Дойде времето, когато хиляди младежи вече се чудят какво да правят с дипломите си за юридическо образование. Поради две причини - първо, работа няма, второ - дипломата често е без покритие.

Тази ситуация беше прогнозирана отдавна, на нея бяха посветени купища изследвания, кръгли маси, анализи и прогнози. От нея можеше да се излезе, ако беше намален навреме приемът по държавна поръчка и ако беше обърнато внимание на качеството на обучение. Сегашният екип на министерството на правосъдието анонсира начални стъпки за промени и в двете насоки. Ще влязат ли в сила, кога и ще се отиде ли по-далече - до корена на проблема, зависи от това доколко управляващите и самите университети схващат сериозността му.

А дъното вече е ударено. Според изследване на социолози от Софийския университет "Св. Климент Охридски" студентите по право



зубрят прекалено много, но без резултат -



практически те не са готови за професията. Най-зле е положението, когато трябва да решават въпроси от областите на обществените поръчки, авторско право, защита на потребителите, права на човека, конкуренция, банково и данъчно право. В областта на европейското право положението било катастрофа.

Самите анкетирани са посочили, че получават само знания на теория, без да знаят как да ги приложат на практика. Проблемът бил в липсата на конкретни казуси за решаване по време на следването, в недостатъчните стажове и практически упражнения. Бъдещите юристи искат да учат задължително чужд език и да станат задължителни и по-задълбочени като преподаване куп важни предмети, които сега са избираеми - например права на човека, банково, застрахователно право, обществени поръчки. Проучването показва нуждата от преосмисляне и осъвременяване на учебните планове.

"Преди 20 години учех по тогавашните учебни програми, които за времето си бяха нови и съвременни. Сегашните студенти по право учат по абсолютно същите програми, които обаче вече са доста остарели за времето си", казва зам.-министърът на правосъдието Петко Петков. По думите му е имало предложение за изпадане на неактуални дисциплини. Кои са те, екипът на министерството не пожела да каже, но се разбра, че е отхвърлена идеята да отпадне История на българската държава и право, чийто титуляр е проф. Димитър Токушев. Сметнало се, че предметът е основополагащ.



Отхвърлена е и идеята за въвеждане на две степени



в образованието по право - бакалавър и магистър - тя неведнъж беше предлагана от неправителствени организации.

Най-съществената промяна засега се очертава в държавните изпити, за жалост въпросът с приемните изпити въобще не стои във фокуса на министерството, а срещу тях също от години има аргументи против. Все пак се предвижда критериите на изхода на юридическите факултети да се уеднаквят, което е добра първа крачка. За целта изпитите ще се провеждат централизирано - от комисии, които ще се определят от министерството. Причината е, че разликата в оценяването в СУ и останалите юридически факултети е голяма. В частните университети се завършва с видимо по-малко полагани усилия и с по-високи оценки, обясниха от министерството.

Ще се промени и изпитът за придобиване на юридическа правоспособност, който и сега се провежда централно в министерството. "Практическата подготовка е под всякаква критика. Стажът след завършване, както и държавният практически изпит за придобиване на правоспособност, са бутафорни", признава министърът. Идеята е следдипломният 6-месечен стаж да престане да бъде сегашната формалност. Вместо събиране на подписи от съдилища, прокуратури и следствени служби, се предлага всички органи от съдебната власт да обявяват всяка година предвидените места за стажанти и програма за провеждане на стажа. В случай, че кандидатите са повече от обявените места,



подборът им ще се извършва чрез конкурс



От министерството смятат, че така стажът ще стане реален и конкретен, затова предвиждат и реална проверка на уменията. Държавният изпит за правоспособност ще се раздели на две части - писмен и устен, като условието за допускане до устен изпит ще бъде оценка "издържал" на писмения. При "неиздържал" стажант-юристът ще има право да се яви повторно на изпит след допълнителен тримесечен стаж.

Няма яснота как ще се повиши практическата насоченост на самото обучение. В мотивите на бъдещите промени в Закона за съдебната власт се споменава, че по време на следването студентите имат уредена практика. Има идеи тя да се провежда по-сериозно, като това не важи за задочните студенти, при които няма никаква възможност за каквото и да е практическо занимание. С което тази форма на обучение става все по-анахронична и смисълът от съществуването й също трябва да бъде обсъден.

Добро е намерението на министерството да намали приема по държавна поръчка, но решението зависи и от министрите на финансите и на образованието. Тази година той е бил 1600 души, като целта е първоначално да се свие с поне 200 места. Това едва ли ще е достатъчно.



Трудовият пазар е пренаситен от юристи,



показва бегъл преглед на последните конкурси. За едно място в юридическите среди кандидатстват средно 50 души. В съдебната власт, особено в София, може да се влезе само с пълно 6. За юрисконсултско място се борят 20-30 кандидати. На последния изпит за адвокати само в София са се явили 249 души. Наплив е и на редките конкурси за нотариуси и съдебни изпълнители. Заявления за участие в последния конкурс за нотариуси са подали 684 кандидати. Силна е конкуренцията и за местата в изпълнителната власт въпреки ниското първоначално заплащане.

"Юридическото образование досега винаги е оставало встрани от усилията на държавата, защото съдебната реформа е зависела от външен натиск, а той е фокусиран върху други проблеми", обяснява правосъдният министър Христо Иванов. Екипът му е изпратил резултатите от анкетата и предложенията за промени на деканите на деветте юридически факултета в страната и разчита на тяхното разбиране и съдействие.

От факултетите отказаха официално да коментират предложенията, докато не ги видят черно на бяло. Преподаватели от Софийския университет обаче казаха неофициално, че наистина има нужда от промени в образованието, но отбелязаха, че теоретическата подготовка трябва да остане сериозна и задълбочена, защото тя е предпоставката за практическо приложения на знанията. Те приветстват идеята за провеждане на централизиран държавен изпит.

Нововъведенията трябва да станат факт със скорошни изменения в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", а по-нататък и с промени в Закона за съдебната власт. Проектът на наредбата ще се появи до дни за обществено обсъждане, съобщиха от министерството. Сигурното е, че докато не се обърне "фунията" - широка на входа и тясна на изхода на университета, а не обратното, както е сега, няма да има никакъв резултат.