"Хващате първата отбивка вляво след севлиевския пазар за животни, катерите баирчето и сте при нас". Така скицира маршрута до Кушлева могила Дончо Дончев, притежател на малка Водно-електрическа централа. Неговата собственост е кацнала току на баира, на няколко километра от прословутото индустриално старопланинско селище Севлиево. Не че по другите баири в държавата няма подобни съоръжения, юздите на които да се дърпат от частници. Просто тази централа е интересна с това, че се управлява дистанционно - в прекия и преносен смисъл.

"Управлението става от София", осведомяват от севлиевската община дни преди посещението на екипа ни. Първосигналата реакция е логична: "Явно софийска фирма дърпа конците". Реалността обаче се оказва буквална, точно както ми е съобщена. Централата наистина се управлява и наблюдава от 188 км. И както по-късно разбирам от шефа на софийската "Хидро" Дончо Дончев, ВЕЦ-ът си



работи безпроблемно втора година, при това в online-режим.



Но затова - по-нататък.

След няколкоминутно подрусване по каруцарското пътче, вече сме изкатерили баира. Наченки на някаква цивилизация и остатъчен асфалт има чак отсам оградата на водното стопанство. Среща ни дружелюбен рижав рошльо, който вместо да залае като отговорен пазач на водно-енергийно имане, любвеобвилно подскача около краката ни. Междувременно от първата къщичка вече се е показал някакъв човек, който експедитивно сочи пътечката нагоре по могилата.

На самия връх си боботи малка бяло-синя спретната централка. Докато надникнем отвъд синята врата на зданието, насреща ни вече е изскочил собственикът на ВЕЦ-а. Дончо Дончев е на 70 години. Още в началото обаче той тотално разбива представите за тази възраст. Срещу ни стои енергичен хидроинженер, готов да задоволи всичките ни любознателни пориви.



ВЕЦ-ът може да бъде разгледан за 10-15 минути



За разлика от много други малки централи, в тази машинариите и джиджавките са направо кът. Още на влизане се натъкваш на практичен минимализъм- телефон за Интернет-връзката, табло по което се следи цялостният режим на работа, турбина, генератор и прословутият Джонсонов затвор, който автоматично регулира водния дебит при засечка на турбината и който се оказва единствената вносна машинария във ВЕЦ-а.

"Искахме да онагледим как да се използват комплексно водите. За България това е важно, защото са малко и трябва максимално да се оползвотворяват. Още повече централата ни е изградена на съществуващ водоснабдителен тръбопровод, по никакъв начин не нарушава нормалното захранване на града, нито влошава качеството на водата", обяснява хидроинженерът. След секунда размисъл философски добавя: "Това беше начин да докажем и на нас самите колко опростен може да бъде един проект за малка централа".



Централата няма персонал. Ако си забравя ключа в София, не мога да вляза,



онагледява положението домакинът. Всяко спиране, инцидент или дребна повреда веднага се засича от компютъра в софийския офис. Цялото удоволствие от строежа на зданието до окомплектовката на мини-централата струва $ 90 000. 100 000 лв са взети назаем от Националния фонд по опазване на околната среда, но вече са върнати.

Мощността на ВЕЦ-а е 100 киловата, което ще рече, че годишно се произвеждат 700 000 киловатчаса електроенергия. 20% от тока отиват за местното ВиК "Бяла", което е общинска собственост и е притежател на тръбопровода. Останалите 560 000 киловатчаса се продават на "Електроразпределение"- Горна Оряховица, собственик на електропровода и на връзката на централата със системата. Токът се изкупува по определени от Държавната комисия по енергийно регулиране цени и в момента тарифата е 6 ст. на киловатчас, без ДДС. "Годишно се събират кръгло 30 000 лв"., пресмята Дончев.



Сумата ми изглежда невероятно малка



Усетил разочарованието ми собственикът разяснява. "30 000 лв. годишно, без никакви разходи. За вас ако са малко, за мен не са", смее се хидроинженерът. После добавя, че най-благодарен ще е внукът му. Централа от този тип се откупува за 5-6 години, а животът й е поне сто. Една и съща вода, която се ползва за водоснабдяване, "влиза в употреба" и за енергодобив.

"Един колега ми вика: тази централа ти дава $ 1000 на месец. Вземи си една козичка, имаш си тука стаичка. Паси си козичката. Сутрин ставаш и имаш 30 долара под възглавницата. Живей си живота. Прав е, на моите години това трябва да направя", шегува се със себе си и с работохолизма си Дончев.

"Първата водна централа в държавата е дело на цар Фердинанд. Тя е построена през 1908-1912г. в Бистрица и оттогава работи почти 100 г, без някой да я поддържа. А една централа със съвременно оборудване и организирана поддръжка, може да изкара и повече", минава на фактите Дончев. И подплатява тезата си с още доказателствен материал. "Заради иракската криза цената на петрола стигна неимоверни висоти. Мен тази криза въобще не ме засяга. Моите разходи остават непроменени. Затова тази енергия е супер - на никого не пречи, не уврежда с нищо околната среда, дори се изкупува на преференциална цена в момента", обяснява той.

Вярно, че за разлика от една Норвегия или Швеция, които са богати на води и добиват до 90% от енергията си от водни източници, България няма да реши енергийните въпроси със строителство на малки или големи водно-електрически централи. Но пък по места начинанието може да "храни" цяла община. Нещата в Севлиево не стоят точно така, но са все пак глътка въздух за местното ВиК.



Цената на водата за севлиевци не се е понижила



От 2 години кубикът за населението е левче, а за промишлеността- 1,50 лв. "Не сме търсили такъв ефект", казва ни градоначалникът Йовко Йовков. А от него разбираме, че по водопровода на Севлиево по тази система работи още една частна ВЕЦ.

"Идеята да се използва питейният водопровод, който има необходимото налягане и денивелация, се зароди преди малко повече от 2 години. Общинският съвет разреши на "Бяла" да отдаде правото за използване на питейния водопровод и да сключи договор с фирмите, които построиха централите. В замяна, процент от приходите на частниците се превеждат директно на ВиК-то. И, ако това не пречи на водоснабдяването, няма нищо лошо по този модел да се добива електроенергия. "Още повече, че 5000 -10000 лв. допълнително към бюджета на водоснабдителна фирма никога не са излишни", обяснява схемата кметът на Севлиево.

Последният воден режим в региона е от 2001 г., но причината не са ВЕЦ-овете, а липсата на вода в Балкана. Но като че ли това не е особена перипетия пред градчето, което и през тази година ще отбележи възходящ темп на развитие. Чака се да бъдат отчетени две нови инвестиции - италианска и германска. За последните 5 години в град с 25 000 жители са инжектирани поне 250 млн. лв. частни капитали. Там се намира и най-модерният на Балканите овощен разсадник, субсидиран по програма САПАРД. И въпреки, че по аршина на кмета общината му не е в групата на богатите, градчето си остава истински оазис в държавата. Безработица от 7,5- 7,8% е просто смешна на фона на средната за държавата. Кметът, обаче, е недоволен, тъй като преди 2-3 години е била двойно по-ниска.