Наред с ежедневните квартирни обири и хайдушки набези връз хорските коли, стана модно да се краде имущество по-рафинирано и по-комфортно, без опасност от сблъсък със закона. Средно веднъж на месец цели къщи се "продават" или ипотекират с фалшиви пълномощни от безследно чезнещи след сделката лица. Пари се теглят и прехвърлят от сметки с подправени документи и изчезват в офшорни посоки. Чух, че във Варна откраднали самото правосъдие и си регистрирали съдилище-менте. Но истински шедьовър на грабителството си остава все по-често срещаното



отнемане на цели фирми



от законните им собственици. Способите за този вид грабеж се делят на три вида. Най-тривиалният е чистата документна измама. Класически пример за нея е елегантната кражба на цял приватизационен фонд - Отечество. С пълномощно, уж заверено от нотариус, мним довереник прехвърля вашите акции на чуждо име, после фирмата-купувач ги продава два-три пъти, все на лица кое от кое по-добросъвестни. И като се явите на общо събрание, що да видите? Друг някой гласува с вашите собствени акции в свой интерес. Разбира се, почвате дела да си върнете отнетите права. Някой ден успявате, но дотогава от фирмата е останала само табелката, а всичко друго е отдавна (законно) прехвърлено. Този вид кражба може да се прилага само за ООД-та и публични акционерни дружества, чиито акции са безналични и фигурират само по сметките на инвестиционни посредници. По-универсална практика е



грабежът чрез увеличаване на капитала,



чрез който мажоритарните акционери на почти всички приватизационни фондове и банки размиха и обезличиха собствеността на дребните си акционери. Идеята е отдавна позната и лесно се илюстрира. Имате 10% във фирма с капитал от 10 хил. лева. Предприятието работи, изкарва - да речем - 10% печалба всяка година, но не плаща дивиденти, а натрупва изкараното. След 5 г. срещу капитала от 10 хиляди тя ще има имущество за 16105 лева. Ако тогава мажоритарният собственик удвои капитала, вие се оказвате пред дилемата: да му дарите (ако ги имате) още 1000 лева без никакъв шанс скоро време да видите обратно ни майката, ни лихвата, или да се откажете от участие в подписката. Мажоритарният акционер ще купи вместо вас при увеличението, вашият дял ще падне на 5%, а чистата ви загуба от това ще е точно 305.25 лева или 19% от инвестицията преди увеличението. Но и този начин си има проблем: може да го прилага само собственикът на достатъчно много акции или дялове, които му дават правото да увеличава капитала на фирмата, когато реши. За миноритарния мошеник остава само



измамата с фиктивно общо събрание,



на което собственикът на контролния пакет акции уж не е присъствал. За целта се издебва момент, когато без друго е свикано общо събрание на дружеството или се иска от съда да го свика (такова право има всеки съдружник или акционер с над 10%). Съставя се протокол за събранието с неверно съдържание, с който се назначава подходящ управител и директори и се тича в съда за регистрация. Желателно е да се промени и уставът на дружеството - например, че не може да се избират нови управители или директори, освен с пълно единодушие (т.е. поставените от миноритарния мошеник лица никога не могат да бъдат сменени от законния собственик на контролния пакет и си остават управляващи вечно - докато изядат във вид на заплати и харчове цялото имущество на фирмата). Най-пресен пример за такова решение е нашумелият завчера случай със "сменения" управител на автосервиз "Изток". Същата практика обаче активно ползва и държавата за



заселване на троянски коне



във фирми с предстояща приватизация. Предстои да се приватизира фирма А. Тя държи 50% от капитала на фирма В. Братски приватизационен фонд е купил обаче 1/3 от акциите на фирмата В чрез "масови" "инвестиционни" бонове. С помощта на държавната администрация и назначеното от нея ръководство на фирма А предварително се промзеня устава и "съвсем легитимно" се назначават "вечни" директори на фирма В с мандат от 5 години. Приватизаторът плаща за включения в активите на купуваната фирма А контролен пакет от В, който му дава единствено правото да съзерцава отстрани как назначените му директори бавно и спокойно глозгат имуществото. Разбира се, всички подобни случаи влизат веднага в съда, но докато излезе решение (след 3 до 5 години), спорната фирма отдавна е останала без всякаква собственост и плува в дългове. Ощетеният може да съди натрапените директори, но те обикновено нямат собственост.

Ясно е, че един ден законодателят ще се замисли за тези методи на грабеж и ще промени Търговския закон да ги избегне. Ще въведе, например "карантинен период", т.е. предстоящите вписвания в търговския регистър първо ще се публикуват, а едва дни след това ще влизат в сила (за да има време ощетеният да научи и обжалва). Ще обяви за недействителни всички клаузи на фирмените устави, които препятстват собственика да участва пропорционално в управлението и контрола. Кога ли ще дойде ред на тези промени в закона?