително рано, имаше дебати и то отпадна.

Другата идея - да се облагат с ДДС активи, които се ползват и за лични нужди, претърпя голяма промяна. Първоначално бе за всички активи над 700 лв. - телефони, компютри, принтери и т.н. Това щеше да засегне всичките 350 хиляди фирми в България, регистрирани по ДДС, милиони декларации за всяко нещо, което купуват за над 700 лева. Сега се предвижда само за нови недвижими имоти и автомобили.

- Но това ли е голямата пробойна в бюджета? И НАП няма ли да се задръсти с още информация? Как ще проверява и сверява още милиони декларации? Да не говорим, че методиката за изчисляването на ДДС не е ясна. И че не е по европейски да няма "гратисен период" преди въвеждането на промените.

- Не съм съгласен, че не е по европейски. Всъщност точно в последния доклад на ЕК за данъчните реформи през 2015 г. България е посочена като държава членка, която не е решила този въпрос - че служебни коли и имоти се ползват за лични цели и този проблем не е данъчно уреден.

- Какво друго казва този доклад за България?

- Че имаме много ниско облагане на недвижимите имоти и оттам малки приходи за общините. Но ЕК има предвид само данъка върху недвижимите имоти. А ние имаме такса смет, която всъщност е втори данък - не се определя според количеството смет, а според имота. В другите страни има данък и той обхваща всичко, а у нас имаме данък плюс квазиданък - такса смет. Просто в европейската статистика това не се отчита и се прави констатация при сравняването с другите страни, че ако искаме да вдигаме някакви данъци, това е една от възможностите. Идеята е, че ако общините казват, че има проблем, може да си осъвременят оценките на недвижимите имоти, може да променят начина, по който изчисляват такса смет.

ЕК отбелязва също, че не е добра практика да се дават изключения по ДДС и акцизите за енергийни продукти. Нещо, което се прави за някои горива за отопление у нас. А това прави възможно да се купуват горива с нисък акциз - за отопление, и да се продават като автомобилни.

- Значи, финансовият ни министър чете внимателно тези доклади на ЕК и следва препоръките на ЕК - той вече предложи изравняване на акцизите?

- Не са точно препоръки, а идеи - просто в тези доклади всяка страна може да види къде се намира, да се сравни с останалите.