Когато на 8.07.2013 г. Иван Портних се събуди кмет на Варна, това не бе просто политическо събитие. Сбъдна се и притчата за момчето от низините, покорило с труд и постоянство върховете. Е, с помощта на добри хора. През 2001 г. Портних, 25-годишен, благодарение на взелия го под крилото си втори човек в "Мултигруп" Николай Вълканов (двамата са в роднинска връзка) става генерален мениджър на "Гранд хотел Варна", а 12-години по-късно вече е кмет на третия по големина град в България. Междувременно е натрупал мениджърски титли, знания, опит, а и кариера в партия ГЕРБ, макар тя никога да не го е блазнела чак толкова.

Когато на 8.07.2013 г. сутринта Портних вече бе кмет на Варна, имаше огромен повод за радост. Той спечели една трудна, много трудна битка. Триумфира след балотаж срещу Христо Бозов (подкрепен от БСП и други партии) при безпрецедентно ниска избирателна активност (26% ) и с едва 2100 гласа повече. Това е важно да се припомни днес, тъй като преди месец-два ГЕРБ си въобразяваше, че ще спечели новата битка на първи тур, а в общинския съвет ще има "пълно мнозинство". Още от самото начало това бяха



фантазии, базирани на забравата,



че успехът на Портних през 2013 г. се роди с танталови мъки и при реално никаква алтернатива. На предсрочния вот тогава спореха два общински клана - единият представен от Бозов, който бе заместник на стария кмет Кирил Йорданов, а другият - от Портних, който пък бе местен лидер на ГЕРБ, издигнала Йорданов. Портних освен това е зет и на един национално неизвестен, но важен от задкулисието на Варна фактор - Красимир Маринов, който дълги години бе верен на Кирил Йорданов общински съветник.

Поизоставената вече надежда на ГЕРБ за триумф от раз на кметския вот във Варна сега се базираше на многобройните реализирани проекти, т.е. преобразяването на града. И наистина, при мандата на Портних ударно се строи, занемарени части на града, особено в центъра, блеснаха. Такъв ремонтен кипеж във Варна не се бе случвал от силните години на Кирил Йорданов (2003-2005 г.). Основателен е въпросът как се строи, на каква цена, не се ли пилее и присвоява. Както винаги в подобни ситуации, оценката не може да е черно-бяла. Да, във Варна в последните 2 години се случиха доста добри неща. И да, доста от тях при основателни съмнения за начина на харченето. Всъщност трябва да се отчете, че част от проектите бяха подготвени още при Йорданов. Това не винаги бе в услуга на Портних, тъй като заварваше вече определени изпълнители и забатачени процедури.

На 15 август тази година, на Деня на Варна, бе пусната тържествено най-гръмовната придобивка - ремонтираният централен шадраван, рекламиран като най-най-най по отношение на фееричност, музикалност и височина на струята. И наистина, това е прекрасно съоръжение, край което гражданите и гостите на Варна се тълпяха в топлите вечери, за да гледат цветове и слушат музика. По-хубавото от цялата работа беше, че шадраванът бе част от ремонт на



напълно обновената пешеходна зона,



в която имаше още шадравани, нови пейки, плочки и т.н. Но! Стартиралият още при Йорданов проект, който бе на стойност 5 млн. лв. (основната част от Европейския фонд за регионално развитие) бе забавен, работата вървеше мудно, наложи се седмица преди изтичането регионалният министър Лиляна Павлова услужливо да го удължава. Другото интересно бе, че по време на прокопаването бяха намерени антична делва и зид, но вместо мястото да бъде обособено като археологическа забележителност, бе заравнено с надежда някой ден пак да се разкопае (срещу още пари, разбира се). А най-интересното е, че прелестният, без съмнение, шадраван работи и до днес с ограда. Истина е - забранен е за доближаване. Което показва, че има нещо съмнително и недовършено в изпълнението.

Ако човек тръгне да пише мюзикъл покрай варненските ремонти, то трудно ще отсее от кой забавен момент да започне. Защото в сложната варненска политико-медийна публичност се случиха много комични неща - примерно античната делва бе счупена, но така и не се разбра дали човешка ръка, крак или оръдие на труда го стори. Нито кой е виновен. Но пък разбрахме, че за проточилия се и твърде оскъпен ремонт на Двореца на културата и спорта има виновни - старите социалистически строители, които тъй го направили, че за малко да падне. Сградата, разбира се, оцеля половин век, но трябваше да дойде времето на Портних и Бойко Борисов, за да разберем, че била "грешно проектирана", с "наводнени основи" - това бяха обясненията на двамата за оскъпяването, основно на премиера. В крайна сметка този ремонт, който никой не знае дали е приключил официално, се очертава като една много опасна цъкаща бомба занапред - градът си има обновен дворец, но строителството нарасна от 5 млн. лв. (отпуснати при Орешарски) с още 3 млн. лв., които не стигнаха отново. Сега никой не знае колко струва точно.

Реконструкцията бе извършена без обществена поръчка. Изпълнител се оказа фирмата "Хидрострой", по силата на стар рамков договор за ремонти още от времето на Йорданов. Пак



без обществена поръчка се случи



и една от най-новите благини - обновени към 230 детски площадки. Предимството на тия рамкови договори е, че не се хаби време в процедурите, но е ясно, че страдат цената и конкуренцията.

В момента с неистови мъки се придвижва финалът и на най-големия проект - за интегриран градски транспорт, на стойност около 110 млн. лв. по програма "Регионално развитие". В рамките му бяха доставени нови автобуси, но почти всичко останало - бърз коридор, нови спирки, електронна продажба на билети, 15 км велоалеи и т.н., бе оставено за последния момент. И този проект бе удължаван, новият срок е 30 ноември. Доста е любопитно какво точно ще бъде направено до тази дата - основни булеварди в момента са буквално блокирани от трескавата дейност. Освен това се знае и една публична тайна, която вероятно ще бъде официализирана след вота - част от булевардите се реконструират с общински пари, не чрез европейското финансиране. Защо се получава така, подсказва ремонтът на бул. "Владислав Варненчик" - преди 2 години, точно преди парламентарните избори и частичния кметски вот ГЕРБ отпусна 5 млн. лв. за нов асфалт. Той бе положен бързо за радост на електората, но сега стойността на ремонта ще бъде извадена от европроекта, макар 4-километровият участък да е част от т.нар. скоростен коридор.

Още много улици и булеварди се ремонтираха. Ту с европейски пари, ту с общински, като се пое и заем. В крайна сметка доста хубави неща се случиха в града, но все по-този начин - с мъка, трудно, при огромни съмнения за целесъобразност и далавера.



Единственото безспорно е,



че кризата с местата в детските градини бе преодоляна. А тя бе доста голяма преди 2 години.

На политическия фронт ситуацията бе доста сложна. Предизборната кампания на Портних през 2013 г. съвпадна с разрив в ГЕРБ, при който вече бившият депутат Павел Димитров напусна партията и двамата силно влошиха взаимоотношенията (и тук имаме родствена близост; в България, без майтап, всички сме братовчеди). В общинския съвет пък ГЕРБ и кметът разчитаха безрезервно на седесаря Янко Станев, от когото Портних се отрече преди няколко дни. Двамата бяха толкова близки 2 години, че не малко варненци се чудеха кой точно управлява града.

И така, Портних приключва с много "полу-" един мандат, като самият мандат бе наполовина поради добре известни причини. Полуделва, полушадраван...полууспехи. Управлението му съвпадна и с огромен медиен комфорт - 90% от местните медии формално или неформално са обвързани с ГЕРБ. Критиката трудно пробиваше.