Въпросът, който силно витаеше около петата национална конференция на ДПС, беше ще крепи ли Ахмед Доган сегашното управление до края. Жълтите очакваха отговора със затаен дъх, тъй като Сокола на няколко пъти през последните месеци предупреждаваше, че на висшия партиен форум ще посочи кой от правителството не си върши работа. А назоваването на конкретни имена щеше да е ясен знак, че нещата хич не вървят на добре и не е изключено общата им коалиционна каруца да се обърне. Сега царистите могат да си отдъхнат. Доган ще ги поддържа. До края на мандата. Е, в замяна ще трябва да разрешат на ДПС активно да участва в разпределението на парите от предприсъединителните фондове на ЕС. Но могат ли жълтите да откажат това на толкова лоялен партньор? А и имат ли избор, след като собсвените им гласове в парламента са само 109?
Вричането във вярност Доган направи пред дипломати, лидерите на основните политически сили, евродепутати и други гости от чужбина, които беше поканил на конференцията. Така че
едва ли това е конюнктурен ход,
от който с лека ръка би се отметнал.
"Доколкото се отнася до отговорността на ДПС, ние ще я понесем и няма да бъдем причина за политическа дестабилизация на страната", декларира Соколът. И не само това. Каза, че "консолидацията и стабилното политическо партньорство в управляващата коалиция трябва да бъде категоричният отговор на двуполюсния модел на управлението на страната през последното десетиление". Обясни, че "парламентарното мнозинство на НДСВ и ДПС е уникална коалиция, както като генезис и структура, така и като управляващ модел, който е прецедент в политическата история на Европейския съюз". И за сетен път повтори, че царят е национално богатство, което трябва да се капитализира.
Основната цел в доклада на Доган сякаш беше повече да убеди, че ДПС стои твърдо зад управлението, отколкото да сочи неговите недостатъци, както предварително беше обещал.
Критиките бяха меки и витиевати. Най-силните бяха насочени към жълтите депутати, които нямат нужната политическа култура.
Защо Сокола е решен твърдо да остане във властта?
Според доклада му причините са две. Първо, "ако се случи да се стигне до предсрочни избори, България ще се върне в изходното си положение от преди година и половина, плюс риска от преразглеждане на датите за включването ни в НАТО и за присъединяването ни към ЕС". И второ "ДПС има стратегически интерес от приключването на мандата на това управляващо мнозинство".
Движението за първи път реално е във властта и има лостове за подобряване на живота на собствения му електорат. През годините избирателите му не получиха кой знае какво, въпреки че не изневериха на Доган и гласуваха под строй за него. Вече е крайно време той да им се отплати за верността. А в момента Сокола е едва в началото на пътя за реализирането на предизборните си обещания.
Подкрепата си за управлението обаче Доган не даде безвъзмездно. Не случайно, след като декларира, че твърдо ще стои зад НДСВ, вметна "Но не на всяка цена". А цената се съдържаше в доклада му. Той неколкократно повтори, че правителството няма ясна стратегия за използване на средствата от предприсъединителните фондове на ЕС.
Тези пари са негова стара болка.
През юни миналата година той остро протестира, че правителството повери разпределението им на финансовото министерство и му разреши то да прави избора на инфрастрктурни проекти, както и на проекти по направленията ИСПА и САПАРД. Тогава гневът на Доган нямаше ефект. Но сега НДСВ е в далеч по-слаба позиция, за да се дърпа.
Доган поиска и създаване на "специализирана структура към правителството за планиране, съгласувано изготвяне и координиране на готови инвестиционни проекти". Някой да се съмнява, че ако се създаде такава, в нея ще има солидно депесарско присъствие?
Но освен "разклатеното здраве" на жълтата партия, Доган има и друго, на което да стъпи, за да вдига претенциите. Лидерите на СДС и ДПС се надпреварваха да му правят метани на конференцията. Надежда Михайлова видя пълно съвпадение по външнополитическите приоритети на СДС и ДПС, а Сергей Станишев обясни, че между БСП и ДПС пък има пълно припокриване по вътрешнополитическите. Отказва ли се на такава ухажвана невеста, както казва Емел Етем?
|
|