Няма такъв, който да се е съюзил с нас и да не се е провалил. Германия до войната и Съветският съюз след войната могат да го потвърдят. Сега изглеждаше, че най-сетне сме се закачили за сила, която няма как да загуби - Съединените щати. И пак сбъркахме. Америка вече загуби войната в Ирак още преди да я е започнала. Загуби я не на бойното поле, а в умовете на хората.

Никога досега не се е надигал такъв мощен антивоенен протест в света. Нещо повече, никога светът не е протестирал така единогласно срещу война, която дори още не е обявена. Отсега можем да си представим какво ще се случи, когато започнат да падат бомбите и да загиват невинни. Вашингтон тепърва ще изпита гнева на планетата, а с него и злощастните му съюзници, които се броят на едната ръка. За зла участ сред тях е и България.

За кой ли път пролича, че слугинската политика е губеща. България е на път да изпадне в международна изолация и да получи презрение, каквото напълно заслужава с ненужното си усърдие да приглася на силния, само защото е силен - без да си дава сметка дали в същото време е и прав. А Съединените щати не са прави. Войната в Ирак ще бъде и незаконна, и несправедлива. Вашингтон не изкара нито един разумен аргумент, който да оправдава употребата на военна сила. В петък той загуби дипломатическата битка в Съвета за сигурност, а в събота - битката за общественото мнение. Светът е настръхнал, защото чувства, че се опитват да решават съдбата му без него.

Поведението на Белия дом няма нищо общо с принципите, върху които се изгражда съвременното общество. Най-младата велика сила, която в петък напомни в Съвета за сигурност, че е най-старата съвременна демокрация, е на път да прегази демокрацията. Гласът на народите има значение и трябва да бъде чут. Тревожно е, че Вашингтон се изкушава да начеше крастата си дори с риска да разруши структурите, върху които се изгражда следвоенният свят - ООН, НАТО, Европейският съюз. Лекотата, с която Белият дом търси нови съюзници за сметка на старите, очертава задаващото се тревожно бъдеще - свят на нестабилност и на временни съюзи в зависимост от моментните интереси на едни или други доминиращи сили в САЩ.

В тази игра България избра най-неблагодарната позиция. Да бъде инструмент за еднократна употреба. И да я подритват. Турция спазари участието си във войната за колосална сума. Ние предложихме сами да си платим, за да ни пуснат в ариергарда. Вашингтон ни отказа каквито и да е гаранции както за сигурност, така и за връщане на иракския дълг. Самият Ирак ни се подигра завчера, като направо ни заяви, че повече не заслужаваме да ни дава онези 1,7 млрд. долара, които ни дължи. Не че се беше приготвил да ни ги плати, но поне досега не отричаше, че ни ги дължи.

А що се отнася до кандидатурата ни в НАТО и Европейския съюз, перспективите ни стават по-несигурни от всякога. Защото забравихме, че в НАТО освен Съединените щати членуват още 18 държави и всяка има право на вето. Когато парламентите им започнат да разсъждават дали да ратифицират договора за присъединяването на България, няма как да разчитаме, че ще повикат за гласуването американски депутати и сенатори. Още по-трудно ще е в Европейския съюз, където въобще няма да питат Вашингтон дали България е годна да следва обща европейска политика и следователно да получи покана за членство.

В края на януари депутати от 44 държави показаха в Съвета на Европа какво е общото настроение сред парламентаристите по въпроса за войната в Ирак - категорично против. Тогава българската делегация се сниши и не посмя да се обади. Защото никой не можеше да оправдае незащитимата официална политика на България. Дано не се стигне дотам да се срамуваме, че сме българи.